Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (175)

Беър Ту–20/Ту–95

Един от най-функционалните стратегически бомбардировачи в света е Ту–95, наречен от руснаците Вечния, а според приетия „именник“ на НАТО за съветските самолети е кръстен Bear (Мечка). Той е с 4 турбовитлови двигателя и има всички параметри на най-добрите реактивни бомбардировачи от своето поколение. Беър остава в руските военновъздушни сили като ракетоносител до приемане на междуконтиненталните балистични ракети (МБР) и океанските ядрени подводници с МБР на въоръжение. Във военноморския флот е използван като важен далекообхватен самолет за разузнаване и ракетно управление.

Беър е създаден в конструкторското бюро на Андрей Туполев като самолет, който да може да достига най-отдалечените цели в Съединените щати. Предполага се, че с Беър е пусната първата опитна съветска атомна бомба на 6 ноември 1955 г.

Беър влиза в експлоатация през 1955 г. като стратегически бомбардировач. В средата на 60-те години във военноморската авиация се използва разузнавателният вариант Беър-D за океанско наблюдение и ракетно насочване и изстрелване. Самолетът не е въоръжен. Снабден е с огромен радар за улавяне на сигнали от земята и за видеовръзка (т.нар. Драмбуи от западното разузнаване) и е предназначен за предаване данни за обекти на подводници и кораби ракетоносители.

Скоро след като навлиза във военноморския флот Беър-D извършва наблюдателни полети над американски военни кораби в открито море. От април 1970 г. двойка Беър-D излитат от Колския полуостров, прелитат над Нордкап, спускат се към Норвежко море и Северния Атлантик и кацат в Куба, преодолявайки 8000 км без кацане. След няколко дни престой в Куба двата самолета се завръщат в базата. По време на непрекъснатия полет Беър провежда наблюдение и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ) край бреговете на Северна Америка на разстояние 320–400 км от брега.

От 1973 г. самолети Беър летят по двойки до Конакри, Гвинея. В няколко случая самолетите от Куба и Конакри по всяка вероятност са провеждали координирани разузнавателни полети над Южния и Северния Атлантик. През 1977 г. съветската база в Конакри е закрита и самолетите прекратяват полетите си. Полетите на Беър-D се извършват от летището в Луанда, Ангола. От 1981 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г. присъствието на самолетите Беър в Куба е постоянно. (През 1983 г. към Беър-D се присъединяват Беър-F — самолети за борба с подводници.)

От 1974 г. далечните полети на Беър-D се осъществяват от далекоизточни бази на Съветския съюз в Тихия океан, в това число от бившите американски въздушни бази в Да Нанг и залива Кам Ран във Виетнам. От 1979 до 1991 г. базираните във Виетнам самолети Беър-D/F действат без прекъсване.

Въпреки че военноморското разузнаване и набелязването на цели за ракетно нападение в океана са поети до голяма степен от СПЪТНИЦИ, Беър-D продължават да изпълняват тези функции за руския флот (вж. СЪВЕТСКА СИСТЕМА ЗА МОРСКО НАБЛЮДЕНИЕ).

Моделът Беър-E е създаден за фотографско разузнаване. Беър-F е военноморски самолет, предназначен за борба с подводници. Беър-G е модификация на по-стари бомбардировачи и е предназначен за пренасяне на насочващи се ракети. Беър-X е нов модел ракетоносител и е на въоръжение от 1984 г., а Беър-J е за радиорелейна връзка във военноморските комуникации.

По-старите модели бомбардировачи Беър са реконструирани в модели за изстрелване на ракети, а производството на нови, макар и с бавни темпове продължава и през 90-те години. Беър е най-дълго произвежданият без прекъсване самолет в историята на световната авиация — в продължение на повече от 40 години! Произведени са над 350 самолета.

Беър е голям самолет с насочени назад криле и с 4 турбовитлови двигателя, вградени в аеродинамични кожуси под крилете. Всеки турбодвигател има 2 двойки противоположно въртящи се с променлива скорост перки с 4 елемента. Ето тактико-техническите данни на Ту–95МС например: двигател тип НК–12МВ, мощност — 11 032/12 000 kW/к.с., разпереност — 51,10 м, носеща площ — 311,10 кв. м, дължина — 49,80 м, маса празен — 98 000 кг, максимална стартова маса — 190 000 кг, максимална скорост — 870 км/ч, крейсерска скорост — 850 км/ч, далечина на полета без дозареждане във въздуха — над 15 000 км, боен товар — 11 400–30 000 кг. Беър-ите могат да се зареждат допълнително с гориво по време на полет през вградена на носа сонда. Обикновено екипажът се състои от 7–8 души.

Понякога за военните модификации на самолета на конструкторското бюро на Туполев се използва наименованието Ту–95. Първоначалното военно наименование е Ту–20, като Беър-F и произвежданите по-късно модификации имат военното наименование Ту–142.

Ту–20.

Ту–95МС