Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1294)

* СВДК

Служба за външна документация и контраразузнаване — СВДК (Service de Documentation Exterieure et de Contreespionnage — SDECE), на Франция, която става мощна организация без ограничения както в пределите на Франция, така и извън страната.

СВДК е създадена на мястото на ГУПИ (Главно управление за проучвания и изследвания) — разузнавателната служба на генерал Шарл дьо Гол. През януари 1946 г. той подава оставка като временен президент на Франция и вместо ГУПИ се появява СВДК. По същото време голистът АНДРЕ ДЕВАВРЕН е уволнен и на негово място идва социалистът и доверено лице на министъра на вътрешните работи Анри Рибиер.

Официално ГУПИ е само преименувано. В действителност обаче промяната е значителна, тъй като ГУПИ е било служба за вътрешна сигурност, непопулярна поради подслушването на телефони и отварянето на пощата на хора, заподозрени в антидържавна дейност. Новият устав на СВДК забранява дейността на организацията извън Франция, като единствената й задача е да „издирва извън националните граници информация и документи, които могат да бъдат полезни на правителството“. СВДК официално се ръководи от Министерството на отбраната, но в действителност се контролира от президента чрез негов специален съветник.

Сред народа СВДК е известна като la piscine („плувния басейн“), тъй като щабквартирата в Париж се намира близо до обществен плувен басейн. СВДК има и отдел за КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ — да предпазва себе си и другите френски разузнавателни агенции от ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ. Стриктна е забраната да се извършват контраразузнавателни операции във Франция, с изключение на свързаните с чуждестранните посолства. Всички вътрешни операции по сигурността, се казва в устава, „ще бъдат предадени на специален отдел на Министерството на вътрешните работи“. Както е обичайно за Франция, властта на една разузнавателна служба се ограничава, за да се даде власт на друга.

В Индокитай непосредствено след Втората световна война СВДК се опитва да създаде местна организация на съпротивата по модела на френската Съпротива от Втората световна война. Отначало работи с китайското националистическо ЦЕНТРАЛНО БЮРО ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И СТАТИСТИКА — преследва заподозрените комунисти и се опитва да организира нелегално движение от френски тип в джунглите на Индокитай. По-късно, когато комунистите превземат Китай през 1949 г., офицерите националисти бягат в Индокитай и работят за СВДК. Опитите да се създаде нелегално движение не успяват да спрат бойците на революционния фронт в борбата им да изтласкат французите от Индокитай.

В Индокитай, както и в Алжир, СВДК има съперник в областта на разузнаването. Това е ВТОРО БЮРО — френската организация за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Във Франция СВДК често се сблъсква със СЮРЕТЕ ЖЕНЕРАЛ — организацията за криминални полицейски разследвания, която за разлика от СВДК има право да извършва арести.

През септември 1949 г. следователите на Сюрете разкриват сложен заговор — в него са замесени началникът на Генералния щаб на армията и други генерали, които по политически подбуди са предавали документи на информатор на СВДК. Той на свой ред ги е препращал на представители на Виетмин. Историята се потулва, но парижкият кореспондент на списание Тайм научава за нея. Разузнаването прехваща пратката до списание Тайм в Ню Йорк, френското правителство настоява пред Държавния департамент на САЩ да спре публикацията, което създава нова криза в американо-френските отношения само месец след създаването на НАТО.

„Скандалът на генералите“ има лоши последствия за армията и СВДК. Само слабо известният отдел по КРИПТОГРАФИЯ на СВДК поддържа донякъде добра репутация — разчетени са няколко съветски кода, което осигурява на контраразузнаването постоянен поток от разузнавателна информация.

Отделът за операции към СВДК обучава доброволци от армията като саботьори, които да бъдат спускани с парашут на вражеска територия в Индокитай. През 50-те години СВДК има свое летище в Персан-Бомон край Париж, откъдето тръгват доста изгнаници от Източна Европа, за да бъдат спускани с парашути като АГЕНТИ за разузнавателните нужди на НАТО. Съдбата на много от тези агенти не е известна.

Службата с невинното име Географски отдел събира политическа, военна и икономическа информация за ОБЕКТИТЕ, избрани въз основа на въпросници, които СВДК изпраща на министерствата. Заявките могат да варират от информация за американските аерокосмически програми до планове за сваляне на либийския диктатор Муамар Кадафи.

СВДК има репутацията на организация, която извършва странни операции, като например: изтегля горивото от съветски самолет, кацнал във Франция, за да бъдат анализирани съставките му; упоява съветски КУРИЕРИ в Ориент експрес, за да вземе или да прекопира нужните й документи от дипломатическата поща. Благодарение на връзката между СВДК и ЦРУ през 1952 г. Франция награждава с Медал на Почетния легион Джоузеф Кенеди-младши посмъртно и по този начин помага на брат му — тогава сенатор — Джон Кенеди да спечели гласовете на френските американци в Масачузетс. Малката услуга, извършена от СВДК, ще се изплати, когато Кенеди бъде избран за президент.

Във войните на Франция в Индокитай и в Северна Африка СВДК разширява разузнавателните си функции и се заема с КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ, отвличания и убийства. „Ерата на политическите убийства“, както се изразява един френски разузнавач, започва през 1958 г. по време на кризата от войната в Алжир, където френската армия воюва срещу алжирските въстаници. Парламентът избира Дьо Гол за министър-председател и му дава пълномощия да управлява с декрети в продължение на 6 месеца.

Властта на Дьо Гол се простира и над СВДК — Отделът за операции получава нарежданията си от администрацията му. Предполага се, че повечето главорези, членове на терористичната групировка Червената ръка, са наети и обучени от СВДК. Те убиват алжирски политик, стреляйки от минаваща кола, убиват и търговец на оръжие, като взривяват мерцедеса му. И двете убийства са в Западна Германия и съществуват съмнения, че генерал РАЙНХАРД ГЕЛЕН — ръководител на БНД (западногерманската разузнавателна агенция) — е позволил на СВДК да действа необезпокоявана в страната му.

„Бяха извършени десетки убийства“, пише Филип Тиро дьо Вожоли в автобиографията си от 1970 г. „Леймиа“ („Lamia“), чието заглавие всъщност е оперативното му КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ. „Освен че се използваха пистолети и ножове, имаше и по-усъвършенствани методи. Оръжия с въглероден двуокис, купени от САЩ, изстрелват малка спринцовка с опиат, но хората от СВДК заместваха упойващия наркотик със смъртоносна отрова. Жертвата проявяваше всички признаци на сърдечен удар.“ Сред жертвите са търговци на оръжие, интелектуалци, френски поддръжници на алжирския национализъм и лидери на освободителните движения във френските територии в Африка.

От 1956 до 1960 г. специалисти по отвличания на самолети, вербувани от СВДК, пленяват и отвличат товара на 6 самолета, за който се предполага, че е бил за алжирските бунтовници; в пристанището на Хамбург е взривен кораб с френска военноморска мина. Швейцарски прокурор се самоубива през март 1957 г., след като се е разчуло, че е помагал на СВДК, предавайки на агенти записи на подслушвани телефонни разговори и други данни на швейцарското разузнаване. В Алжир офицери на ВТОРО БЮРО съвместно с военни части нареждат да бъдат избити заподозрени бунтовници и изгарят села, за които се предполага, че укриват въстаници или техни симпатизанти.

СВДК замисля убийството на Ахмед Бен Бела — ветеран от френската армия от Втората световна война и вече ръководител на алжирската съпротива. След неуспешен опит за атентат разузнавателната агенция пробва друг начин да го накара да замълчи. През октомври 1956 г. самолетът, с който Бен Бела пътува за среща на Арабската лига в Тунис, е отклонен към Алжир. Френски войници отвличат Бен Бела и го държат в затвор до края на френско-алжирския конфликт.

Новата френска конституция дава широки пълномощия на президента. Дьо Гол е избран за президент през 1959 г. Войната продължава, както и убийствата на СВДК. През 1961 г. Дьо Гол слага край на Гражданската война в Алжир — дава независимост на Алжир. В отговор в армията съзрява заговор, заплашващ идването на военна хунта на власт във Франция.

Екипи убийци, включително наемници от войната във Виетнам, вербувани от ветерани на СВДК в Индокитай, са изпратени в Алжир да тероризират или да избиват опонентите на Дьо Гол. За да се отърве от убийците, наречени специалисти, голисткото правителство нарежда през януари 1961 г. да бъде взривена щабквартирата на терористите в Алжир. Както много други операции на френското разузнаване инцидентът става достояние на пресата.

Славата на СВДК като организация за убийства се носи по време на целия френско-алжирски конфликт, който приключва през 1962 г. След 7 години война загиват 100 000 алжирски и 10 000 френски войници. С края на колониалните войни СВДК се съсредоточава върху контраразузнаването във Франция. Но ефективността на работата в това направление е поставена под съмнение през декември 1961 г., когато изменник от КГБ заявява, че руснаците са проникнали дълбоко в структурата на службата. (Вж. САПФИР.)

СВДК се замесва в нов скандал и през 1965 г., когато Мехди Бен Барка — ляв марокански политически лидер, изчезва от парижка улица. Двама агенти на СВДК хващат Бен Барка и го предават на мароканците. Макар и тялото на Бен Барка да не е открито, най-вероятно той е убит, а трупът му е изнесен тайно от Франция.

През 1970 г. в опит да прочисти СВДК наследникът на Дьо Гол Жорж Помпиду назначава граф АЛЕКСАНДЪР ДЬО МАРОНШЕ за ръководител на службата. Поемайки ръководството на СВДК, Маронше казва: „Някои агенти пласираха наркотици, други — оръжие, трети се бяха заели с отвличания, убийства и уреждане на най-кървавите възможни сметки.“ След Дьо Гол сътрудничеството между СВДК и ЦРУ се подобрява значително. През 1975 г. например двете служби работят със заирци, за да доставят оръжие за Националния фронт за освобождение на Ангола.

Службата за гражданско действие — СГД (Service d’Action Civique — SAC), е свързана със СВДК от 50-те години. Това е организация от около 8000 последователи на Дьо Гол, които разпръскват антиголистки митинги и, в общи линии, вършат „мръсната работа“ на СВДК. Маронше се заема да разясни и да разчисти отношенията между СГД и СВДК. Той се отървава от около половината от общо 1000-те служители на СВДК и модернизира събирането на разузнавателна информация и анализа й.

През 1981 г. за президент е избран социалистът Франсоа Митеран и той сменя Маронше с Пиер Марион — бивш директор на Ер Франс и на аерокосмическата програма. Поемайки властта, Марион променя и името на агенцията. СВДК се превръща в Главно управление за външна сигурност — ГУВС (Direction Generale de la Securite Exterieure — DGSE).