Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Разузнаване на военновъздушните сили на САЩ

Събирането на разузнавателни сведения е основна цел на военната авиация още от създаването й в началото на XX в. Когато генерал Джон Пършинг повежда американската армия на наказателна експедиция в Мексико през 1916 г., под негово командване е Първа авиоескадрила с 15 аероплана Джени, произведени в завода Къртис. Летците доставят на генерал Пършинг подробни снимки и наблюдения за района на бойните действия.

През Първата световна война са използвани самолети и БАЛОНИ за бойно (тактическо) разузнаване, което помага на полевите командири да вземат по-бързо решения. В периода 1917–1918 г. във Франция авиацията и балоните, съсредоточени в Свързочния корпус на САЩ, имат голям принос в общата победа, тъй като войските се подсигуряват с навременна и точна разузнавателна информация.

След войната в САЩ е образувана армейска военновъздушна служба. През ноември 1918 г. тя има няколко ескадрили и 23 балонни роти. През 1926 г. армейската военновъздушна служба е преименувана армейски военновъздушен корпус. Въздушното наблюдение (за Генералния щаб на армията и Управлението за военно разузнаване) е главната му задача.

Пионер във въздушната фотография е Джордж Годърд, художник, записал се редник в Свързочния корпус през 1917 г. Той посещава часовете по въздушна фотография за помощник-капитан (в университета Корнел) и след това е изпратен във Франция, за да наблюдава и да напътства въздушната фотография в армията. Тази заповед била отменена с края на войната. Но той не спира дотук. Обучава се да лети — става пилот и е един от пионерите във въздушната фотография. (Годърд се пенсионира през 1953 г. със звание бригаден генерал.)

Тази незаменима помощна част от армията е реорганизирана във военновъздушни сили (ВВС) през 1941 г. заместник-началникът на щаба на армейската авиация е назначен за началник на цялото авиоразузнаване. Подчинените му висши и средни звена (съединение, полк) получават обозначение A–2, а офицерите от по-малките звена (група, ескадрила) — S–2.

През 1942 г. големи групи тежки бомбардировачи са прехвърлени в Англия. Това води до рязко разширяване на разузнавателната дейност на ВВС — целите трябва да бъдат внимателно подбирани, а предварителната информация за тези цели — подготвена за екипажите на бомбардировачите. След полетите офицери разузнавачи разпитвали подробно екипажите. Разговорите основно били за резултатите от бомбардировката, за плътността на зенитния огън и за изтребителите на противника. Важна част от военновъздушното разузнаване наред с определяне целите и оценката на резултатите от бомбардировките е и дешифрирането на аероснимките. Разчитането на фотографии, предимно на аероснимки, е от жизненоважно значение за дейността на ВВС както за подбора на целите, така и за оценка на пораженията след планиран нанесен удар. Използват се голям брой разузнавателни самолети (вж. САМОЛЕТИ).

В Европа офицерите разузнавачи се подпомагат от компетентни и способни кадри от Кралските военновъздушни сили на Великобритания. И двете страни си обменят разузнавателни сведения. Но в Тихия океан ВВС действат самостоятелно при събиране на сведения за японските обекти. Тъй като разстоянията между базата и целта в Тихия океан са по-големи, отколкото в Европа, много по-малко се е знаело за Япония и японците, отколкото за германците и италианците. Тези и други фактори правят разузнаването в Тихия океан доста проблематично. Бомбардировките над Япония например са били основно предизвикателство за американските разузнавачи. Проведени са няколко неуспешни операции с B–29 Суперфортрес над японските острови с излитане от Китай. Първите нападения от самолети B–29, излетели от Марианските острови, са извършени на 13 октомври 1944 г. Преди атаката един F–13, фоторазузнавателна модификация на B–29, излита от Сайпан към Япония. Управляван е от капитан Ралф Стейкли и е първият американски самолет, прелетял над Токио след нападението, извършено от Дулитъл през април 1942 г. Фотосамолетът, наречен Токийска роза, покрива няколко провинции, като 35 минути кръжи над Токио. Камерите на самолета правят хиляди снимки. „Направихме чудесни снимки. До края на войната нямахме по-добър шанс. Сякаш сам Господ ни изпрати тези снимки“, пише генерал Къртис Лъмей — командир на B–29 на Марианските острови.

Въздушно разузнаване след войната

Американските въздушни сили, създадени през 1947 г., са приемник на всички разузнавателни ресурси на ВВС. Събирането на разузнавателни сведения се усъвършенства с осъвременени самолети, снабдени не само с камери, но и с апаратура за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) и други сензори. Пилоти от въздушните сили, които са в „отпуск“ от пряката си служебна дейност, летят с U–2 над Съветския съюз в края на 50-те години до 1 май 1960 г., когато бившият пилот от военновъздушните сили ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС е свален. Самолетите U–2 на военновъздушните сили са обстрелвани отново по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА. U–2, пилотиран от майор РУДОЛФ АНДЕРСЪН-МЛАДШИ, е свален, а пилотът е единствената жертва по време на кризата. (Има няколко други СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ от съветски изтребители в периода 1950–1960 г.)

Моделът U–2 е един от малкото самолети, използвани от американските военновъздушни сили, специализирани за разузнаване. B–57 КАНБЕРА и SR–71 БЛЕКБЪРД извършват полети на огромна височина, докато вариантите на C–135 СТРАТОТАНКЕР за ЕЛРАЗ предлагат най-добрата база и програма за разузнаване по време на Студената война. (Вж. РИВИТ ДЖОЙНТ.)

До средата на 60-те години и Виетнамската война военновъздушните сили използват ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ С ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ, които са без екипаж. Те минават над целта, без да излагат пилотите на вражески огън. От 1969 до 1971 г. стратегическите бомбардировачи B–52H на военновъздушните сили пускат 4 свръхзвукови разузнавателни сонди D–21 над Китай. Филмите на нито една от тях не достигат предназначението си. През този период военновъздушните сили започват и разузнаване от Космоса. Използват шпионски СПЪТНИЦИ и планират да пуснат в действие ОБИТАЕМА ОРБИТАЛНА ЛАБОРАТОРИЯ за разузнаване (проектът е изоставен).

Длъжността на ръководителя на специалните служби на ВВС на САЩ е „заместник началник-щаб на военновъздушните сили по разузнаване“ (кодовото означение е AF/IN). На 27 юни 1972 г. е създадена Разузнавателна служба на военновъздушните сили със задачата да осигурява информация от целия свят за щаба на ВВС и висшите командващи. На 1 октомври 1993 г. названието е променено на Агенция за въздушно разузнаване. Агенцията отговаря за събирането на разузнавателни сведения, за сигурността, за електронните средства и обслужването им и за подслушването. Щабквартирата се намира във военновъздушната база Кели в Тексас. Тя контролира дейността на всички свои подразделения. Има на разположение авиополк и 8 авиогрупи, които осигуряват информация на различните авиоподразделения и Обединеното командване.

През 1996 г. агенцията има персонал 12 600 души, почти 2400 от които цивилни. Освен това 1900 запасни офицери работят за разузнаването.