Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1017)

Орлов, Александър (1895–1973)

Високопоставен съветски РАЗУЗНАВАЧ от 20-те и 30-те години. За да избегне Сталиновите чистки, той емигрира в Съединените щати. Орлов е един от най-високопоставените съветски разузнавачи, които някога са оставали на Запад.

Името му е Лейба Лазаревич Фелдбин и е роден в беларуския град Бобруйск. По време на революцията, Гражданската война и Руско-полската война служи в Червената армия. Той командва партизански отряди и работи в армейското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. С работата си привлича вниманието на ръководителя на руското разузнаване ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ.

От 1921 до 1923 г. Орлов завършва право в Московския университет, а след това служи като заместник-прокурор. Докато изпълнява тази длъжност, работи с държавните ОРГАНИ за сигурност. През 1924 г. се занимава само с разузнавателна работа към ОГПУ. В края на 1925 г. е повишен в командир на бригада във фронтовите войски в Задкавказието поради предишния му опит в партизанската война. Около 11 000 войници под негово командване охраняват съветските граници с Персия (Иран) и Турция.

В средата на 1926 г. Орлов се включва във външноразузнавателната дейност и получава назначение като РЕЗИДЕНТ в Париж. Продължава работата си в чужбина и от 1933 г. е АГЕНТ-НЕЛЕГАЛ в Европа. През 1932 г. тайно пътува до САЩ (използвайки съветски паспорт на името на Лев Леонидович Николаев). С измама успява да получи американски паспорт на името на Уилям Голдин, който е роден в Австрия и е имигрант в Съединените щати.

През юли 1934 г. Орлов заминава за Великобритания като резидент в Лондон. Там ръководи съветските разузнавателни операции. Използва американското си ПРИКРИТИЕ, за да създаде фирма за търговия с хладилници, която е фасада за шпионска дейност, включително за инструктиране на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. През октомври 1935 г. поради случайна среща в Лондон със стар познат, който го разпознава, е принуден бързо да се завърне в Москва. Там Орлов следи съветските шпионски операции в чужбина и отговаря за факултета по разузнаване и контраразузнаване на Централната военна школа в Москва, където се обучават кадрите на НКВД.

От 1935 г. той е майор в Държавна сигурност. Същата година е публикувана книгата му „Тактика и стратегия на разузнаването и контраразузнаването“ („Tactics and Strategy of Intelligence and Counter-intelligence“), която става учебник в съветските разузнавателни школи. По този начин Орлов си създава име на водещ капацитет в тази област.

През септември 1936 г. заминава за Мадрид като резидент на НКВД в републиканска Испания по време на Гражданската война (1936–1939). Предполага се, че в навечерието на заминаването му младата телефонистка от НКВД Галина Войтова, с която има любовна връзка, се застрелва пред ЛУБЯНКА, тъй като Орлов я изоставя и отказва да се разведе със съпругата си.

В книгата си „Моята тиха война“ („My Silent War“, 1969) съветският разузнавач ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ, който е под прикритието на британски журналист в Испания по онова време, нарича Орлов „човек на действието“. „Беше енергичен, дори бих казал, отчаяно енергичен човек. Той обичаше например винаги да бъде въоръжен, вероятно в резултат на неизчерпаемата си енергия и екстравагантното романтично отношение към професията си.“ Понякога Орлов дори носи автомат, скрит под шлифера — традиционна дреха за тази епоха.

Като резидент на НКВД в Испания Орлов е натоварен също със събирането на разузнавателни сведения и с контраразузнаване в съветските сили в Испания. Наблюдава и доставките на съветски оръжия за фронта и републиканските войски, които се сражават с генерал Франсиско Франко. Орлов поставя началото на тайни полицейски сили под контрола на НКВД в контролираните от републиканците райони — Servicio de Investigaciyn Militar, които ръководи. В основаната от Орлов ШПИОНСКА ШКОЛА се обучават много бъдещи шпиони, сред които и американецът МОРИС КОЕН. Орлов е най-висшият съветски представител в Испания през този период.

През юли 1938 г. е отзован в Москва. Орлов се опасява, че със завръщането си ще бъде екзекутиран. Сталин избива старите болшевики, а също и съветските служители, които са били в чужбина. Същия месец Орлов бяга с 30 000 долара от касата на резидентурата и минава през Канада, за да стигне в Съединените щати. С него са съпругата му и 14-годишната му дъщеря. (Вече болно, момичето умира скоро след пристигането им в САЩ.) Орлов използва американския паспорт, който е получил през 1932 г.

В САЩ Орлов и съпругата му живеят почти изцяло с взетите пари, докато през 1953 г. той не публикува книга. Твърди се, че Орлов е шантажирал Сталин, че ще разкрие съветска шпионска МРЕЖА на Запад, ако се опита да го убие.

В писмо до ръководителя на НКВД Орлов обяснява бягството си така:

Единствената ми цел сега е да оцелея, за да отгледам детето си. Не забравяйте, че не съм предал нито моята партия, нито страната си. Никой и нищо не е в състояние да ме принуди да предам каузата на пролетариата и на съветската власт. Не исках да напускам страната си също както една риба не би искала да излезе от водата, но престъпните деяния на криминални личности ме изхвърлиха подобно риба на леда.

* * *

Лишен съм не само от родната ми страна, но и от правото да живея и да дишам въздуха, който дишат съветските хора. Ако ме оставите на спокойствие, никога няма да предприема нищо във вреда на партията или на Съветския съюз.

Орлов живее като бежанец в Съединените щати от 1938 до 1953 г., което е неизвестно на американските служби. През 1953 г. — годината, в която умира Сталин — той се разкрива в поредица статии за списание Лайф и с книгата си „Тайната история на престъпленията на Сталин“ („The Secret History of Stalin’s Crimes“, 1952). Орлов публикува и друга книга за престъпленията на Сталин, както и една за съветското разузнаване — „Ръководство за разузнаването и партизанската война“ („A Handbook of Intelligence and Guerrilla Warfare“, 1962), създадена на базата на учебника за НКВД и съветските военни школи.

Орлов играе с американските разузнавателни служби и предава половинчати истини дори и на конгресните комисии. Той продължава да прикрива самоличността на съветските разузнавачи на Запад и не разкрива името на нито един агент по време на 45-те години, прекарани в Съединените щати. След бягството му служители на КГБ се срещат тайно с него 2 пъти — през 1969 и 1971 г. Съветските разузнавателни сведения за Орлов са публикувани в книгата „Смъртоносни илюзии“ („Deadly Illusions“, 1993) от ДЖОН КЪСТЕЛОУ и бившия офицер от КГБ Олег Царев. Кодовото име на Орлов в съветската разузнавателна система е Швед. Той използва името Игор Константинович Бърг, след като заминава за Съединените щати.