Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1480)

Сюрете женерал

Surete Generale — всеобща сигурност — е френска полицейска служба, в чиито задължения влиза ВЪТРЕШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (контраразузнаването).

Организацията е създадена още по времето на Наполеон. През 1804 г. Жозеф Фуше създава отдел Сюрете — тайна полиция към Министерството на полицията, която ръководи самият той. Новата структура бързо се превръща във влиятелна сила с огромна агентура както във Франция, така и извън нея, която информира Наполеон за политическите му врагове не само в страната, но и в чужбина. Голяма част от разузнавателните сведения на Сюрете идват от отварянето на писмата — стара френска традиция (вж. ЧЕРНА СТАЯ; ФРАНЦИЯ).

След падането на Наполеон и създаването на Френската република Сюрете продължава да работи за държавните интереси, акцентирайки върху политическото разузнаване. Освен че държат под НАБЛЮДЕНИЕ опозиционни политици и политически движения, оперативните работници на Сюрете наблюдават германски АГЕНТИ, внедрени във френски търговски фирми и в средствата за информация — предимно списания.

В края на XIX в. Сюрете се разраства в агенция по КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ към Министерството на вътрешните работи. Агенцията изпраща агенти в по-големите европейски градове — БЕРЛИН, Женева и Санкт Петербург. Те установят сътрудничество с ОХРАНКА — тайната полиция на цар Александър III. Особено интензивна е общата им дейност, след като Франция и Русия формират алианс през 1894 г. Но когато по-късно Охранката започва да действа открито във Франция, като заплашва и депортира руски дисиденти, френските радикали започват да се бунтуват срещу Сюрете. За френските либерали Сюрете се превръща в траен символ на политически репресии.

С разрастването на международното комунистическо движение и появяването на „червената опасност“, страхът от която обхваща цяла Европа, Сюрете моментално пренасочва борбата си в това направление, търсейки комунисти и техни сътрудници във френското общество и конкурирайки се в това отношение с Информационната служба. През 20-те години френската комунистическа партия призовава работниците да съдействат на Червената армия и на световния комунизъм. Разузнавачи от съветското посолство разпространяват въпросници, които уточняват какви разузнавателни сведения трябва да търсят членовете на комунистическата партия. Руснаците са особено заинтересувани от френското оръжие и самолетостроенето.

Въпросниците обръщат общественото мнение в полза на Сюрете. То успява да арестува член на централния комитет на френската комунистическа партия и приятелката му, които по-късно успяват да избягат в Съветския съюз.

И макар да е предимно полицейска служба, Сюрете (както и СВДК) е имало на свое разположение и някои оперативни възможности за външно разузнаване в полза на Франция. През 1965 г. например сътрудници на Сюрете участват в отвличането на Мехди Бен Барка — ляв марокански политически лидер. В общи линии, Сюрете е аналог на британския СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ на Скотланд ярд, който проследява и арестува шпиони.