Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (865)

Милър, Ричард (1937)

Първият агент от ФБР, осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз.

Милър е пълен (113 кг) некомпетентен небрежен агент. Постъпва на работа във ФБР през 1964 г., но трудно може да се приеме като сътрудник на бюрото. През 1982 г. е прехвърлен от филиала на ФБР в Ривърсайд, Калифорния, в контраразузнавателния отдел в отделението в Лос Анджелис, където е можело да бъде държан по-добре под око, отколкото в отделите, занимаващи се с престъпления в страната. Характеристиката му не е добра. Той разкарва продукти на Амуей с колата на ФБР, използва значката си, за да си изпроси бонбони от магазините, и накрая — продава на частен детектив информация на ФБР.

Веднъж загубва дори пистолета и всичките си документи. Една вечер, излизайки последен, заключва офиса в Лос Анджелис и забравя ключа на ключалката, където го намират на следващата сутрин. Репутацията на Милър, както самият той се изразява, „меко казано, не е много добра“. И въпреки това обикновено получава „отлична“ характеристика.

Винаги изостава с канцеларската работа. Бивш колега го описва като „мърляв, неподдържан и неугледен. Изглежда така, сякаш по ризата и вратовръзката му има трохи и петна от супа“.

Баща на 8 деца, той винаги се чуди как да върже двата края. През седмицата живее сам в Линуд, предградие на Лос Анджелис, а през уикенда пътува повече от 160 км до окръг Сан Диего, където двамата с жена си се опитват да управляват ранчо за авокадо, което произвежда повече дългове, отколкото авокадо.

Стандартът на ФБР за агент с височината на Милър — 1,56 м, е 79,5 кг. Когато теглото на Милър достига 113 кг, той е отстранен за 2 седмици и му е наредено да свали излишните килограми. Няколко седмици след този спад в кариерата му красивата 34-годишна съветска емигрантка Светлана Огородникова му предлага да стане шпионин.

Един ден през август 1984 г. агентите на ФБР, които държат под НАБЛЮДЕНИЕ съветското консулство в Сан Франциско, забелязват една жена да слиза от кола на ФБР в Лос Анджелис. Това е Светлана Огородникова. Екипът на ФБР допуска, че агент от службата в Лос Анджелис работи по случай и се налага да отиде до консулството.

Това, което не знаят, е, че когато Огородникова влиза в консулството, тя носи значката на Милър и всичките му документи, за да докаже, че мъжът в колата отвън наистина е агент на ФБР. Тя носи и копие от ръководство на ФБР за събиране на разузнавателна информация. ФБР по-късно описва секретното ръководство от 24 страници като книга, която ще осигури на руснаците „подробна картина за ФБР и американските разузнавателни операции, похвати и изисквания“.

Консулството е под непрекъснато наблюдение, тъй като там е съветско шпионско гнездо. ФБР дори прави опит да прокопае тунел до него. Изкопните работи обаче са забелязани и агентите от контраразузнаването се задоволят само с обикновените техники за наблюдение — подслушване на телефонните разговори, проследяване на руснаци, за които се смята, че са офицери от КГБ, снимане на хората, които влизат и излизат от консулството, известно под името КГБ Запад. Милър едва ли би могъл да избере по-подходящо място в Северна Америка, където да бъде забелязан от ловците на шпиони на ФБР.

Когато през 1982 г. Милър е прикрепен към отдела по контраразузнаване, за Светлана Огородникова е отговарял агент Джон Хънт, който е имал за задача да наблюдава голямата съветска емигрантска колония в Западен Холивуд. Хънт я е срещал много пъти, а веднъж дори я е придружил до приемната на лекар. Хънт твърди, че Огородникова била на преглед заради „рядка болест на кръвта“. По-късно той обяснява, че я е водил на лекар, за да направи аборт, и тя доста убедително намекнала, че той е бащата, очевидно без да знае, че агентът е стерилен (бил е опериран през 1960 г.). След пенсионирането му през 1984 г. Огородникова е била прехвърлена на Милър.

Смята се, че Огородникова е „агент за контакти“, която набелязва потенциални обекти за вербуване — работа, извършвана от офицери на КГБ под прикритието на дипломати. От ФБР я наблюдават, тъй като не е обикновена руска емигрантка. Двамата със съпруга й Николай Огородников са емигрирали в Съединените щати от 1973 г. Другите съветски емигранти наричат двойката просъветски информатори, които работят за КГБ. Тя се хвали с връзките си в съветското консулство и за разлика от другите емигранти й е разрешено да пътува до Съветския съюз и обратно.

След първата среща, наблюдавана в Сан Франциско, тя и Милър осъществяват т.нар. от ФБР многобройни лични срещи. Двамата стават любовници. Светлана твърди, че се е опитала да се противопостави на сексуалните опити на Милър, но се е подчинила, тъй като „той ме плашеше“. Тя се представя на Милър като майор от КГБ и обещава 65 000 долара в злато и пари, а също и шлифер за 675 долара, ако той се съгласи да шпионира за КГБ. ФБР се съсредоточава над наблюдението и започва да гради доказателства в операция с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Уипуърм.

Тя моли Милър да научи къде се намира майорът от КГБ СТАНИСЛАВ ЛЕВЧЕНКО, който е станал изменник, и Виктор Беленко — съветски пилот, избягал с МиГ–25 през 1976 г. в Япония. И двамата са осъдени на смърт задочно и се предполага, че ще бъдат обект за ликвидиране. Милър не й предоставя тази информация.

През септември 1984 г. ФБР стеснява кръга. Милър докладва на началника си, че месеци наред работи сам, за да проникне в КГБ като ДВОЕН АГЕНТ. След това обяснява, че се е надявал да надхитри Светлана, а също и КГБ, като всички си помислят, че той наистина е изменник. „Исках да докажа на себе си и на всички от ФБР, че не съм нищожеството, за което всички ме вземат“, твърди той.

След бърз, но подробен разпит, продължил няколко дни, агентите на ФБР арестуват Милър. Когато претърсват апартамента му, те откриват секретни и поверителни документи. Огородникови също са арестувани. В жилището им са открити разузнавателни средства, като например ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, пособия за ТАЙНОПИС и фотографски апарати за микроточки.

Светлана и Николай се признават за виновни. Светлана получава 18 години затвор, а Николай — 8. Тя се съгласява да свидетелства срещу Милър, който е обвинен в шпионаж и предаване на секретни документи. Защитниците на Милър приемат доказателствата на ФБР, като настояват, че той просто се е объркал, докато се е опитвал да доведе докрай своята доброволна мисия на внедрен от КГБ шпионин във ФБР. Съдът не може да се произнесе категорично за вината му и пренасрочва процеса за ноември 1985 г.

По време на втория процес 3 месеца по-късно Светлана дава показания като свидетелка на подсъдимия. Сега вече тя настоява, че Милър е невинен и че тя самата се е съгласила с предложената й от следствието сделка, за да избегне доживотната присъда. Този път Милър е признат за виновен в шпионаж по 6 точки и получава 2 доживотни присъди и глоба от 60 000 долара.