Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (983)

Огородникова, Светлана (1951)

АГЕНТ на КГБ. Арестувана през 1984 г. в САЩ при опит да получи секретни документи от любовника си — агент РИЧАРД МИЛЪР от ФБР. Пред съда тя и съпругът й Николай се признават за виновни.

Николай е украински евреин (истинското му фамилно име е Волфсон). Участва във Втората световна война още 11-годишен и е пленен от германците. След войната се свързва с престъпния свят и след 4 обира е изпратен в затвора за 14 години. През 1968 г. е освободен и се жени за Светлана. През 1970 г. получават разрешение да емигрират в Израел с малкия си син. Но във ВИЕНА, изглежда, променят решението си и заминават за САЩ като политически емигранти. Установяват се в Западен Холивуд. Светлана разпространява съветски списания, работи понякога като медицинска сестра и се хвали с връзките си в съветското консулство. Съмнителното е, че е постигнала невъзможното и пътува от време на време в Съветския съюз. Николай работи — пакетира месо. Синът им Матвей прекарва летните ваканции в младежкия лагер на Черно море, а родителите му дори обсъждат възможността да го изпратят във военна школа в Съветския съюз.

През 1982 г. Светлана попада под наблюдението на ФБР, когато агент Джон Хънт я моли да стане информатор за руската общност в района. Тя приспива вниманието на ФБР, като понякога подава откъслечна информация за просъветската дейност сред емигрантите. ФБР я наблюдава, тъй като не се държи като обикновена руска емигрантка. Привлекателната стройна и тъмноока блондинка скоро започва романтична връзка с Хънт. Според наблюденията на ФБР Хънт и Светлана са провели 55 срещи през 1982 и 1983 г. Веднъж те отиват на лекар в Лос Анджелис. Хънт твърди, че Светлана трябвало да бъде изследвана заради „рядко срещана болест на кръвта“, а Светлана — че Хънт я е завел на лекар, за да направи аборт. Тя доста упорито намеква, че бащата на детето е Хънт, очевидно без да знае, че агентът е бил опериран за стерилитет през 1960 г. (52-годишният Хънт се оттегля от ФБР през 1984 г.)

През 1984 г. Милър е определен да работи със Светлана. Той също съвсем скоро е въвлечен в любовна връзка с нея. Милър си спомня случай, когато са пътували с кола по магистрала в Лос Анджелис:

О, за мен беше нещо изключително… Никога преди не бях пил. Тя беше взела коняк… Конякът има най-ужасния вкус на света. Помислих си — помислих си: „Боже, та това ми е шансът да се покажа като светски човек“ — и просто използвах възможността. Пътувахме, пеехме различни песни и страхотно се забавлявахме, като хвърляхме бутилките през прозореца на колата. Опитах се да я спра да хвърля бутилките през прозореца.

Крайната точка на пътуването е съветското консулство в Сан Франциско. Милър — 47-годишен агент с изключително неблагоприятна характеристика за по-голямата част от 20-те години, прекарани в агенцията, очевидно е бил забравил, че ще го видят агенти на ФБР, които наблюдават консулството на Съветския съюз. Скоро след пиянското пътуване ФБР научава, очевидно от информатор, че Милър и Светлана са любовници, и започва да следи двойката. На видеокасети се записват срещите им, подслушват се телефонните им разговори и тайно се проверяват нещата, които Милър носи със себе си. Агентите от ФБР събират и доказателства срещу Светлана, за която се предполага, че работи за КГБ.

Светлана твърди пред съда, че се е опитала да отблъсне сексуалните набези на Милър и се е съгласила само защото „той ме плашеше“. В отговор Милър заявява: „Нека да кажем, че аз имах по-голямо желание да спя с нея.“ На една от срещите си с Милър тя се представя за майор от КГБ и му обещава 65 000 долара в злато и в брой, ако той шпионира за КГБ. Представя му съпруга си под името Волфсон — ковчежника на КГБ за тази операция. Възможно е Милър да не е знаел, че Волфсон наистина е съпруг на Светлана.

Поръчват му да разбере къде се намира майорът от КГБ СТАНИСЛАВ ЛЕВЧЕНКО — ИЗМЕННИК, и да открие Виктор Беленко — съветски пилот, който през 1976 г. е избягал с МиГ–25 на Запад. И двамата са получили задочни смъртни присъди в Съветския съюз и вероятно са ги търсели за изпълнение на присъдите.

На 27 септември 1984 г. Милър съобщава на прекия си началник Брайс Кристенсън — ръководител на контраразузнавателния отдел, че в продължение на месеци работи съвсем сам, за да проникне в КГБ. И че сега съобщава за това, за да му разрешат да пътува със Светлана до Виена, където операцията по внедряването ще продължи. Началникът на Милър решава, че по някакъв начин той е открил, че е под наблюдение.

През нощта на 3 октомври Милър и Огородникова са арестувани. На съда заедно с Милър се предадени Светлана и съпругът й Николай. Двамата се признават за виновни в шпионаж при уговорката, че присъдата няма да бъде доживотен затвор. Светлана е осъдена на 18, а Николай — на 8 години затвор. (Синът им е изпратен в Съветския съюз.) По време на преговорите за присъдата Светлана се съгласява да свидетелства срещу Милър. Но тя разказва объркващи, често противоречиви истории за връзката си с Милър и не издържа на теста с ДЕТЕКТОРА НА ЛЪЖАТА.

Три месеца по-късно съдията по случая с Милър заявява, че ще има ново гледане през ноември 1985 г. Това е първият случай на процес за шпионаж, който не завършва с присъда. По време на втория процес Милър е признат за виновен.

През януари 1990 г. Николай е освободен, след като е излежал 5 години. Той става шофьор на хотелски автобус и спечелва награда от полицейския участък в Лос Анджелис за това, че задържа въоръжено лице, което се опитва да отвлече автобуса му. Но през октомври 1991 г. е арестуван отново — Имиграционната служба се опитва да го депортира.