Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1553)

Търнър, Стансфийлд (1923)

Военноморски офицер от кариерата — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ от март 1977 до януари 1981 г.

През 1946 г. завършва Военноморската академия и служи във флота 1 година. След това постъпва в Оксфордския университет като стипендиант на Роудс. През 1950 г. защитава магистърска степен. По-късно служи като капитан на няколко кораба (миночистач, военен кораб и ракетоносец).Търнър работи и в управлението на началника на военноморските операции, бил е помощник на министъра на отбраната по системния анализ, помощник и консултант на военноморския министър.

След като завършва Харвардската бизнесшкола, е повишен през 1970 г. в контраадмирал. По-късно командва група самолетоносачи, а още по-късно е началник-управление на системния анализ на ВМС на САЩ. През 1972 г. е назначен за ректор на Военноморския колеж и заема този пост в 2 години. След това става главнокомандващ Втори американски флот и Ударния флот в Атлантическия океан към НАТО. През септември 1975 г. вече е главнокомандващ Обединените съюзнически сили за южна Европа към НАТО с ранг адмирал.

Президентът Картър, който поема управлението през януари 1977 г., като човек далеч от разузнаването и нямайки подръка достоен кандидат за длъжността директор на ЦРУ, се спира на своя съкурсник от Военноморската академия Търнър, и то без да го познава добре. Търнър поема ръководството на ЦРУ и на цялото американско разузнаване (уволнява се от ВМС през декември 1978 г.).

Като директор на ЦРУ той реорганизира системата за използване източниците на информация на централата, като отделя по-голямо внимание на космическото и електронното разузнаване за сметка на агентурното. Освен това рязко съкращава участието на ЦРУ в тайните операции. Освобождава от длъжност голяма част от ветераните от Управлението по операциите и принуждава почти 150 други да се пенсионират, макар и преждевременно. Те научават за решението му от писмо, в което се обяснява: „Бе взето решение, че услугите ви вече не са необходими.“

Търнър управлява ЦРУ по типичния за един адмирал начин, като издава заповеди и очаква всяка една от тях да бъде изпълнена. Не понася да се пие по време на обяд. Във военноморския флот демонстрираното от него неодобрение би могло да накара подчинените му да се превърнат в пълни въздържатели, но в ЦРУ гледат на него като на тиранин, при това и моралист. Негодуванието срещу него идва и от склонността му да прави поправки и догадки в работата на аналитиците и да налага собствените си виждания.

По времето на Търнър плащът на секретността, който обвива ЦРУ, полека-лека изчезва. Той създава отдел за връзки с обществеността, ръководен от бивш военноморски офицер. За да се противопостави на отрицателното отношение към ЦРУ в университети и колежи, Търнър кани ректорите им на семинари в централата.

След оттеглянето си от поста директор на ЦРУ Търнър се отдава на лекторска и писателска дейност. Книгата му „Секретност и демокрация“ („Secrecy and Democracy“, 1985) е разказ за четирите му години като директор на ЦРУ. Когато предава ръкописа за преглед, служители на ЦРУ изискват повече от 100 места да бъдат преработени и махнати. В уводните си думи Търнър подчертава, че цензурата има за цел да защитава по-скоро ЦРУ, отколкото самите тайни. През 1994 г. на конференция по въпросите на разузнаването той критикува остро ЦРУ, защото не успява да предвиди падането на шаха на Иран, нито разпадането на Съветския съюз.