Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Афера Профумо

Шпионаж и СЕКССКАНДАЛ принуждават британския министър-председател Харолд Макмилан да подаде оставка. Сложната афера започва със Стивън Уорд — човек на изкуството и с влияние в английското общество, и 2 от протежетата му — проститутките тийнейджърки Кристин Кийлър и Манди Райс-Дейвис. Кийлър е любовница както на министъра на войната Джон Профумо, така и на съветския заместник военноморски АТАШЕ капитан III ранг ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ.

Скоро след пристигането си в Лондон през март 1960 г. Иванов се запознава с Уорд и двамата се сприятеляват. По това време Кийлър и Райс-Дейвис танцуват полуголи на сцената и живеят заедно с Уорд. Той очевидно има сексуални контакти с Райс-Дейвис, но не и с Кийлър. Иванов се запознава с Кийлър през пролетта на 1961 г. Ето как Иванов описва Кийлър в автобиографичната си книга „Шпионинът без маска“ („The Naked Spy“, 1992):

… Около Кристин витаеше някаква магия… момиче някъде от провинцията, обикновено и наивно… опасно създание, хитро и пресметливо. Очите й ми казваха: горя от страст, чувственост и лукавост. Подобно на малко коте, тя бе грациозна и омайваща, но същевременно и истински хищник.

Уорд бързо включва Иванов в обществото, в което се движи. Руснакът се запознава с лорд Астор, Уинстън Чърчил, принц Филип, международния петролен магнат Пол Гети и Профумо. Иванов, опитен РАЗУЗНАВАЧ от съветското ГРУ, успява да се добере и да пооткрадне информация — къде тайно, къде при разговори с многобройните приятели на Уорд.

Профумо е на 24 години, когато е избран за депутат през 1940 г. През войната служи в армията и се издига до капитан през 1945 г. След войната развива успешен бизнес и си възвръща позицията в парламента през 1950 г. Жени се за актрисата Валери Хобсън. Заема няколко поста в правителството на консерваторите, оглавявано от Харолд Макмилан, който през 1957 г. става министър-председател. През 1960 г. Профумо е назначен за министър на войната.

Профумо се запознава с Кийлър на 9 юли 1961 г. Тя плува гола в провинциалната къща на Уорд, която е в съседство с имението на лорд Астор в Бъркшайър, където Профумо е на гости. На следващия ден, въпреки че съпругата му е с него, Профумо флиртува с Кийлър. Същата нощ Иванов откарва Кийлър в апартамента на Уорд, където слагат началото на сексуална връзка.

Три дни по-късно Уорд съобщава пред служител на МИ–5, че Иванов му е задавал специфични въпроси за плановете на САЩ за разполагане на ядрени ракети в Западна Германия. Сър РОДЖЪР ХОЛИС, генерален директор на МИ–5, е трябвало да предаде доклад за това на Министерството на външните работи, което има правото да изгони дипломат, позволил си да наруши ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА. Холис не прави нищо по случая. Неясното му становище по аферата Профумо по-късно засилва подозренията, че той самият е съветски ВНЕДРЕН АГЕНТ.

Иванов пише, че се е заинтересувал още повече от Кийлър, след като е забелязал, че между нея и Профумо „очевидно става нещо“. Но отбелязва също: „Тя бе полуграмотно момиче, което го биваше само да си показва краката. Как можех да я накарам да поиска [от Профумо] атомни тайни?“ Но, така или иначе, Иванов спи с нея. (Иванов е женен. Съпругата му е чиновник в шифровъчния отдел на съветското посолство в Лондон.)

По-късно Кийлър започва да спи и с Профумо.

Междувременно службите за сигурност предупреждават Профумо за Иванов и близките му отношения с Уорд. Въпреки че по това време не знае за връзката между Иванов и Кийлър, Профумо решава да прекрати връзката си с нея през 1961 г.

Около година по-късно Кийлър се замесва с двама от Антилските острови. Единият е арестуван след сбиване заради нея. Инцидентът привлича вниманието на пресата, която научава за отношенията на Уорд с Кийлър. Тя разкрива връзката си с Профумо и с Иванов през 1962 г. и продава историята на Сънди пикториъл. Иванов бързо си заминава за Москва.

Профумо се опитва да спре публикацията. Пред парламента на 22 март 1963 г. официално отрича да е имал нещо неморално с Кийлър. Междувременно Уорд е заловен, че живее със средства, изкарани от проститутки. За да се спаси, той изпраща писмо до Макмилан, в което заявява, че Профумо е излъгал пред Камарата на общините. Когато се разчуват подробностите около връзката между Иванов и Кийлър, пресата повдига въпроса за изтичането на информация към руснаците.

На 4 юни 1963 г. Профумо подава оставка и признава, че е излъгал. Но пресата продължава да раздухва скандала. През октомври 1963 г. министър-председателят Макмилан е принуден да подаде оставка. В правителствен доклад от това време се прави заключението, че връзките между Профумо, Уорд, Кийлър и Иванов не са нарушили системата за сигурност. Иванов твърди обратното. Междувременно Уорд е изправен пред съда в Олд Бейли на 22 юли 1963 г. На 30 юли той приема свръхдоза приспивателно. Въпреки че е в безсъзнание, процесът продължава. Той е признат за виновен заради това, че живее с парите, изкарани по неморален начин от проститутки. Уорд умира, без да дойде в съзнание.

Кийлър е съдена за лъжесвидетелстване и изпратена в затвора. (Манди Райс-Дейвис става кабаретна певица и отваря верига от доста успешни нощни клубове.)

Профумо се оттегля от политическия живот и се отдава на благотворителна дейност. През 1975 г. кралица Елизабет II го награждава с едно от най-високите отличия — Кавалер на Британската империя.