Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Червена книга

КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ, дадено на японския супершифър, разгадан от американските криптографи във военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ.

Оригиналната „книга“ представлява серия от снимки, правени по време на КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ или прониквания с взлом в японското консулство в Ню Йорк. „Операцията изискваше повече от едно посещение, — пише контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН в книгата «А аз бях там» («And I Was There», 1985). — Беше толкова трудно с онези стари фотоапарати да преснимаш обемната кодова книга на японския флот.“ Книгата е намерена у вицеконсула, който според информацията на ФБР, предадена на УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР), в действителност е японски военноморски офицер.

Сътрудници на отдела за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ към УВР проникват в службата на консула, отварят касата и снимат книгата страница по страница. Снимки от страниците са дадени на доктор Емерсън Хоуърт и съпругата му, които са специалисти по японски език и често превеждат за УВР. Семейство Хоуърт превежда книгата на английски. Преводът им отнема почти 4 години. След това материалът е обновен със снимки, направени по време на други прониквания в консулството през 1926 и 1927 г. Преведеният материал е събран в 2 тома, подвързани с червено платно. Оттук и названието Червена книга и Червен код. УВР предава двутомната Червена книга на военноморския отдел за кодове и шифри. Дешифрирането на Червената книга е възложено на Агнес Майер Дрискол — криптографка, която подобно на блестящия дешифровчик УИЛЯМ ФРИДМАН се е обучавала в лабораториите Ривърбанк. Агнес Дрискол се справя със задачата и в процеса на работата си подготвя друг специалист — лейтенант ЛОУРЪНС САФОРД, който ще стане главният „виновник“ за преминаване към машинната криптология.