Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1379)

Смедли, Агнес (1894–1950)

Американка, замесена дълги години в интриги и шпионаж и изиграла ключова роля в съветския разузнавателен кръг в Далечния изток, ръководен от РИХАРД ЗОРГЕ.

Смедли е идеалистка още от младини. През 1918 г. в Ню Йорк се включва в индийското революционно движение, финансирано от германското правителство като начин да се навреди на Великобритания, която по това време е във война с Германия. Замисълът е да се подкопае британското имперско управление в Индия. Смедли е арестувана за нарушаване на американските закони за неутралитет — не е предадена на съда и скоро е освободена. В нея се заражда силна омраза към Съединените щати и към Запада. Въпреки че не е мъжемразка (била е женена за кратко на 18 години), предпочита да се облича като мъж. По-късно в завзетата от комунистите част на Китай тя носи униформа на Червената армия.

През 20-те години е в БЕРЛИН и е активна участничка в комунистическото движение. Изкарва си прехраната като писателка. През 1921 г. посещава Москва, за да присъства на среща на индийски революционери. През 1928 г. пътува през Москва за Китай — вече е известна фигура в международното комунистическо движение.

В Шанхай работи като кореспондент на германския вестник Франкфуртер цайтунг (а по-късно за Манчестър гардиън).

Сприятелява се със Зорге, който работи за ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Той използва апартамента й за тайните си радиопредавания, а тя запознава Зорге с приятеля си ОДЗАКИ ХОДЗУМИ, който ще стане главният му японски помощник.

Ходзуми е първият, когото тя вербува за шпионския кръг на Зорге. Зорге пише: „Единственият човек в Китай, на когото със сигурност можех да разчитам, бе Агнес Смедли. За пръв път чух за нея в Европа. Използвах помощта й при създаването на моя група в Китай, особено при подбора на китайски сътрудници.“ Зорге обикновено е зад кулисите, на заден план, а Смедли, без да се прикрива, събира кандидати за шпионския му кръг.

В шанхайския кръг са СОНЯ — друг известен съветски шпионин, и РОДЖЪР ХОЛИС — бъдещ ръководител на британската Служба за сигурност (МИ–5).

Когато Зорге се прехвърля от Китай в Япония през 1933 г., Смедли заминава за Съветския съюз на лечение. След това пътува в Европа, връща се в Ню Йорк, а през 1935 г. отново е в Китай. Там продължава да събира и да изпраща разузнавателна информация в Москва.

Британският посланик в Китай в края на 30-те години — сър Арчибалд Кларк-Кър (по-късно лорд Инвърчепъл), я смята за една от „най-великите жени“ на света. По-късно той е британски посланик в САЩ и отношението му към Смедли допринася за объркването на американската политика спрямо Китай в периода след войната. Смедли става приятелка и с Джоузеф Стилуел — по-късно командващ генерал на американските сили в Бирма и Китай, и оказва влияние върху възгледите му за Китай. Някои твърдят, че между двамата е съществувало изключително „взаимно възхищение“. Книгата й „Боен химн за Китай“ („Battle Hymn of China“, 1943) е възхвала на комунистите в Китай.

От 1941 г. тя живее в САЩ, където пише и изнася лекции за Китай. След войната генерал-майор ЧАРЛС УИЛЪБИ — генерал от армията на Дъглас Макартър и негов главен РАЗУЗНАВАЧ, изобличава Смедли като ключова фигура в комунистическата конспирация в Далечния изток в официален доклад, завършен през 1947 г. и предаден във Вашингтон 2 години по-късно. Смедли пише на президента Труман и го моли да накара Макартър да й се извини или да му отнеме генералския имунитет, за да може да бъде съден за клевета. Военното министерство стига до следния извод: „Отделът [по разузнаване] няма доказателство, с което да подкрепи обвиненията си в шпионаж. Докладът се основава на информация от японската полиция и това е трябвало да се посочи. Може и да има доказателства, които подкрепят твърдението, но не разполагаме с тях.“

Някои журналисти застават зад Смедли. Бившият министър на вътрешните работи Харолд Айкс пише: „Никой, който познава госпожица Смедли, не би заподозрял, че тази смела и интелигентна американска гражданка би паднала толкова ниско, че да шпионира за която и да е страна, дори и за своята, към която е силно привързана…“

През 1950 г. Смедли заминава за Лондон, където внезапно умира. Оставя имението си на Джу Дъ — бивш командващ китайските комунистически военни части, които воюват с американските войски в Корея. Преди да умре, е работила над биографията на Джу Дъ. Желанието й е било тялото й да бъде кремирано, а прахът й „да почива на място, посочено от генерал Джу Дъ или от наследниците му“. Прахът й е погребан с почести в Пекин.

Уилъби повтаря обвинението си срещу Смедли в книгата „Конспирация в Шанхай“ („Shanghay Conspiracy“, 1952). Подробното описание, което дава за Смедли и дейността й, започва с думите:

Американката — госпожица Агнес Смедли — е една от най-енергичните радетелки за съветската кауза в Китай в продължение на 20 години. Тя е една от първите поддръжнички, ако не и създателка на заблудата, че китайските комунисти в действителност съвсем не са комунисти, а просто местни селски стопани и революционери, които нямат никакви връзки със Съветския съюз. Тази измислица има значителен ефект върху оформянето на американското мнение за Китай както сред обикновените хора, така и сред официалните лица.