Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Юрченко, Виталий (1936)

Сътрудник на КГБ, избягал в Съединените щати и върнал се след това отново в Съветския съюз.

Той бяга през август 1985 г. А в една съботна ноемврийска вечер седи с офицери по сигурността от ЦРУ в един ресторант в Джорджтаун във Вашингтон, когато внезапно става и казва, че иска да си тръгва. „Ако не се върна до 15 минути, — казва Юрченко, — не се чувствайте виновни.“ След това тръгва пеша, изминава около 2 км по авеню Уисконсин и влиза в съветското посолство. След като прекарва там неделния ден, се появява на пресконференция в понеделник, на която съобщава, че се завръща в страната си. Твърди, че преди няколко месеца е бил отвлечен и дрогиран от американците. Офицери от ЦРУ и ФБР отхвърлят обвиненията, като обясняват, че е станал предател по собствена воля и е оказал пълно съдействие.

Според ЦРУ Юрченко е ветеран от КГБ с 15-годишен стаж, заема генералска длъжност и се занимава главно с шпионаж срещу САЩ. Син на работник, загинал във Втората световна война, Юрченко постъпва във военно училище. Служи във флота, на подводница. Получава висше военно образование през 1958 г. и звание лейтенант и е разпределен в щаба на Тихоокеанския флот във Владивосток.

Кариерата му в КГБ започва през 1959 г., когато е назначен във военното КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ. Служи там почти до 1970 г.

През 1958 г. се жени за инженерка. През 1961 г. им се ражда дъщеря и си осиновяват момче, родено през 1969 г. Юрченко е добре познат на американските разузнавачи. Като офицер по сигурността в съветското посолство във Вашингтон от 1975 до 1980 г. той редовно се среща с агенти на ФБР, които опознава в процеса на взаимната работа: охраняването на съветското посолство във Вашингтон. Юрченко и колегите му от ФБР се срещат в заведението При Данкер на улица Е в Северозападен Вашингтон, близо до щабквартирата на ФБР. Любимата му напитка е уиски.

Когато се връща в Москва, е назначен за началник на контраразузнаването към КГБ и отговаря за вътрешната сигурност. Юрченко работи и с избягалите чужди разузнавачи в СССР — например с ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ и ДЖОРДЖ БЛЕЙК. През април 1985 г. е издигнат до заместник-директор на Първи отдел в Първо главно управление на КГБ, който отговаря за разузнавателните операции в Северна Америка. Лично ръководи сътрудниците на КГБ в Монреал и Отава.

На 1 август 1985 г. Юрченко влиза в американското посолство в Рим и съобщава, че иска да премине на тяхна страна. ЦРУ го смята за човек номер 5 в КГБ и за тях той е най-ценният изменник от десетилетия. Юрченко е бил изпратен в Рим от Москва и е отседнал в съветското посолство. Казва на колегите си, че отива в музея на Ватикана, но вместо това влиза в кабината на уличен телефон срещу американското посолство и се обажда на офицер от ЦРУ, който му разрешава незабавно да влезе в посолството. Правят опит да го убедят да бъде ИЗМЕННИК, ОСТАНАЛ НА МЯСТО, но Юрченко настоява да замине в Съединените щати.

Резидентът на ЦРУ в Рим съобщава в щабквартирата на ЦРУ в ЛЕНГЛИ, Вирджиния, информацията от Юрченко за двама ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ — мъж с кодовото име Робърт и сътрудник на АНС. Един от първите сътрудници на ЦРУ, които прочитат доклада, е ОЛДРИЧ ЕЙМС, който е внедрен агент. По-късно е сред представителите на ЦРУ, които разпитват Юрченко, след което докладва чрез агенти на КГБ какво точно е казал Юрченко.

Информацията на Юрченко води до разкриването на РОНАЛД ПЕЛТЪН — аналитик от АНС, продавал информация на руснаците. Юрченко предупреждава властите за шпионската дейност на бившия служител на ЦРУ ЕДУАРД ХАУЪРД и дава достоверно обяснение на мистериозната смърт на НИКЪЛЪС ШАДРИН — американски ДВОЕН АГЕНТ, починал през 1975 г.

В книгата си „Нощен странник“ („Nightmover“, 1995) Дейвид Уайс казва, че вече след разобличението на Еймс някои американски контраразузнавачи пускат версията, че през 1985 г. „КГБ нарочно изпраща Юрченко със задача да предаде Хауърд и Пелтън, за да запази по-ценния — Олдрич Еймс“. Еймс е арестуван през февруари 1994 г. Уайс цитира Хари Брандън — сътрудник на управлението по контраразузнаване във ФБР: „Възможно е те [КГБ] да са се съмнявали в Еймс и да са изпратили Юрченко, за да провери дали Еймс ще предаде разпитите и разкритията му. Щом става ясно, че Еймс предава всичко, те нареждат на Юрченко да се прибере… Цялата работа с Юрченко е все още твърде загадъчна.“

„Можеш да дадеш на двама едни и същи факти, а те да стигнат до различни заключения — да, той е бил двоен агент и не, той е избягал просто защото е изпаднал в депресия“, казва сенаторът Дейвид Борън (Оклахома) — член на Сенатската комисия по разузнаването. Депресията се обяснява с интимния живот на Юрченко. Твърди се, че сътрудници от ЦРУ го отвеждат в Отава и му уреждат среща със служителка в съветското посолство, която му е била любовница. Но когато тя го отблъсква, той се отказва от идеята да се установи в Съединените щати с нея. Бракът му е нестабилен, а синът му създава проблеми.

Юрченко наблюдава различни обекти в Съединените щати и Канада. Един от тези случаи включва радиста ДЖОН УОКЪР. Юрченко трябва да прецени дали Уокър е бил компрометиран от ФБР преди ареста му, което означава, че Уокър може да е предавал ДЕЗИНФОРМАЦИЯ на съветските агентуристи. Преценката на Юрченко е, че Уокър не е бил компрометиран.

По време на разговорите с ЦРУ и ФБР Юрченко описва случая Уокър като един от най-важните в историята на КГБ. Благодарение на КРИПТОМАТЕРИАЛА, предаден от Уокър и приятеля му шпионин — флотския радист ДЖЕРИ УИТУЪРТ, КГБ успява да разшифрова над 1 млн. съобщения. Има слухове, че Юрченко е екзекутиран, но в едно интервю по германската телевизия през април 1986 г. той казва, че се е подложил на „медицинско лечение“. В интервю за московски вестник през август 1986 г. той заявява, че от ЦРУ са се опитали да го накарат да каже, че Съветският съюз е замесен в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори.