Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1705)

Хелмик-младши, Джоузеф

Офицер в оставка от американската армия, арестуван през юли 1981 г. за това, че е продал на руснаците КРИПТОМАТЕРИАЛИ. По време на службата си в Париж от 1962 до 1964 г. той е армейски шифровчик и се слави като човек, който живее нашироко, харчи много и винаги е в дългове. Толкова много е бил задлъжнял на различни нощни клубове, че в началото на 1962 г. командващият офицер го предупреждава, че ако не покрие поне отчасти сметките си, които възлизат на 500 долара, ще бъде предаден на военен съд.

Хелмик се опитва да вземе кредит от банка, но му е отказано. Тогава, един ден преди дадения срок, става доброволен шпионин. Той влиза в съветското посолство в Париж и предлага за пари в брой да предаде секретни данни за американските комуникации и комуникациите на НАТО. Като административен офицер в центъра по комуникации на Главното съюзническо командване в Европа Хелмик има достъп до дипломатическите и военните комуникации между Съединените щати и НАТО. Той продава на руснаците инструкция за използване на техническата документация, техническа информация, ротори и ЛИСТА С КОДОВЕ за КРИПТОСИСТЕМА KL–7 — СТРОГО СЕКРЕТНА армейска кодова машина, широко използвана от американските и съюзническите военни служби и посолства. Хелмик познава и начина на действие на KW–26, друга кодираща машина.

В САЩ (изпратен е за по-нататъшна служба във Форт Браг, Северна Каролина) Хелмик продължава шпионската си дейност — секретните документи предава на съветски разузнавач (само срещу пари на ръка) в Мексико и Франция. Общо получава над 131 000 долара от руснаците. Макар и да се досещат за произхода на неочакваното му богатство, американските разузнавателни служби не могат да докажат шпионската му дейност. През 1961 г. Хелмик се оттегля и регистрира фирма за производство на фаянсови плочки във Флорида.

Очевидно ФБР получава първата конкретна информация за тайния живот на Хелмик едва през 1980 г. През август същата година е извикан за първи разпит. Той признава, че е получавал пари от руснаците, но заявява, че не е предавал каквато и да било секретна информация. В началото на 1981 г. Хелмик отново изпитва остра нужда от пари за компанията си и заминава за Отава, където се свързва със съветското посолство. Забелязан е от канадски специалисти от НАБЛЮДЕНИЕТО. Те предават информацията на ФБР, където вече няколко години съществува негово досие. След като е осъден за шпионаж, Хелмик получава доживотен затвор.