Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

* Франция

Франция открай време е страна, в която се вихрят интриги и шпионаж срещу традиционния враг Англия. Още в битката при Азенкур през 1415 г. крал Хенри V разкрива трима изменници (в днешно време биха ги нарекли ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ) в антуража си, които продават на французите разузнавателни сведения за плановете на англичаните. Това са Ричард — граф на Кеймбридж, Хенри — лорд Скруп от Месъм, и сър Томас Грей — рицар от Нортъмбърланд.

В „Хенри V“ („Henry V“) Шекспир предава разговора на краля с един от предателите: „Що ли да ви кажа, лорд Скруп, вие жестоко, диво, неблагодарно, безчувствено създание с нечовешки лик? Вие, който ключа на всички мои тайни пазехте, който душата ми из дъно познавахте и ликът ми в злато бяхте готов да излеете.“

И тримата са арестувани по обвинение в държавна измяна и шпионаж в полза на Франция и са обезглавени на място.

През Втората световна война Лорънс Оливие, финансиран от английското правителство, създава филмова версия на „Хенри V“, в която обаче са изрязани сцените с предателите — жест на любезност към Франция, която през XX в. от традиционен враг става традиционен съюзник на англичаните.

През 1590 г., когато френският крал Анри IV основава в страната си Пощенска служба (Poste aux Lettres), започва дългата традиция на ЧЕРНАТА СТАЯ (Cabinet noir), където писмата се отварят, прочитат се и се запечатват отново. Бързо се появява необходимостта от специалисти за възстановяване на разчупените или наранените печати. И Франция незабелязано се превръща в световен лидер в шпионажа. В страната бурно се развива шифровото дело, увеличава се търсенето на майстори по шифроване и дешифриране.

Революцията от 1789 г. осъжда отварянето на писмата, но институцията не е ликвидирана, а благополучно работи от времето на Наполеон до началото на XX в.

Трябва да се отдаде дължимото на хитрите и сложни машинации на кардинал АРМАН ЖАН ДЬО ПЛЕСИ РИШЕЛЬО (по времето на Луи XIII — XVII в.), от чийто пример се учат бъдещите организатори на всевъзможните придворни заговори и техните противници.

По време на Войната за независимост на Северна Америка в Париж временно живее и работи дипломатът и шпионин БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН. Той нарича Франция „нация на интригантите“. И наистина тази страна ражда талантливи шпиони. ШАРЛ ЖОНВИЕВ ЛУИ Д’ЕОН например, който работи за крал Луи XV, за маскировка се представя като жена, за да изпълни тайни мисии. Друг АГЕНТ — ПИЕР БОМАРШЕ, е известен с мъдрото си изречение за същността на тайната в този занаят: „… щом един проект е огласен, то този проект е обречен на провал.“

По времето на Наполеон Бонапарт Франция създава централизирана шпионска система. Вътрешната сигурност остава в ръцете на префекта на полицията Жозеф Фуше, който работи усърдно, за да следва максимата на Наполеон, че „лидерът има право да бъде победен, но не и да бъде изненадан“. Министерството на полицията на Фуше ръководи тайна полицейска служба — СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ (Surete Generale — всеобща сигурност). Известна е също като Сюрете насионал (Surete Nationale — национална сигурност) или просто като Сюрете (Surete — сигурност). При Наполеон това ведомство се занимава главно с „черните стаи“. Сътрудниците на Сюрете преглеждат кореспонденцията не само на държавните чиновници и дипломатите, но и на самия Наполеон. По-късно „черни стаи“ като представителства на френската поща са открити във Виена, Амстердам, Хамбург и в други големи градове в Европа.

По време на военните походи Наполеон изисква висококачествено ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. Понякога с това се занимават и неговите генерали — те се дегизират и се смесват с лавкаджии и други лица, които следват армията. Други агенти разработват превъзходни карти или отвличат граждани, за да получат информация за всичко, което ги очаква по пътя. Най-важният агент в походите на Наполеон е КАРЛ ШУЛМАЙСТЕР, известен като „император на шпионите“.

Специалистите по ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, работещи за Наполеон, създават доста убедителна фалшификация — „Завета на Петър Велики“, — в която руският цар е изготвил план, как да покори по-голямата част от света, за да получи за своя флот излаз на топлите морета. И макар „завещанието“ веднага да е разобличено като скалъпено, западните политици и военни продължават да се опират на него като документално потвърждение на завоевателните стремежи отначало на Русия, а след това и на Съветския съюз.

Разузнаването бележи значителен спад във френската армия през 1870 г., когато започва Френско-пруската война. Стига се дотам, че армията на Наполеон III не разполага дори и с топографски карти на Прусия и е разгромена през 1871 г. Претърпявайки поражение във войната, Франция реорганизира своята армия и нейния Генерален щаб по модела на пруската армия. Един от резултатите от реформата е създаването на ВТОРО БЮРО. Сред офицерите от възловата секция — Секция за статистика и военно разузнаване — е и капитан АЛФРЕД ДРАЙФУС. Осъждането му, а по-късно и оправдаването му от президента разтърсват Франция и събуждат всеобщо недоверие към френските специални служби, които съществуват по това време.

Инициалът Г (G), използван за означаване на личния състав и в много други западни армии, идва от френската армия от края на XIX в. Всички щабове са разделени на няколко функционални подразделения (отначало на 3), като второто отговаря за събирането на информация за противника. (Американците приемат опита и въвеждат в армията обозначението Г–2, което означава разузнавателно управление в армията.)

През целия XIX в. (както по време на империята, така и по време на републиката) създадената система на френското разузнаване непрекъснато се развива. За да запазят в свое подчинение колониите в Северна Африка, французите често настройват арабските вождове един срещу друг. Веднъж, за да убедят едните вождове в слабостите на другите, те канят представители на противниците и им предлагат да повдигнат обикновени на пръв поглед сандъци, но с предварително скрити в тях силни електромагнити, което ги прави неповдигаеми.

Първа световна война

В предвоенните години френското разузнаване съсредоточава вниманието си към Германия (действията му са облекчени от това, че самите немци не пречат), опитвайки се да проникнат до стратегията и възможностите на потенциалния противник. Но френските политици пренебрегват информацията на разузнаването. През май 1913 г. декодировчиците на Сюрете декодират телеграми, които показват, че френският външен министър тайно се среща с представители на Ватикана (Франция е прекъснала дипломатически отношения с Ватикана след разкритието за намесата на католическата църква в аферата Драйфус.) Всичко завършва с това, че кабинетът нарежда на Сюрете да престане да чете дипломатическата поща.

Скоро след това френският министър-председател моли германския посланик да му покаже копия на телеграмите, които неговата мисия е разменяла с германското правителство. В хода на разговорите посланикът разбира за успеха на французите в областта на декодирането. Тогава германците променят кодовете си. Така, когато Франция влиза във войната през 1914 г., френските декодировчици, които вече са доста опитни, са поставени в двойно неизгодно положение — от една страна, да прехващат дипломатическите кодове, а, от друга — да реагират на бързата смяна на германските кодове.

Франция е и пионер във въздушното разузнаване, обогатявайки разузнавателните методи в годините на Първата световна война. Към края на войната самолетите са оборудвани с толкова чувствителни фотокамери, че могат да снимат човешки стъпки от височина 4,5 км (вж. САМОЛЕТИ). Французите създават първата, макар и доста примитивна система за ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ, като прехващат германските радиосъобщения, много от които са съвсем ясни. За куриери доста често се използват гълъби, които пренасят кодирани съобщения. Опитите да се използват за тази цел БАЛОНИ са неуспешни. На бойното поле германското разузнаване има надмощие над френското, особено в прикриване на маневрите. Германците се придвижват нощем и използват ефектен камуфлаж — успяват да придвижат десетки дивизии, без французите да разберат. Умно използваната дезинформация и ПОДВЕЖДАЩА ИНФОРМАЦИЯ също помагат на германците. Когато германците започват значителната си офанзива през март 1918 г., ръководителят на Второ бюро казва: „… аз съм най-добре информираният човек във Франция, а в този момент вече не зная къде са германците.“ Ако Първата световна война показва на французите колко слаби са по отношение на тактическото разузнаване, то използването на самолети, радиопрехващанията и бързото декодиране отварят вратите на новия век на ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.

Лов на болшевики

След войната интересът на френското разузнаване е насочен към Русия, където на власт идват болшевиките. Тълпи политически бежанци, включително от царския двор, се насочват към Франция и Париж. Заедно с белогвардейците пристигат и „червени“ агенти. Френските разузнавателни служби „затъват до шия“, опитвайки се в масата неконтролируем поток емигранти да открият болшевишките шпиони. Представителите на бившето руско висше общество, установили се във Франция и пъчейки се със своите титли, заживяват на широка нога — много от тях смятат, че изгнанието им е нещо временно, че скоро всичко ще бъде както преди и те ще се върнат в Санкт Петербург. Освен това съществува и съперничество сред отделните групи белогвардейци, понякога изостряно от британския агент СИДНИ РАЙЛИ. (Вж. КЛУБ ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА БОЛШЕВИЗМА; ТРЪСТ.) Всичко това усложнява работата на френското разузнаване и контраразузнаване.

През това време френската система за разузнаване и сигурност (и без това вече доста объркана и заплетена) се попълва с ново ведомство — Бюро за контрол и помощ на жителите на френските колонии (БКК) (Service de Controle et d’Assistance des Indigenes en France des Colonies — CAI). Новата структура е подчинена на Министерството на колониите. Агенти следят хора от френските колонии, предимно индокитайци, заподозрени, че са комунисти. Следвайки френската традиция, оперативните работници от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО „преглеждат“ пощата от Индокитай. Сред заподозрените са Хо Ши Мин, бъдещият лидер на антифренските (а по-късно и на антиамериканските) комунистически сили във Виетнам. През 20-те и 30-те години съветските шпиони са дълбоко законспирирани във Франция. Министерството на въздухоплаването, любимо място на руснаците за вербуване на кадри, дава толкова много шпиони, че един френски писател го сравнява с университета в Кеймбридж, където е създадена ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Френската комунистическа партия е директно свързана със съветското посолство в Париж.

Френското разузнаване е доста неуверено в годините между войните. Вътрешни боричкания между агенциите заплашват издаването на достоверна информация на военните и политическите лидери. Когато надвисва заплахата от война с Германия обаче, Второ бюро удвоява работата си и съобщава на Генералния щаб за опасността от германско внезапно нападение. От военните АТАШЕТА също идват доклади, че германците усилено произвеждат самолети и танкове. Аташетата предупреждават армията за германските планове да окупират Чехословакия през март 1939 г. и бързо тълкуват военните маневри на Германия като репетиция за нападението над Полша.

Но френските генерали и политици пренебрегват информацията на разузнаването и следвайки примера на Великобритания, предпочитат мирно разрешение на проблемите пред подготовката за война. На 1 септември 1939 г. обаче, когато Германия напада Полша, войната не може повече да се избягва. Франция започва мобилизация и заедно с Великобритания на 3 септември обявява война на Германия.

Втора световна война

До момента на бойните действия френската армия е разделена на 4 главни командвания, които се намират далеч едно от друго. Посредник между тях е военното министерство в Париж. Службите на военното разузнаване също са децентрализирани. Военновъздушното разузнаване, в което Франция е лидер през Първата световна война, не й помага главно поради това, че бързо губи въздушното си превъзходство пред организираното Луфтвафе. Второ бюро надценява германските сили на холандската граница и подценява тези на люксембургската граница.

От септември 1939 до май 1940 г. в т.нар. Странна война френските войски, към които се присъединяват британските експедиционни сили, очакват атака, която не се знае дори приблизително кога ще бъде. Това неведение се дължи на слабото френско разузнаване и на факта, че френските генерали не допускат възможността за германски удар през Ардените. На 10 май 1940 г. германците нападат едновременно Холандия, Белгия и Люксембург, без да срещнат съпротива. На 13 май те изграждат предмостие при Седан — вратата към Франция, лесно преодоляват прехвалената линия Мажино и бързо преминават през Ардените.

На 10 юни правителството се евакуира от Париж. Министър-председателят Пол Рейно подава оставка. Наследникът му маршал Анри Филип Петен предава оттеглящата се армия. Германия отново анексира Елзас и Лотарингия, а освен това завзема северните и западните части на Франция. Останалата част остава относително свободна и се управлява от колаборационистко правителство във Виши — на 280 км южно от Париж.

На 28 юни генерал Шарл дьо Гол, който е избягал в Англия, е признат от британското правителство като „лидер на всички свободни французи“. В Лондон Дьо Гол създава движението Свободна Франция. То работи срещу „Виши“ и немските окупатори. Режимът във Виши осъжда Шарл дьо Гол задочно на смърт за дезертьорство. „Каквото и да се случи, — заявява Дьо Гол, — пламъкът на френската Съпротива не трябва да угасва и няма да угасне.“ Съпротивата се превръща в обединяващ апел в окупирана Франция, където хиляди мъже и жени създават партизански отряди. Много от тях са известни под името маки. Дьо Гол създава френската разузнавателна служба ЦБИО (Централно бюро за информация и операции) — BCRA (Bureau Central de Renseignements et d’Action), която да е връзката между Свободна Франция в Лондон и Съпротивата във Франция. ЦБИО работи с британското УСО за изпращане на агенти и диверсионни групи във Франция.

Френските военни, включително специалистите от военното разузнаване във Франция с център Виши, се смятат за „офицери на примирието“. Много от тях ще бъдат заклеймени след войната като сътрудници на врага. Териториалното наблюдение — разузнавателен клон на Сюрете, продължава да работи за Виши, като преследва участниците в Съпротивата. Жозеф Дарнан — герой от френската армия, ръководи милицията, като я организира по подобие на германското СС. (След войната Дарнан бяга в Германия, но е заловен и през 1945 г. е екзекутиран във Франция за предателство.)

В съзнанието на французите целият ужас от репресивно-наказателните специални служби на Хитлерова Германия се олицетворява от ГЕСТАПО, въпреки че това подразделение на тайната политическа полиция съществува независимо от главното германско „окупационно ведомство“ — СС. Един от най-жестоките, кървави палачи във Франция е КЛАУС БАРБИ — „касапинът от Лион“, който успява да избяга от правосъдието след войната и дълги години се укрива в Южна Америка.

Малко хора от Съпротивата знаят немски, но повечето научават достатъчно, за да могат да се оправят. Всички обаче са добре запознати със значението на две думи „streng geheim“ (СТРОГО СЕКРЕТНО). Тъй като една от легендите на разузнаването — Рене Дюше, знае тези думи, той успява да открадне карта, дълга около 300 см и широка 60 см, на която е показана „Атлантическата стена“ — германският защитен комплекс на френския бряг. Той я взима, представяйки се за работник от фирма по изграждането на някои от защитните укрепления, който лепи плакати. На картата са показани подводни препятствия, които са взривени, преди англо-американските войски да дебаркират в ДЕНЯ Д на 6 юни 1944 г. В навечерието на Деня Д Съпротивата организира голям саботаж и прекъсва телефонни, електрически и железопътни линии.

Дьо Гол, провъзгласил се за глава на правителството на Франция, влиза триумфално в Париж на 26 август 1944 г. Френската политика става все по-сложна, а също и разузнаването. Специалните служби, които подкрепят Дьо Гол, и тези, които са против него, враждуват напълно открито. ЦБИО скоро е разформировано и заменено от ГУСС (Главно управление на специалните служби) — DGSS (Direction Generale des Services Speciaux).

След освобождението на страната Дьо Гол подчинява ГУСС на себе си, а не на военните, нарушавайки с това традициите. ГУСС скоро е преименувано като Главно управление за проучване и изследване (ГУПИ) — DGER (Direction Generale des Etudes et Recherches), но след скандали, свързани с многочислени престъпни злоупотреби от сътрудниците на тази служба, е заменено от Служба за външна документация и контраразузнаване (Service de Documentation Exterieure et de Contreespionnage).

В определен момент Франция просто е наводнена от всевъзможни специални служби. Към Министерството на вътрешните работи са УНТ (Управлението за наблюдение на териториите) — DST (Direction de la Surveillance du Territoire), както и Службата за разузнаване (Renseignements Generaux). И двете влизат в състава на Сюрете насионал. А към Парижката префектура на полицията действа Службата за обща информация, запазена още от Наполеоново време. УНТ отчасти поема военното контраразузнаване, а самата Служба за военна сигурност (Securite Militaire) продължава строго да следи за политическата благонадеждност на военнослужещите. И като капак в Министерството на колониите поддържат своя разузнавателна служба — Техническа служба за връзка и координация (Bureau Technique de Liaison et de Coordination).

„Вместо да служат на интересите на френската държава, — пише Дъглас Порч в книгата «Френските тайни служби» («The French Secret Services», 1995), — тайните служби се превърнаха в ахилесовата пета на Четвъртата република… Съперничеството, предизвикано от дребнавост и политизация, примесено с атмосфера на нестихващи интриги, слухове за преврат на Дьо Гол и комунистически метежи, всичко това подтиква специалните служби да навлязат в политиката.“

Разузнаването след войната

Голистите създават механизъм за провеждане на първите следвоенни избори, в резултат на което се появяват нова конституция и нов законодателен орган, който избира Дьо Гол за временен президент. Обаче мандатът, който желае, му е отказан и той подава оставка на 20 януари 1946 г. В страната започва политическа неразбория.

След като издирването на военновременни колаборационисти отмира, разузнавателните служби съпернички се съсредоточават в издирването на комунисти, внедрени в правителството. Едва в края на 40-те години, когато прониква в кодовете на КГБ, френското разузнаване научава на колко високо равнище са били чуждите агенти. (Вж. ВЕНОНА.) Сред съветските шпиони е Пиер Кот — министър на въздухоплаването.

Поради голямото влияние на френската комунистическа партия, която има свои представители и в парламента, британските и американските разузнавателни служби нямат голямо желание да работят в близко сътрудничество с френските си колеги. През 1949 г. например министърът на въздухоплаването е комунист, а негов ръководител на сигурността е заловен да предава секретни документи на югославския военен аташе. Съветски агенти, потърсили политическо убежище, съобщават, че КГБ са внедрили свои хора и във френските служби за сигурност и дори са вербували френски посланик — КОМПРОМЕТИРАНЕ С ПОДСТАВЯНЕ НА ЖЕНА, с помощта на наета проститутка.

Колониални конфликти

Службите за сигурност играят доста противоречива роля в опитите на Франция да възстанови контрол над Лаос, Виетнам и Камбоджа след Втората световна война. Комунистите от Виетмин, ръководени от Хо Ши Мин, са завзели властта във Виетнам през август 1945 г. Отговорът на Франция е дебаркирането на войски в Хайфон и окупирането на Ханой. Военновременният клон на Сюрете за Индокитай преследва комунисти с помощта на китайски офицери националисти, които са работили за китайското ЦЕНТРАЛНО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И СТАТИСТИКА.

Необходимостта да се проследят хилядите индокитайци във Франция води до създаването на още една разузнавателна служба — Служба за връзка с външните френски територии (Service de Liaison avec les Originaires des Territoires Francais d’Outremer), която да координира разузнавателната информация, събрана от Второ бюро, СВДК и военното разузнаване.

По време на бруталната война в Индокитай сътрудници от Второ бюро са разпределени към бойните части, които редовно измъчват и избиват комунисти под подозрение. Въпреки че е по-умерена организация, СВДК също използва „твърди“ методи и изиграва съществена роля в Индокитай. Но доколко липсата на подходящи разузнавателни сведения довежда до унизителната победа над Франция при Диен Биен Фу, все още е въпрос, неразрешен от историците. Армията е обвинена за избора на мястото — в изолирана долина, където доставките са били възможни единствено по въздуха. Второ бюро снабдява военното командване с достатъчно разузнавателни сведения за виетнамската мощ. Армията предпочита да остане и да воюва. През май 1954 г. тя търпи истинско поражение, което довежда до края на войната. Победител е Виетмин.

През ноември 1954 г. избухват бомби в цял Алжир. Френските разузнавателни агенции, които имат малко ИЗТОЧНИЦИ в колонията, са също толкова изненадани, колкото и политическите им наставници. Експлозиите дават сигнал за началото на една война, която ще завърши с разузнавателните служби, по-специално СВДК, опозорена с криминалното си поведение. СВДК използва гангстери и безскрупулни наемници под прикритието на „кореспонденти“ — измъчва заподозрени, убива и отвлича лидерите на Фронта за национално освобождение и помага на френски офицери дезертьори, които се бунтуват, създава ТАО (Тайна армейска организация) и през май 1958 г. подтиква към размирици.

В разгара на кризата френският парламент дава на Дьо Гол неограничени пълномощия и той се заема сериозно с армията и разузнавателните служби. Но завръщането на Дьо Гол не успява да възвърне доверието на американците и англичаните във френския разузнавателен апарат. Подозренията са потвърдени изцяло през декември 1961 г., когато АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — агент на КГБ, потърсил политическо убежище, казва пред ЦРУ, че съветски шпионски кръг с кодовото наименование САПФИР, дълбоко е проникнал в правителството на Дьо Гол. Създаването на ефективни разузнавателни служби на законова основа се очаква от Петата република на Дьо Гол. Но през октомври 1965 г. СВДК отвлича и вероятно убива мароканския националист Мехди Бен Барка и агенцията отново е дискредитирана и реорганизирана.

В Париж е една от най-значителните съветски резидентури в света. Руснаците са привлечени от факта, че американски и британски разузнавачи смятат френската система за сигурност за твърде леснопреодолима. Но през 70-те години, когато разузнавателните агенции са под по-стриктно наблюдение, френското контраразузнаване умело прави стъпка срещу руснаците. Между 1974 и 1980 г. са експулсирани около 40 съветски и източноевропейски дипломати. През 1983 и 1987 г. следва ново масово експулсиране.

Френският разузнавателен апарат добива лоша слава през 1985 г., когато ГУВС взривява РЕЙНБОУ УОРИЪР — собственост на природозащитната организация Грийнпийс, в пристанището на Оукланд, Нова Зеландия. Тази операция „може лесно да бъде определена като призма, през която се пречупват отношенията между държавата и разузнавателните служби във Франция“, пише Порч в книгата „Френските тайни служби“. Когато корабът потъва, един човек загива. Новозеландските власти бързо разкриват заговора около потопяването, подготвен от ГУВС. „Френското правителство, — добавя Порч, — попада, както би се изразил британският писател на шпионски романи Джон льо Каре, «в най-стария капан на света», че недостатъците на истинския свят могат да бъдат предрешени от света на тайните“. В последвалия шум, както и в случая Барка, френското правителство се опитва да открие начин, за да упражни контрол над френските тайни служби. И отново разузнавателните агенции, подпомогнати от силните военни съюзници, успяват да отложат предложенията за контрол.

С края на Студената война служителите във френското контраразузнаване се обръщат към тероризма. Поради либералната политика на Франция в даването на политическо убежище в страната могат лесно да влизат терористи и потенциални терористи. Те се събират в Париж, който „печели златния медал за тероризъм във всички категории“, както пише списание Експрес. След като вече няма руснаци, които да бъдат преследвани, ГУВС се насочва към ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ, който става толкова груб, че през 1993 г. ЦРУ предупреждава американските самолетостроителни компании да се пазят от френските шпиони на парижкото авиошоу.

Франция не остава длъжна. През 1995 г. френските власти експулсират петима американци (включително сътрудници на ЦРУ, работещи под дипломатическо прикритие), тъй като са уличени в опит да дадат подкуп на френски чиновници, за да получат сведения от политически и икономически характер. Един от американците веднага е изпратен в родината му.