Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Шевченко, Аркадий (1930)

Най-вишестоящият съветски дипломат, който търси политическо убежище на Запад. Шевченко е заместник генерален секретар на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, когато на 6 април 1978 г. емигрира. През двете години и половина на този пост е предавал на американското разузнаване секретна информация и документи за Съветския съюз.

Роден е в украинско миньорско градче. Баща му е лекар, а майка му — медицинска сестра. През Втората световна война баща му служи като лекар в Червената армия.

През 1949 г. Шевченко постъпва в Московския държавен институт за международни отношения, където се обучават бъдещите съветски дипломати. Дипломира се през 1954 г., но остава в института като аспирант. През 1956 г. постъпва на работа в Министерството на външните работи.

Първото му посещение в Съединените щати е за конференция през 1958 г. През 60-те години работи в Ню Йорк и в началото на 1973 г. вече е заместник генерален секретар на ООН по работата на Съвета за сигурност.

Докато си проправя път в съветската йерархия, разочарованието му от съветската действителност все повече расте. В мемоарите си „Да скъсаш с Москва“ („Breaking with Moscow“, 1985) Шевченко пише:

Седях на една маса с [Леонид] Брежнев, [Андрей] Громико и други членове на политбюро и научих много за хората, които бяха господари на Съветския съюз. Видях колко лесно наричат порока добродетел и колко лесно отново променят думите си, как лицемерието и корупцията са проникнали и в най-незначителните аспекти от живота им, в каква изолация от населението управляват. Громико например не бе стъпвал на улиците на Москва почти 40 години. Другите не бяха по-различни. В позлатените, но тихи коридори на Кремъл бе създаден един музей, музей на идеи, които се виждаха, но бяха закърнели и неподвижни, също като вкаменелост на муха. Онези, които бяха изградили кариерите си, запазвайки тези реликви, бяха принуждавали съветските хора да повярват в една социална система, която се гради на мит и утопия… Кремъл бе последното място на света, където човек можеше да очаква прямота, честност и откритост.

През 1974 г. Шевченко се обръща към американски офицери и признава, че иска да избяга в Съединените щати. След като го убеждават да остане в Организацията на обединените нации и да предава разузнавателна информация за руските намерения, той получава американското КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ Анди.

Най-сетне, убедени, че руснаците го подозират, американците му разрешават да избяга. Една петъчна вечер, на 6 април 1978 г., показвайки, че уж се отправя към извънградската вила на съветските дипломати в Лонг Айлънд, Ню Йорк, Шевченко изчезва по пътя. Жена му и дъщеря му не пожелават да тръгнат с него. (Той се жени повторно същата година).