Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (549)

* Израел

В преценката си за различните разузнавателни агенции един РАЗУЗНАВАЧ от ЦРУ веднъж казва, че Съединените щати, Великобритания и Съветският съюз, именно в този ред, са най-добрите. „Но ако се намирам на тъмна алея и съм преследван, — добавя той, — бих повикал израелския Мосад… Тези момчета не можеш да ги прекършиш.“ Това е и същността на израелските разузнавателни агенции още от самото начало: неумолими, твърди, предани на делото и с власт, която няма нито едно разузнаване в демократичните страни в света. През 1948 г., по време на Войната за независимост, новата държава отблъсква атаките на арабските държави благодарение не само на силата на оръжието, но и на разузнавателната система, създадена още далеч преди появата на държавата Израел върху политическата карта.

Преди раждането на Израел Палестина, която е подмандатна територия на Обществото на народите и се управлява от Великобритания, се превръща в магнит за евреи, които бягат от нацистко преследване. Потокът от еврейски имигранти променя драстично социалния й състав. През 1919 г. на нейна територия има 65 300 евреи, а през 1936 г. броят им е нараснал до 400 000, което е 28,5 % от населението на Палестина. Британците се опитват да ограничат еврейската имиграция, като същевременно формират еврейски полицейски отряди за запазване на реда.

През 1940 г. британското Управление за специални операции (УСО) създава общоеврейско диверсионно-десантно подразделение, съставено от доброволци от Хагана — еврейски сили за самоотбрана. Много от десантчиците са от специалния отряд на Хагана, наречен Палмах (Ударна група), готова да организира партизанска война, в случай че германците навлязат в Палестина. По-късно Хагана се превръща в истинска нелегална армия със свое разузнавателно управление ШАИ — от Sherut Yediot (информационна служба).

АГЕНТИ на Шаи са работили още и в британската администрация в Палестина. Така Шаи може да се смята за първата специална служба на Израел, защото действа далеч преди на 14 май 1948 г. да бъде провъзгласена независимата израелска държава. Впрочем още през юли Шаи е разпуснато във връзка с образуването на АМАН (израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) и на ШИН БЕТ (вътрешното разузнаване).

Съществува още и Алия Бет — службата е създадена през 1937 г. от Хагана в помощ на евреите, нелегално имигриращи от „вражеските територии“, след като британците налагат драстични имиграционни ограничения. В много отношения Алия Бет изпълнява функциите на разузнавателна агенция. След създаването на държавата тя използва разузнавателна информация от други агенции, но има и свои източници в различните страни. Преди и след Втората световна война дейността й е изключително успешна — оказва помощ на стотици хиляди евреи от Съветския съюз и от арабските страни, които желаят да се заселят в Израел.

В средите на разузнаването скандалите се разчуват бързо. ИСЕР БЕЕРИ — първият ръководител на Аман, е предаден на военен съд за използване на мъчения и за екзекуцията на хора под съмнение, че са извършили предателство. ИСЕР ХАРЕЛ поема израелското разузнаване, въпреки че е ръководител на Шин Бет. По-късно МЕИР АМИТ — ръководител на Аман, изоставя романтичния авантюризъм, характерен за времето, когато се създават израелските специални служби, и поставя разузнаването на високопрофесионална основа. Той скоро извежда израелските агенции за сигурност на равнището на тези в Съединените щати, Великобритания и Франция.

През 1951 г. обаче израелските разузнавателни организации все още са в процес на укрепване. Високопоставен сътрудник от Министерството на външните работи, отговарящ за разузнаването, след пътуване до САЩ предлага на министър-председателя Давид Бен Гурион да бъде създадена агенция, подобна на ЦРУ. По идея тя трябва да отговаря единствено пред министър-председателя. В резултат на тази препоръка е създаден Централният институт за разузнаване и специални задачи (Mossad Letafkidim Meyuchadim) — МОСАД. Тази организация става гордостта на Израел. Тя може да върши всичко: отвличане, убийство, спасяване на заложници… Агентите й се подпомагат от Главна разузнавателна част — Саярет Маткал, която представлява секретно военно подразделение. За конкретни операции са формирани специални разузнавателни групи.

По-късно в Израел се появява още една специална служба — Научно бюро за свръзка към Министерството на отбраната, наричано тайно ЛАКАМ. Бюрото е създадено през 1957 г. при пълна секретност. Дори водещият израелски разузнавач Исер Харел не знае за създаването му. Първоначалното му предназначение е безопасността на Израел при създаването на ядрени оръжия.

Израелските разузнавателни агенции постигат значителни успехи в чужбина. Понякога израелски специалисти от разузнаването са канени от чужди правителствени агенции за помощ във военната организация, икономиката и дори в селското стопанство. Много агенти и „приятели“ предоставят на Израел безценни разузнавателни данни. Един от израелските източници в Съветския съюз дори предоставя на израелците копие от строго секретния доклад на Никита Хрушчов, който по-късно е изнесен пред XX конгрес на комунистическата партия в Москва през 1956 г. и който заклеймява Йосиф Сталин. Докладът бързо е предаден на ЦРУ.

Войни за оцеляване

През 1956 г. Израел се присъединява към Великобритания и Франция при планирането на по-късно неуспешното британо-френско нападение за завземане на Суецкия канал. Израелското разузнаване добива доста ценен опит. Именно МРЕЖА на Аман, създадена в Египет през 1954 г., е „искрата“, от която трябва да избухне пожарът. Според плана на Аман негови агенти трябва да нападнат британска и американска собственост в Египет, дискредитирайки по този начин президента Гамал Абдел Насър, който възнамерява да национализира Суецкия канал.

Замисълът на Аман довежда до катастрофални последици. След като през юли 1954 г. е взривена библиотеката на Американската информационна служба, египетското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ разкрива израелския замисъл и предоставя истината на всички медии. В Израел и Съединените щати именно върху Аман е хвърлена цялата вина (вж. ДАР, АВРАМ). Когато през 1956 г. Насър национализира канала, Великобритания и Франция със задоволство приемат да работят с Израел, оценявайки възможностите му за проникване в Египет. Войната приключва бързо с намесата на ООН при активното съдействие на Съединените щати и Съветския съюз. По време на Суецката операция извън официалното американско становище за заклеймяване на нападението ЦРУ дава известна подкрепа на Мосад чрез ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването на ЦРУ и бивш директор на отдела по израелските въпроси.

Израел установява трайни връзки и с британското разузнаване. Британската Служба за сигурност (МИ–6) изпраща ветерана Никълъс Елиът в Тел Авив като офицер за свръзка. Той успява да преодолее подозрителността на Мосад към британците. Веднъж той плува съвсем гол заедно с висши офицери от Мосад. Един от израелците забелязва, че е обрязан, и казва: „О, Боже, вашите служби мислят за всичко!“

Големият триумф на израелското разузнаване настъпва сутринта на 6 юни 1967 г., когато разузнаването прехваща радиотелефонен разговор между Насър в Кайро и крал Хюсеин в Аман, Йордания. Те разменят мнение по въпроса, как да обвинят Съединените щати и Великобритания за намерението им да изпратят самолети в подкрепа на Израел по време на Шестдневната война. Инцидентът демонстрира упоритостта на израелското разузнаване, което разкрива важни тайни, небрежността на арабските лидери и успешните действия по подслушването.

Значителната израелска победа остава почти незабелязана в Съединените щати поради погрешната атака, която Израел извършва над ЛИБЪРТИ — американски КОРАБ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, край брега на Синай. Вбесените американски военни обвиняват израелците в това, че, получили веднъж оръжие, нападат каквото им попадне. В инцидента загиват 34 американци, а 164 са ранени. Въпреки трагедията с Либърти сътрудниците на ЦРУ са склонни да приемат, че по време на войната израелското разузнаване е действало професионално. По-иначе обаче стоят нещата с войната Йом Кипур (Деня на изкуплението) от 1973 г., когато Египет и Сирия нанасят внезапен масиран удар срещу Израел. През септември 1973 г. израелското разузнаване докладва, че Сирия инсталира противовъздушни ракети близо до израелската граница, а Египет дислоцира войските си към Суецкия канал. Въоръжените египетски части също вече разполагат с осигурените от Съветския съюз ракети SA–6. Радиопрехващателните станции улавят призиви за даряване на кръв, гражданска мобилизация и заповеди за затъмнение на градовете. На 4 октомври съветските съветници напускат Египет и Сирия. Агент на Мосад в Египет се завръща в Израел с плановете за атаката. По-късно става ясно, че офицери от Аман, които имат задължението да предупредят при заплаха от война, са отхвърлили сигналите като ДЕЗИНФОРМАЦИЯ.

Симптомите на приближаващата война просто не се вместват в разбиранията и схващанията на Аман. Съществува и страхът, че ако Израел отвърне на предприетите от Египет действия и също започне мобилизация, а не се стигне до война, ще има неблагоприятен резонанс в израелското общество. В близкото минало е имало такива фалшиви тревоги и предупредителна „бойна готовност“.

В 3 часа сутринта на 6 октомври на Йом Кипур, най-светия ден за евреите, ръководителят на Аман най-сетне разбира, че атаката е неизбежна. Тя е започнала в 2,05 часа и едва не се превръща в пълна катастрофа за Израел. В първите й часове е поставено на карта самото оцеляване на Израел.

След изключителни трудности войната е спечелена. В Израел започва търсенето на виновника. КОМИСИЯТА АГРАНАТ, създадена непосредствено след войната, стоварва цялата вина върху Аман. Авторитетът на Мосад остава непокътнат. След публикуването на доклада министър-председателят Голда Меир и началник-щабът на отбранителните сили Моше Даян подават оставка.

„Израелските служби за сигурност и разузнаване се нареждат сред най-добрите в света, — се казва в тайна преценка на ЦРУ през 70-те години. — Опитните им кадри и модерна техника са ги направили изключително ефективни, а те демонстрират изключителна способност да организират, преценяват и използват информацията, получена от вербувани агенти, еврейски общности и други средства по света.“ (Докладът е сред документите, минали през машина за унищожение и по-късно събран лента по лента, когато иранци превземат американското посолство в Техеран през 1979 г.)

Подвизите на Мосад включват и залавянето на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман през 1960 г. в Аржентина. С помощта на Шин Бет се проследяват и се ликвидират терористи от Черния септември, които избиват 11 израелски атлети на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., а така също се спасяват отвлечените пътници на летище Ентебе в Уганда през 1976 г. и др. (Вж. ХАРАРИ, МАЙК.)

Ера на неуредици

През 1980 г. популярността на Мосад и на Шин Бет намалява сред народа на фона на обвиненията, че разузнавателните служби незаконно измъчват и убиват невинни палестинци, набедени за терористи. За да се противопоставят на интифадата — палестинския бунт срещу израелската окупация на Западния бряг и Газа, — тайни израелски военни части с КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ Чери (Вишна) и Самсон, чиито бойци си слагат традиционните палестински чалми и говорят на арабски, нападат палестинците, преследвайки терористи.

През 1985 г. Лакам поддържа оперативен контрол над вербуването и работата на американския шпионин ДЖОНАТАН ПОЛАРД. Случаят с Полард разярява американците, много от които са знаели за по-ранните разузнавателни действия на Израел срещу Съединените щати. Случаите откъслечно са се появявали в пресата, обществеността не е знаела почти нищо за тях до нашумелия инцидент с Полард. Той нанася огромна вреда на американо-израелските отношения и разделя еврейската общност в Съединените щати. В същия доклад от 1979 г., който възхвалява израелското разузнаване, се твърди, че Шин Бет „се опитва да проникне в американското генерално консулство в Ерусалим с помощта на чиновник, който има връзка с момиче от Ерусалим. За да бъде вербуван чиновникът, се инсценира аборт. Преди този опит за изнудване момичето е било принудено да направи опит да измъкне информация от приятеля си“. В доклада се споменава за няколко подслушани разговора и за скрити микрофони в американските служби и жилища в Израел, а също и за „2–3 неосъществени опита за вербуване на морски пехотинци — охрана на посолството — срещу парично възнаграждение“.

През 1965 г. Корпорацията за ядрени материали и оборудване в Пенсилвания признава пред федералните власти, че компанията не може да даде обяснение за липсата на 90,6 кг обогатен уран. Експертите преценяват, че с липсващия уран могат да бъдат направени най-малко 6 ядрени бомби. Разследването разкрива, че компанията, известна под името НУМЕК (NUMEC), поддържа връзки с представители на Израел, един от които е РАФАЕЛ ЕЙТАН — легендарен израелски разузнавач, напътствал Полард. (След ареста на Полард Лакам е разформирован.)

През март 1978 г. Стивън Брайън — член на Сенатската комисия по международни отношения в САЩ, се среща с група израелски официални лица в кафенето на вашингтонски хотел. Майкъл Саба, представител на Националната асоциация на американците от арабски произход, по-късно под клетва съобщава, че съвсем случайно е седнал на съседна маса и е чул Брайън да казва: „У мене е документът на Пентагона за базите, който с удоволствие ще ви покажа.“ Според следователите забележката се отнася за доклад, свързан с базите в Саудитска Арабия. Брайън, който отрича да е предавал на израелците секретни материали, по време на арестуването на Полард отговаря като заместник-министър на отбраната за износа на защитени американски технологии.

Израел подписва особено и много изгодно дългосрочно споразумение с американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, получавайки необходимото за поддържане на сигурността си. Най-важното е, че има рутинен достъп до снимков материал и други разузнавателни данни, осигурени от американските СПЪТНИЦИ. Но добрите отношения сериозно са накърнени най-малко 2 пъти: през 1981 г., когато Израел извършва успешни бомбардировки над иракски ядрен реактор, който е в процес на подготовка за производството на ядрено оръжие, и през 1985 г., когато Полард е разкрит като израелски шпионин.

Според адмирал БОБИ РЕЙ ИНМАН, заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по времето на нападението над Ирак, Израел успява да извърши бомбардировката над реактора, тъй като е разполагал с точни разузнавателни сведения, които обаче не са били предоставени на ЦРУ съгласно споразумението между двете страни. През 1994 г. Инман прави разкритието (когато оттегля кандидатурата си за министър на отбраната): „Погледнах върху картата разстоянието между Израел и Багдад и се почудих как и откъде са се сдобили с точно сведение за целта?“ Той бил научил, че през предходните 6 месеца Израел е имал информация не само за Багдад, но и за Пакистан и Либия. Инман нарежда достъпът на Израел да бъде ограничен до райони на 400 км от границата им: отвъд тази линия израелците трябва да искат специално разрешение. УИЛЯМ КЕЙСИ — директор на Централното разузнаване, по-късно подкрепя решението, твърди Инман.

Мнозина критикуват американската подкрепа за Израел, но в действителност американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ се е възползвала доста от израелците. Някои от изгодите са политически — като речта на Хрушчов, в която се заклеймява Сталин, но повечето са военни. С всяка израелска победа над арабските съседи са били пленявани също съветски оръжия и друго оборудване, често най-съвременно. След бързо проучване на трофеите от израелците докладите, а понякога и пленената техника и оборудване са се предавали на американците. Сред най-важните разузнавателни успехи, постигнати извън бойното поле, е внедряването на шпионина ЕЛИАХУ КОЕН на най-високо равнище в сирийското общество. През 1963 г. той изпраща в Израел осъвременен изтребител МиГ–21, управляван от иракски ИЗМЕННИК, като по този начин му осигурява и безопасно напускане на Ирак с цялото семейство; успява да събере 200 000 технически документа за самолета Мираж от швейцарския инженер АЛФРЕД ФРАУЕНКНЕХТ, а през 1969 г. открадва цялата съветска радарна инсталация Р–12 от египетска територия, вдигайки я с хеликоптер в дръзка нощна акция. Това са изключително смели разузнавателни операции.

Но израелското разузнаване познава и моменти на провал, включително проникване на съветски шпиони (вж. ГОЛДЩАЙН, ВОЛФ; ЛЕВИНСОН, ШИМОН) в негови среди. Дори и суперуспешната в преследванията агенция Лакам не успява да предотврати разкритията на МОРДЕХАЙ ВАНУНУ за проекта на израелската атомна бомба. През 80-те години Дан Равив и Йоси Мелман пишат в книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1991): „Израелските граждани загубиха голяма част от доверието си в тайните служби. Вместо да живеят с чувството, че могат да се разхождат спокойно нощем благодарение на Мосад, Шин Бет и Аман, които ги защитават, израелците просто извръщат глава поради огромните съмнения, които изпитват към разузнавателната общност.“ Историците на израелските разузнавателни агенции цитират генерал Шломо Газит, бивш ръководител на военното разузнаване, който казва, че професионализмът се изплъзва „и на експертно, и на оперативно равнище в службите за сигурност“.

Разузнаването сега и в бъдеще

Съвременните сложни методи и квалифицираните агенти, използвани от Израел при събирането на информация за армиите, оръжията и плановете на съседните арабски страни, се пренасочват, когато се налага да се съсредоточат усилията във вътрешната сигурност и защитата от арабски терористи. Шин Бет разработва тактика и методи за справяне с тази вътрешна заплаха. Териториите, присъединени по време на израелските войни — Синайската пустиня, ивицата Газа, Голанските възвишения и Западният бряг, създават нова география и нови проблеми на службите за сигурност. За разлика от израелските граждани — евреи и араби, арабските жители в тези територии не изпитват никаква привързаност към Израел. Някои арабски държави поддържат палестинците в тези територии, а други поддържат и терористичните им операции срещу Израел и срещу Съединените щати.

Разузнавателните агенции срещат повече трудности с „родните“ си терористи — както религиозни, така и политически. Бивш служител на Шин Бет казва: „В групи еврейски екстремисти, които са религиозно мотивирани, е трудно да се проникне. Те са по-предани и задружни от останалите.“

През септември 1993 г. Израел подписва мирно споразумение с Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Израелските разузнавателни агенции откриват, че десни екстремисти са насочили яростта си по-скоро към израелските лидери, отколкото към ООП. Шин Бет предприема действия срещу някои десни, но традиционният страх от подривни действия от страна на левите се запазва. Повечето сили са насочени към нерелигиозни леви групировки, а не към религиозните екстремисти.

Кулминация на обществена критика към израелските разузнавателни агенции настъпва през ноември 1995 г. — след убийството на израелския министър-председател Ицхак Рабин от еврейски религиозни екстремисти. По-голямата част от критиката е насочена срещу Шин Бет за това, че е изпуснал от погледа си антиправителствените фанатици и че не е осигурил надеждна охрана на министър-председателя.

След убийството на Рабин на 4 ноември 1995 г. се настоява за реорганизация и преориентация на Шин Бет. През януари 1996 г. Шин Бет се оглавява от контраадмирал АМИ АЯЛОН, бивш ръководител на израелския военноморски флот, който идва на мястото на Карми Гилон, поел цялата отговорност за провала на Шин Бет и неспособността да се предотврати убийството на Рабин. (Рабин по-рано е настоявал Аялон да приеме поста.)

Предизвикателствата пред Шин Бет, когато Аялон поема в свои ръце управлението, са значителни. Случаят Полард не е забравен напълно. През 1996 г. Израел го провъзгласява за израелски гражданин и моли президента Клинтън да го освободи. А израелските шпионски действия в Съединените щати не спират. През октомври 1995 г. СЛЕДСТВЕНАТА СЛУЖБА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАНАТА НА САЩ предупреждава военните производители, че Израел извършва „агресивни“ шпионски действия срещу Съединените щати. Предупреждението е оттеглено след 2 месеца, тъй като се позовава на израелци, които използват „силни етнически връзки“ при вербуването на свои шпиони. По такъв начин е злепоставена в неблагоприятна светлина еврейската диаспора в САЩ, чиито представители заявяват, че предупреждението на Пентагона „граничи с антисемитизъм“.

Между другото в документа става дума както за военни, така и за цивилни обекти, предмет на шпионски действия, особено на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ, който има за цел да окаже помощ на отбраната, на аеронавтиката и на електронната индустрия на Израел, като ги снабдява с най-нови американски технологии. Тези разузнавателни операции се ръководят от Лакам — организация, на теория закрита след арестуването на Полард. Американски разузнавателни източници твърдят, че Лакам може и да не съществува повече, но работата му продължава да бъде в ръцете на различни некоординирани правителствени агенции.

Важното е, че докато израелските проблеми с вътрешната сигурност нарастват през последните години, външните заплахи, а по-късно и изискванията към външното разузнаване намаляват. Независимо от отправената критика във връзка с ефективността на израелското разузнаване след Войната в Персийския залив през 1991 г. Сирия е единствената арабска страна, която все още заплашва Израел с военни действия. И така, изискванията към разузнаването за боеспособността и политическите намерения на другите страни до голяма степен са заменени от загрижеността за разработване на неконвенционални оръжия — химически, биологически и ядрени. Тези заплахи са много по-значими от традиционната загриженост за броя на танковете, изтребителите или плавателните съдове с ракети на борда, които са част от арсеналите на арабските страни.

Тази нова загриженост води до промяна в тактиката и политиката, а също и в оборудването на Мосад и на Аман. През септември 1988 г. Израел изстрелва първия спътник Офек (Хоризонт — иврит) за фотографско НАБЛЮДЕНИЕ на съседните арабски държави. Така хората, които за пръв път използват думата „шпионин“, днес използват най-модерните създадени шпионски системи.

Вж. БИБЛЕЙСКИ ШПИОНИ; ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛНО ОБУЧЕНИЕ.