Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1706)

Хелмс, Ричард (1913)

Първият кадрови разузнавач, станал ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Хелмс е на този пост от юни 1966 до февруари 1973 г., като от април 1965 до юни 1966 г. е бил заместник-директор.

Скоро след като завършва колежа Уилямс, Хелмс заминава за Европа като кореспондент на Юнайтед прес. В Германия интервюира Адолф Хитлер. По-късно е назначен за рекламен мениджър на вестник.

През юли 1942 г. е произведен в звание лейтенант от запаса на ВМС на САЩ и е призован на активна военна служба. След обучение получава през август 1943 г. назначение в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС). Служи във Великобритания, Люксембург и Германия. Там за пръв път се сблъсква с първите прояви на това, което по-късно ще бъде наречено Студената война. За борба срещу руснаците американците привличат бивши специалисти от германското разузнаване (ОРГАНИЗАЦИЯ ГЕЛЕН).

След 1946 г. Хелмс се уволнява от ВМС, но остава като цивилен специалист във военното министерство, което поема част от разформированото УСС и го преименува Управление за специални операции (УСО). Хелмс отговаря за разузнавателната и контраразузнавателната работа на УСО в Германия, Австрия и Швейцария. Хората му са малко и той разчита предимно на британските специални служби.

През юли 1947 г. е създадено ЦРУ. АКТИВНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ са поети от Управлението за координация на политиката (УКП) към Държавния департамент с ръководител ФРАНК УИЗНЪР — ветеран от УСС. УКП е погълнато от новото Управление по планиране, чийто ръководител става Уизнър с ранг на заместник-директор. Управлението по планиране по-просто е наричано „тайна служба“ (което по-точно отразява характера на дейността му, отколкото официалното название). През юли 1952 г. Хелмс е назначен за изпълняващ длъжността началник по операциите в Управлението по планиране. (Уизнър по това време получава сериозен физически и психически срив.) Хелмс е идеалният кандидат и приемник на Уизнър за поста ръководител на Управлението по планиране. В своята книга „Човекът, който пазеше тайните“ („The Man Who Kept the Secrets“, 1979) Томас Пауърс пише за Хелмс:

Като шеф на операциите той играе ролята на посредник между изпълнителите и вашингтонското началство, одобрявайки и даже редактирайки кореспонденцията между тези 2 полюса на практическото разузнаване. В донесенията от Вашингтон той поставя своите препоръки. А в донесенията от външните представителства на ЦРУ внася своите конкретни предложения за операциите, преди да ги предостави за одобрение във Вашингтон.

Независимо че няма пълна власт в Управлението по планиране, именно той контролира провеждането на операциите и е един от най-осведомените хора. В цялото ЦРУ не би могъл да се намери човек да знае толкова, колкото Хелмс.

През 1958 г. Уизнър напуска поста ръководител на Управлението по планиране и е назначен за резидент в Лондон. Очаква се да го наследи Хелмс. Но АЛЪН ДЪЛЕС — директор на Централното разузнаване, дава поста на РИЧАРД БИСЪЛ-МЛАДШИ. След фиаското в Залива на прасетата през април 1961 г. (вж. КУБА) и Дълес, и Бисъл подават оставка. През 1962 г. новият директор на ЦРУ — ДЖОН МАККОУН, назначава Хелмс за директор на Управлението по планиране.

Докато Хелмс е на този пост, намесата на ЦРУ във Виетнамската война, а също и противоречията в самата агенция по отношение на войната се засилват. Много от сътрудниците смятат, че войната е разрушителна. Но Хелмс продължава да одобрява тайните операции във Виетнам (вж. ВИЕТНАМ; ФЕНИКС). Президентът Джонсън го назначава за директор на ЦРУ през юни 1966 г., но противоречията в агенцията по отношение на Виетнамската война се засилват.

През септември 1967 г. Хелмс се обръща към най-опитния аналитик в УПРАВЛЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНА ОЦЕНКА да „определи какъв е залогът за Съединените щати в тази война“. Той изпраща анализа единствено на Джонсън. Съдържанието на доклада остава секретно до момента, когато бившият министър на отбраната Робърт Макнамара го разкрива в мемоарната си книга „В ретроспекция“ („In Retrospect“, 1995). Аналитикът дава заключение, че рискът от поражение във Виетнам е „по-ограничен и контролируем, отколкото се е смятало по-рано“.

Хелмс винаги е бил привърженик на откритата и честна оценка. Като директор на ЦРУ той не само че не е оценен, но и даже е обвинен за всичко онова, което се случва с ЦРУ по това време. Когато се разгаря скандалът УОТЪРГЕЙТ, Хелмс узнава, че в него е замесен и бившият сътрудник на ЦРУ ХАУЪРД ХЪНТ. Под предлог да се запазят интересите на националната сигурност президентът Никсън се опитва чрез ЦРУ да постигне прекратяване на разследванията на ФБР относно обстоятелствата около Уотъргейт, които заплашват с разобличаване организаторите от Белия дом. (Вж. ГРЕЙ, ПАТРИК.) Хелмс не може да позволи ЦРУ да бъде още по-дълбоко замесено в скандала. Според него разузнавателната работа не е мръсна работа. „Нацията трябва поне донякъде да вярва, че и ние сме честни хора, предани на службата си“, казва веднъж той.

Хелмс отказва да предаде на Никсън и документи на ЦРУ за десанта в Залива на прасетата, за заговора срещу южновиетнамския президент Нго Дин Дием в Южен Виетнам през 1963 г. и за убийството на диктатора на Доминиканската република Рафаел Трухильо през 1961 г. Събитията са от времето на Кенеди и се предполага, че Никсън ще използва документите, за да се защити от възможен импийчмънт.

През февруари 1973 г. Никсън приема лоялността на Хелмс към агенцията като предателство и го уволнява. Назначава го за посланик в Иран. След Уотъргейт конгресната комисия по разследването се нахвърля върху ЦРУ. Тъмни тайни на ЦРУ, известни като СЕМЕЙНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ, стават обществено достояние. (Вж. МКУЛТРА.)

Една от тези тайни е участието на ЦРУ в опита да се попречи на Салвадор Алиенде — избрания президент на Чили, да встъпи в длъжност през 1970 г. По време на сенатското разследване на Хелмс, който вече е посланик, е зададен въпросът, дали ЦРУ се е опитало да свали Алиенде. Той отговаря: „Не, сър.“ Тези две думи са базата за обвинение в лъжесвидетелстване през 1977 г. При опита да постигне споразумение с Министерството на правосъдието Хелмс е глобен 2000 долара и е отстранен за 2 години от длъжност. „Вие сте изправен пред този съд за срам и позор“, казва съдията през 1977 г. Шест години по-късно президентът Рейгън награждава Хелмс с медал За национална сигурност — най-високото отличие за разузнавателна работа.

След като се оттегля от обществения живот, Хелмс създава консултантска фирма Компания Сафеер; safeer в превод от фарси означава посланик.