Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (750)

Кюб Ан–12

Съветски транспортен самолет — един от най-добрите от тази категория, използвани в съветски военни операции и в гражданския флот. Някои от тези самолети са с конфигурации за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) и за извършване на НАБЛЮДЕНИЕ на военни кораби.

Освен че използват съветските бази, от 1967 до 1972 г. Кюб с конфигурация за ЕЛРАЗ са и сред съветските самолети, базирани в Египет. Те подпомагат съветските военноморски действия в източната част на Средиземно море. Някои от тях са носели египетска отличителни знаци, но вероятно са били управлявани само от съветски екипажи. Самолетът е използвал за бази и страни от Третия свят, свързани със Съветския съюз.

Кюб, дизайн на Антонов, е с висококрила конфигурация, така че да бъде осигурено достатъчно свободно място за товарите. Има 4 турбовитлови мотора, а основният колесник е монтиран на корпуса, облечен в кожух. Във високо издигнатата задна част на корпуса има вградена рампа за товари. На повечето самолети (някои са с гражданско обозначение) е монтирано опашно 23-милиметрово оръдие. Въпреки че няма радар за противопожарен контрол на оръдията, Ан–12 обикновено е снабден с радар на опашката, излъчващ предупредителен сигнал. Като товарен самолет може да пренася до 20 т или почти 100 души.

Разнообразните военноелектронни конфигурации на Кюб са забелязани още през 1970 г. Самолетите с американското наименование Кюб-B изпълняват задачи за електронни контрамерки. При този вариант антените са на корпуса и опашната част. Кюб-C се използва за ЕЛРАЗ. При него антените са разположени коремно, а и други характеристики сочат ролята му на ЛЕТАТЕЛНО СРЕДСТВО ЗА ОТКРИВАНЕ НА РАДАРИ. Кюб-D е специална морска разузнавателна версия, използвана и за ЕЛРАЗ. (Съветското означение на основните товарни и транспортни самолети е Ан–12ВР.)

Първият полет на Ан–12 е през 1955 г., а през 1959 г. самолетът влиза на въоръжение в армията. Аерофлот използва гражданската версия 18 месеца по-късно. Произведени са около 850 самолета, повечето за военни цели. Освен самолетите, предназначени за съветските военновъздушни сили, варианти на Ан–12 се използват от страни членки на Варшавския договор и от някои военновъздушни сили на страни от Третия свят.

Ан–12