Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1804)

Шеленберг, Валтер (1910–1952)

Германски висш сътрудник на специалните служби на нацистка Германия, а след разпускането на АБВЕРА (германското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) през 1944 г. — ръководител на външните операции на обединените германски разузнавателни служби.

Разузнавателната кариера на Шеленберг започва през 1933 г. в СС. Отначало работи в КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО. През юни 1944 г. е назначен за директор на IV отдел (външно разузнаване) на Главното управление за имперска сигурност (ГУИС) със звание бригаденфюрер от СС. (Той е най-младият генерал в СС по това време.) Шеленберг лично ръководи подготовката и лично участва в операцията, която води до ИНЦИДЕНТА КРАЙ ВЕНЛО. Отговаря за опита да бъде отвлечен Уиндзорският херцог от Португалия (операция ВИЛИ). Знаел е за РИХАРД ЗОРГЕ и е следил неговото развитие. Съпричастен е в операция ЦИЦЕРОН. А в края на войната се занимава с „продажба“ на евреи и други затворници в концлагерите. От средата на 1944 г. към Шеленберг преминават функциите за разформироване на Абвера.

Историкът на разузнаването ДЕЙВИД КАН пише в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978): „Шеленберг беше млад и обаятелен есесовец, изглеждаше чудесно в черната, обшита със сребро униформа…“ Той получава длъжността ръководител на IV отдел едва 31-годишен преди всичко благодарение на „своя ум, находчивост и преданост“. Хю Тревър-Роупър критикува Шеленберг в книгата „Последните дни на Хитлер“ („The Last Days of Hitler“, 1947): „На фона на доста ограничените есесовски началници Шеленберг се открояваше и се хвалеше с това… макар и в действителност да беше доста посредствен…“

Шеленберг е ценен от ХАЙНРИХ ХИМЛЕР и РАЙНХАРД ХАЙДРИХ (негов пряк началник) и редовно се среща с Хитлер. След убийството на Хайдрих той се смята за кандидат за ръководител на ГУИС, но е отхвърлен като прекалено млад и непоследователен нацист. ГУИС се оглавява от ЕРНСТ КАЛТЕНБРУНЕР. Независимо че му е подчинен, Шеленберг има пряк достъп до Хитлер (през главата на Калтенбрунер).

С наближаването на края на войната той се опитва да повлияе върху Химлер да започнат преговори с неутрални посредници за капитулацията на Германия пред западните съюзници. Той се надява, че Химлер ще наследи Хитлер като държавен глава. Освен това помага и да бъдат освободени някои от затворниците в концлагерите. На 30 април 1945 г. Калтенбрунер го освобождава от поста началник на IV отдел. По това време Хитлер изгонва Химлер от редиците на нацистката партия за опит да води без разрешение мирни преговори със Запада. Шеленберг влиза в правителството на адмирал Карл Дьониц, съставено същата нощ след самоубийството на фюрера. А седмица след края на военните действия той се оказва в Швеция, където все още се опитва да води преговори за капитулацията на Германия.

По време на Нюрнбергския процес Шеленберг е оправдан по всички обвинения освен по 2 — за членството му в СС и СД, които с постановление на международния трибунал са обявени за престъпни; за убийството на руски военнопленници без съд и присъда. Впрочем съдът взема под внимание опитите на Шеленберг да окаже помощ на затворниците в концлагерите и го осъжда на 6 години затвор. Скоро след като е освободен през юни 1951 г., той завършва книгата си „Мемоарите на Шеленберг“ („The Schellenberg Memoirs“) Умира година по-късно от заболяване на черния дроб.