Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (877)

МКУЛТРА

Строго секретен проучвателен проект на ЦРУ за възможното използване на ЛСД и други наркотици, въздействащи върху ума, за да бъде създаден перфектният АГЕНТ, чийто мозък да е под непрекъснатия контрол на ОПЕРАТИВНИЯ РАБОТНИК.

МКУЛТРА се разработва през цялото време, докато АЛЪН ДЪЛЕС е ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ (1953–1961). Проектът е предложен през 1953 г. от РИЧАРД ХЕЛМС — бъдещ директор на ЦРУ, който казва на Дълес, че ЦРУ има нужда „да разработи методи и средства за използване на биологични и химични материали“ и за „създаване на различни физиологични условия, които могат да поддържат настоящите или бъдещите тайни операции“. Ако това бъде осъществено, казва той, ЦРУ ще получи „пълни сведения за вражеския теоретичен потенциал, като по този начин ще ни позволи да се защитаваме срещу враг, който може да е толкова ограничен при използването на тези техники, колкото сме и ние сега“.

Когато по-късно Хелмс се опитва да обясни защо ЦРУ се захваща с подобно необичайно начинание, той казва, че един ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК или „таен ръководител“ е обучен да вярва, че „не можеш да разчиташ на честността на агента си точно да изпълнява това, което искаш, или да докладва коректно, освен ако не притежаваш тялото и душата му“. Душата, или най-малкото мозъкът, е целта на много от експериментите на МКУЛТРА. При един от опитите с ЛСД дори се стига до смъртен случай.

Идеята за препарати, които да променят мозъка, съществува от 1949 г., когато комунистическото унгарско правителство предава кардинал Йожеф Минсенти на съд за държавна измяна. С безжизнен поглед кардиналът прави признание пред съда. ЦРУ изпраща сътрудници в Европа, за да открият какво е сторено, за да стане кардиналът очевидно контролируем от обвинителите. Ако руснаците манипулират умовете на хората, тогава ЦРУ иска да знае как става това. ЦРУ се интересува и от „серума на истината“, и от препарати, които могат да предизвикат амнезия.

В Отдела за техническо обслужване (ОТО), който създава разузнавателни средства — миниатюрни камери и електронни микрофони, — има химическа секция, където се изучават отрови и наркотици и средства за обезвреждане. В началото на 50-те години доктор Сидни Готлиб — директор на химическата секция, предлага агенцията да се заеме с изучаването на силен наркотик, предизвикващ халюцинации — ЛСД (lysergic acid diethylamide). След като Дълес одобрява предложението на Хелмс, то получава КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ МКУЛТРА. („МК“ посочва, че проектът е разработка на ОТО, а „УЛТРА“ е произволна дума, която често се използва за означаване на секретни операции. В дадения случай не бива да се смесва с известната операция Ултра от времето на Втората световна война.)

Въпреки че се проучват и други наркотици, ЛСД заема централно място, тъй като е изключително силен, милиони пъти по-силен от хашиша. Опитите се провеждат в такива престижни изследователски центрове, като Колумбийския университет и болницата Маунт Сайниай в Ню Йорк, Националния институт и проучвателен център за мозъчни проблеми и Медицинския институт към университета в Илинойс.

Известно е, че една група за опити е „държана“ на ЛСД във федералната наркологична клиника в Лексингтън, Кентъки, в продължение на 77 денонощия.

Най-печалният експеримент на Готлиб започва в една хижа в западната част на Мериленд, където през ноември 1953 г. се среща с учени от американската армейска база за химична и биологична война във Форт Детрик, близо до Фредерик, Мериленд. В Детрик по отделна програма — с кодовото наименование МКНЕЙОМИ — се разработват отрови и лекарствени средства срещу отровите на КГБ. (Вж. МАРКОВ, ГЕОРГИ.) Сред създадените там химикали е и смъртоносният токсин от черупчести морски животни, с който е бил снабден ФРАНСИС ГАРИ ПАУЪРС по време на злополучния му полет над Съветския съюз през 1960 г. Един от учените в Детрик е доктор Франк Олсън. Докато той и другите са в хижата на 19 ноември 1953 г., Готлиб слага в напитките им ЛСД. Олсън е доста притеснен, в лошо настроение, депресиран и според поставената му диагноза има нужда от психиатрична помощ. Готлиб го изпраща, придружен от двама колеги, на психиатър в Ню Йорк. След това те се връщат в Мериленд, но състоянието на Олсън се влошава. Отново отиват в Ню Йорк и се настаняват в стая на десетия етаж на хотел Статлър. Рано сутринта на 27 ноември Олсън се хвърля през прозореца и умира. Съдебен патолог, който преразглежда причината за смъртта на Олсън през 1994 г., казва, че е малко вероятно да се е самоубил.

Провеждани са и други експерименти в КОНСПИРАТИВНИ КВАРТИРИ в Ню Йорк и Сан Франциско в периода между 1953 и 1966 г. Проститутки, привлечени в конспиративните квартири, получават коктейли с упойващи вещества, а сътрудници на ЦРУ ги снимат и записват реакциите им. Освен ЛСД учените от МКУЛТРА изпитват психеделични гъби, мескалин, амфетамини и марихуана. Изследователите получават достъп до наркотици благодарение на сътрудничеството им с американското Бюро за наркотиците.

Информацията за МКУЛТРА се пази изключително внимателно. При проверка на програмата от страна на ЦРУ се казва: „Трябва да се вземат предпазни мерки не само за да не се разбере за операциите, но и за да се скрият всички тези дейности от американското общество. Фактът, че агенцията се е ангажирала с неетични и незаконни дейности, ще има сериозни последствия в политическите и дипломатическите кръгове.“

МКУЛТРА е разкрита частично от Комисията Рокфелер, назначена от президента Форд за разследване на нарушенията, извършени от ЦРУ. Хелмс нарежда да се прекрати проектът. ДЖЕЙМС ШЛЕЗИНДЖЪР, който е назначен за директор на ЦРУ на мястото на Хелмс, изисква от помощниците си да изготвят списък на незаконните или на съмнителните дейности на ЦРУ, при което част от материалите за МКУЛТРА излизат наяве (вж. СЕМЕЙНИ СКЪПОЦЕННОСТИ). Когато директорът на ЦРУ Уилям Колби предава материалите на комисията, случаят с Олсън е разкрит, но името не е споменато. Едва през юни 1975 г., когато докладът на комисията е публикуван, вдовицата на Олсън разпознава обстоятелствата около смъртта на съпруга й. (По-късно Конгресът гласува да бъдат изплатени 750 000 долара обезщетение на семейството на Олсън.)

Когато проучва всичко, което има като информация за МКУЛТРА, КОМИСИЯТА ЧЪРЧ стига до заключението:

Още от самото начало през 50-те години до прекратяването й през 1963 г. програмата за тайното прилагане на ЛСД върху нищо неподозиращи лица е доказателство за неуспеха на ръководството на ЦРУ да обърне необходимото внимание на правата на човека и да гарантира ефективна сигурност на служителите на ЦРУ. Макар и да е било известно, че опитите крият опасност, животът на тези лица е бил застрашен, а правата им — напълно пренебрегнати.

Следващото разкритие прави през 1979 г. ДЖОН МАРКС в книгата „В търсене на «Манджурския кандидат»“ („In the Search for the «Manchurian Candidate»“), използвайки заглавието на филм от 1962 г. (създаден по едноименния роман на Ричард Кондън), в който се споменава за „промиване на мозъци“. (Манджурският кандидат е американски военнопленник, който е програмиран в манджурски затворнически лагер да убие кандидата за президент години по-късно. Вж. ФИЛМИ.) Много американски военнопленници от времето на Корейската война се опитват да обяснят, че са направили пропагандни изявления, тъй като мозъците им са били промити от корейците или китайците. Идеята, че човешкият ум може да бъде контролиран, вдъхновява експериментите МКУЛТРА.

Маркс създава книгата си въз основа на документи от 16 000 страници, разкрити през 1977 г. от сътрудници в администрацията на Картър, докато преглеждат стар секретен бюджет на ЦРУ. Маркс получава документите и ги използва в книгата си съгласно новия Закон за свобода на информацията заедно с интервюта с хора, запознати с проекта.