Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (288)

Виена

Център на международните политически интриги от времето на Австро-Унгарската империя до Студената война. Приятен за туристите, градът е привличал също шпиони и контраразузнавачи предимно поради разположението си — точно на границата между Източна и Западна Европа. Оттук взаимно са се шпионирали имперска Русия и кайзерова Германия. Неутрална Австрия не издирва шпиони, нито пък има служба за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ, която да притеснява известните РАЗУЗНАВАЧИ в Париж, Лондон, Вашингтон и Тел Авив. Руснаците до такава степен предпочитат да се срещат със западните си АГЕНТИ във Виена, че ФБР нарича рутинната работа „виенски метод“. АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — офицер от КГБ, преминал на страната на Запада през 1961 г., работи във Виена от 1953 до 1955 г., за да държи под око съветските емигранти. ПЬОТЪР ДЕРЯБИН — друг ИЗМЕННИК от КГБ, също предприема пътуване до Виена като контраразузнавач. Той организира оставането в града на разузнавачи, приели чужда самоличност (АГЕНТ-НЕЛЕГАЛИ) след изтеглянето на съветските окупационни сили през 1954 г.

След Втората световна война Австрия подобно на Германия е разделена на американска, съветска, британска и френска окупационна зона. За разлика от БЕРЛИН, който е разделен на 4 обособени зони, Виена запазва административната си цялост. Това се забелязва по патрулиращите в града джипове на военната полиция, превозващи войници от всяка една зона на окупационните сили. Незабелязано обаче западните съюзници често се обединяват, за да шпионират руснаците.

Филмът „Третият“ („The Third Man“, 1950) пресъздава призрачната атмосфера на следвоенна Виена. Сценарият на ГРЕЪМ ГРИЙН е съсредоточен върху черния пазар, а не толкова върху разузнаването. Но като бивш РАЗУЗНАВАЧ Грийн добре знае, че градът е естествено място за шпионаж.

Американските и британските разузнавателни служби, които работят срещу съветското разузнаване във Виена, откриват, че телефонната мрежа на съветската щабквартира минава под земята близо до границата между британската и съветската зона. Съгласно създадения проект с кодово наименование Силвър се изкопава тунел и се инсталира пост за подслушване. За ПРИКРИТИЕ се използва един магазин за туид, в чието мазе е подслушвателният пункт. Както казва Дейвид Мартин в „Безкрайност от огледала“ („Wilderness of Mirrors“, 1980), магазинът става толкова известен, че разузнавателните служби трябва да полагат големи усилия и да проявяват находчивост и талант, за да поддържат бизнеса.

През 50-те години Виена отстъпва по значение пред БЕРЛИН — критична точка във взривоопасните отношения между Изтока и Запада и център на големи шпионски резидентури. (Там е прокопан друг тунел с кодовото наименование Голд.) Тъй като е седалище на Международната агенция по атомна енергия, градът привлича шпиони по време на Студената война. Руснаците се установяват там и в Организацията за индустриално развитие към ООН, за да могат да имат достъп до технологиите и да заобикалят американските и западните ограничения, наложени на трансфера им за Съветския съюз. Дипломати под прикритие към съветското и американското посолство неизменно присъстват на коктейли, търсейки нови обекти за вербуване. Огромната резидентура на ЦРУ включва КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИ, които дебнат за американски шпиони. А те са много.

Радистът от военноморския флот ДЖОН УОКЪР-МЛАДШИ, който сътрудничи на руснаците, се среща с АГЕНТУРИСТА си във Виена 11 пъти по време на шпионската си кариера. Според описанието му на „виенския метод“ той ходел в специална фирма за коли под наем, вземал кола и карал из града, като се ориентирал за улиците по карта. Паркирал на точно определеното място, слизал от колата и вървял по криволичещ път, по който имало около 20 завоя. Трябвало да се движи с такава скорост, че когато пристигне на мястото на срещата, връзката му да се приближава от отсрещната страна.

„Веднага му предавах материала“, спомня си Уокър. Сведенията му се отнасят главно за шифъра на американския флот. „Той изчезваше за около четвърт час, а след това се връщаше, за да обсъдим всичко“, което означавало разговор за комунистическата идеология. Агентуристът поръчвал следващия материал или му казвал да престане да носи определени сведения, към които руснаците вече били загубили интерес. В края на срещата плащал на Уокър и му давал в писмен вид указанията за следващата среща. По време на едно от пътуванията Уокър взел и майка си в Европа и на връщане, за да може да пренесе по-лесно парите през митницата, сложил банкнотите в препаска за пътуване, която дал на майка си. Усмихнатият митничар само кимнал на закръглената възрастна дама да премине.

РОНАЛД ПЕЛТЪН, издавал тайни на АНС, посещава Виена 2 пъти за разговори в КОНСПИРАТИВНА КВАРТИРА. По време на третото си пътуване, разказва по-късно той, обикалял мястото на срещата — градината на имперския летен дворец Шьонбрун — цели 3 дни, но никой не се появил. Агентуристите му явно са заподозрели, че може да е превербуван, затова са го изоставили. ДЖЕЙМС ХАРПЪР, предавал на руснаците информация за балистични ракети, също е бил изпращан във Виена. Сержантът от морската пехота КЛЕЙТЪН ЛОУНТРИ, вербуван в американското посолство в Москва, среща нов агентурист, след като е прехвърлен в посолството във Виена. Бившият офицер от ЦРУ ЕДУАРД ЛИЙ ХАУЪРД е пътувал поне веднъж от Съединените щати до Виена, вероятно за да бъде обучен, преди да избяга в Москва. ФЕЛИКС БЛОК е заместник-директор на мисия в американското посолство във Виена, когато е обвинен в шпионаж. Но истината излиза наяве в Париж, където френското НАБЛЮДЕНИЕ го снима как се среща с руски разузнавач.

Именно във Виена изчезва съветският изменник НИКЪЛЪС ШАДРИН, докато работи като ДВОЕН АГЕНТ и за ФБР. Всъщност ЦРУ не успява да му предостави защита и той е отвлечен от КГБ, а по-късно убит при злополука.