Център по оперативно разузнаване (ЦОР)
Специална служба към британското Адмиралтейство от времето на Втората световна война, която има за цел „да събира, да координира и да разпространява информация от всички възможни източници, които могат да хвърлят светлина върху намеренията и движението на германските военноморски и военновъздушни сили и търговския флот“. Центърът работи с материалите от УЛТРА, които изиграват ключова роля по време на битката за Атлантика от 1939 до 1945 г.(широкомащабна и продължителна военна кампания за неутрализиране на германските подводници).
През 1936 г. британското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ вече не отговаря за КРИПТОАНАЛИЗА. Тази функция е прехвърлена на ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ (вж. СТАЯ 40). През юни 1937 г. ДИРЕКТОРЪТ НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ контраадмирал Дж. Труп избира капитан III ранг НОРМАН ДЕНИНГ от финансовите служби да организира разузнавателен център, подобен на Стая 40 от края на Първата световна война.
Денинг започва с 1 помощник. Обаче много бързо към Центъра по оперативно разузнаване започва да тече от най-различни източници цялата информация за войната в Световния океан. Денинг отговаря за нейния пълен анализ и оценка. А през 1938 г. на ЦОР е възложено и разпространението на разузнавателната информация във военноморския флот. (Стая 40 никога не се е занимавала с такава дейност.)
Патрик Бийзли — една от ключовите фигури в ЦОР, пише в „Много специално разузнаване“ („Very Special Intelligence“, 1977):
… нито една военноморска операция — независимо дали е Нептун (навлизането във Франция), изпращането на агент във френската провинция Бретан, полет над Норвегия или нападение над германски конвой край бреговете на Гренландия — не е проведена без предварителна подробна консултация между плановиците и някои от кадрите на ЦОР. Старателният анализ на германската програма за производство на подводници, възстановяването на малките късчета, по чудо запазени, от пълна оперативна карта на ВМС на Германия и последвалото прочитане на всички изменения, които немските специалисти са се опитали да прикрият, определянето на районите за миниране — всичко това изискваше постоянни и нелеки усилия от страна на ЦОР, внасяйки яснота за която и да е операция, и по тоя начин осигуряваше ефективното й провеждане.
