Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (895)

Моъм, Съмърсет (1874–1965)

Писател и разузнавач. През Първата световна война е шофьор на линейка, тъй като е признат за негоден за строева служба, понеже е дюстабанлия и с нисък ръст. През 1915 г. е вербуван за АГЕНТ на британските ТАЙНИ СЛУЖБИ, тъй като владее немски и френски език. По това време излиза и първата му книга — „Души в окови“ („Of Human Bondage“), която му носи голям успех като писател. И така ПРИКРИТИЕТО му на писател е съвсем естествено. Моъм заминава за Швейцария, където почти цяла година наблюдава заподозрени в шпионаж за Германия, установява контакти с други съюзнически агенти и редовно изпраща доклади на тайните служби. Работи без заплата като жест на патриотизъм.

През 1917 г. Моъм, смята, че кариерата му в тайните служби е приключила. Но сър УИЛЯМ УАЙСМАН — ръководител на британското разузнаване в Америка, го убеждава да замине за Русия, да подкрепи меншевиките и да попречи на плановете на болшевиките Русия да излезе от войната. Моъм пристига в Русия под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Съмървил и се представя за кореспондент на американски издания. Той се среща с Александър Керенски, който го изпраща в Лондон с отчаяна молба към съюзниците да помогнат за създаването на армия срещу болшевиките.

Моъм пише много разкази, създадени на базата на неговите преживявания. Преди публикуването им е предупреден, че някои от тях нарушават ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА, и той ги изгаря. Останалите, включително един разказ за мисията му в Русия, са публикувани в книгата „Ашъндън“ („Ashenden“, 1928). Главният герой Ашъндън — това е второто аз на Моъм още от „Души в окови“. (В книгата той използва и името Съмървил.) „Работата като агент в отдел разузнаване като цяло е монотонна — пише той в предговора към «Ашъндън». — Голяма част от нея е напълно излишна.“ Смятан е за първия автор на шпионски книги, написани от бивш шпионин. Оценявайки „Ашъндън“ и общия принос на Моъм в шпионската белетристика, Таймс литъръри съплимънт отбелязва: „Никога досега не е било демонстрирано толкова очевидно, че контраразузнавателната работа често се състои от стъпки, които не могат да бъдат морално оправдани, стъпки, които не бива да бъдат предприемани от капризните или страхливите.“

„“Ашъндън" оказва сериозно влияние върху цялата следвоенна шпионска литература" — пише Антъни Мастърс в „Литературни агенти“ („Literary Agents“, 1987) — книга, посветена на писатели шпиони. „… Ерик Амблър, Греъм Грийн, Джон льо Каре и Лен Дейтън са създали герои на средна възраст, често цинични, въвлечени в особена серия разузнавателни ритуали. Но от всички шпионски истории приключенията в «Ашъндън» са най-близо до истинския живот на създателя.“

През Втората световна война Моъм отново изпълнява някои разузнавателни задачи за сър УИЛЯМ СТИВЪНСЪН — ръководител на МИ–6 в Съединените щати. Но Стивънсън изтъква пред Тед Морган — биографа на Моъм, че авторът не е извършвал особено важни мисии, и допълва, че Моъм е типичен доброволец, който „няма усет към тази работа и е въвлечен, тъй като не е имал друга възможност“.