Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (271)

Ван Демън, Ралф (1865–1952)

РАЗУЗНАВАЧ от армията, който се смята за баща на съвременното американско ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.

През 1889 г. Ван Демън завършва Харвардския университет. Една година преподава право, а след това постъпва в медицински факултет, който завършва през 1893 г. Едновременно с това посещава и пехотно-кавалерийската школа във Форт Лийвънуърт, Канзас.

През 1898 г. Ван Демън е назначен в Управлението за военна информация в армията на САЩ и 1 година служи в Куба. След това, през 1901–1903 г., е прехвърлен в Управлението за военна информация към отдела за Филипините, където работи до 1903 г. и събира разузнавателни сведения както за настроените враждебно към САЩ местни жители, така и за японците. Докато е на Филипините, той разкрива и успява да предотврати заговор за убийството на генерал Артър Макартър.

Ван Демън се връща във Вашингтон и постъпва в Армейски военен колеж. През 1906 г., след като завършва колежа, е изпратен в Китай с тайна мисия да открие и да определи стратегическите обекти, които са от интерес за японците. Завръща се във Вашингтон през 1915 г., вече с чин майор, и отново е назначен в Управлението за военна информация, което в негово отсъствие е обединено с Военния колеж. Впрочем работата му на новото място не е свързана с разузнаването. Той чете и регистрира военните доклади от американската кампания в Мексико и от европейските фронтове на Първата световна война. Той създава своя система за обобщение на постъпващата информация и за по-сетнешното й разпространение сред заинтересуваните структури на щаба.

След като Америка се включва в Първата световна война, Ван Демън напразно се мъчи да убеди началник-щаба на армията генерал Хю Скот, че армията трябва да разполага със служби за разузнаване. Скот смята, че американската армия просто трябва да се обърне към френското и британското разузнаване и да каже: „Ето ни и нас, готови за служба, и ще ви бъдем безкрайно признателни, ако ни предадете необходимата информация за врага, събрана от разузнавателните ви служби.“

Въпреки че Скот му забранява да се обръща към военния министър, Ван Демън пренебрегва заповедта. По-малко от 48 часа след срещата му с министъра Ван Демън е назначен за ръководител на Управлението за военно разузнаване (Military Intelligence (Ml) — МИ). Наречено е разузнавателно, а не информационно, тъй като британците вече използват този термин, а американската армия ще работи с тях.

Ван Демън моли да му бъде дадена свобода при повишаването на подчинените му офицери и получава разрешение. Той се обръща към полицейските управления на големите градове да отделят някои от най-добрите си кадри, които да работят за него. В края на войната военното разузнаване се състои от 282 офицери и 1100 цивилни и контролира службите по КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ в цялата стана. През 1917 г. Ван Демън произвежда в чин офицер ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ — кодов чиновник към Държавния департамент, който е и любител криптолог. Ярдли получава задачата да организира Шифровъчно управление (МИ–8), което по-късно постига редица крупни успехи.

През 1929 г. Ван Демън се оттегля от армията.

През Втората световна война той организира американски доброволци, които да помагат при осигуряването на разузнавателни сведения за военните служби и за ФБР След войната често говори за заплахата от комунизма, надвиснала над Съединените щати.