Научно разузнаване
Начин да се получи своевременно предупреждение за употребата на нови оръжия и методи от потенциални или настоящи врагове. Това е определението, използвано от британския учен Р. В. Джоунс, който се занимава с предвижданията за германското техническо развитие през Втората световна война.
Във великолепната си книга „Война на магьосници“ („The Wizard War“, 1978) Джоунс очертава основните етапи за „наблюдение“ на едно или друго военнотехническо изобретение:
1. Обща научна и конструкторска разработка на идеята на академично или търговско равнище.
2. Решение да бъдат запознати с получения резултат представителите на въоръжените сили, ако се нуждаят от него.
3. Първоначално „донасяне“ на продукта и ограничаване на практическите изпитания в лабораторни условия.
4. Предприемане на широкомащабни опити.
5. Начало на прилагането от съответните служби.
Доктор Джоунс изтъква, че първият етап обикновено е известен на обществото и се знае в повечето развити страни. По-късните етапи са по-трудни за наблюдение и „единственият начин за справяне с тях е с помощта на директен шпионаж или наблюдение, извършено и изнесено от недискретни служители…“.
След това определя, че изтичането на информация може да се извърши по 5 начина:
1. Случайна небрежност, включително дешифрирано съобщение, което обикновено е в множество копия; ако тези съобщения се съберат, може да се стигне до много полезни изводи.
2. Небрежност, предизвикана от алкохол и/или любовници (т.е. СЕКС).
3. Информация, която не може да се запази като секретна, но може да осигури полезна информация на противника (т.е. ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ на радиопредаватели, загуба на оборудване по време на битка).
4. Директно наблюдение, извършено от АГЕНТИ. — „Подобни методи са трудни и рисковани и сравнително малко неща могат да се научат; а и цената е висока.“
5. Информация, получена от разочаровани лица (т.е. ИЗМЕННИЦИ). — „Често това е несигурен източник и винаги трябва да се проверява.“
Джоунс е ръководител на научното разузнаване към щаба на британските военновъздушни сили и научен консултант на МИ–6 от 1939 до 1946 г.
