Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1494)

Тайно управление

Британска държавна служба от края на XVII в., просъществувала до 1847 г. Занимавала се е с отварянето и проверяването на вътрешната и международната поща. Създаването й е обусловено от потребността на властващите (това е времето на Английската република на Оливър Кромуел — 1649–1658) да засилят разузнаването и, изглежда, затова и до ден-днешен тази потребност не престава.

Службата, прикрепена към Управлението на пощите — по-късно става известна като Тайно управление, — се оглавява от министъра на външните работи. Различни закони, гласувани от парламента, узаконяват прехващането на пощата. Те дават правото на министъра на външните работи да издава нареждания на генералния управител на пощите да се отварят и да се проверяват писма, ако се предполага, че съдържанието им може да е във вреда на държавата.

Ръководството на Тайното управление се изпълнява предимно от членове на семейство БОУД. През 1732 г. то е поканено и доведено от Хановер в Англия. Подписано е споразумение, според което децата им ще имат също така благосклонността на правителството в ръководенето на управлението. Семейство Боуд осигурява по-голямата част от персонала на Тайното управление чак до закриването му. Когато Боуд-старши се оттегля през 1784 г., поста му заема Антъни Тод, който се пенсионира през 1791 или 1792 г. На негово място постъпва племенникът му Медисън, а след него — Уилям Боуд през 1799 г.

Получените от пощата разузнавателни сведения се предават директно на вниманието на краля. Например в писмо от графа на Холдърнес до Тод от 18 юни 1757 г. се казва: „Изложих пред Негово величество Вашето писмо от вчера с приложението и кралят се изказа благоприятно за тази изключителна проява на Вашето усърдие и преданост към него.“

През 1844 г. управлението става обект на парламентарно разследване след разкритията за прехващане на писма за и от някой си Джузепе Мазини — италиански националист, който живее в Англия. Смята се, че Мазини е сложил семена в писмото си, които получателят не открива, поради което той вече съвсем уверено повдига въпроса, че му се отваря кореспонденцията. Той убеждава радикала Томас Данкъм да постави въпроса пред парламента. Извършени са разследване и обсъждане в парламента. Уилям Боуд — ръководител на Тайното управление, дава свидетелски показания и пред двете камари. Практиката за прехващане на пощата е премахната.

Лорд Палмерстон — министър на външните работи, слага край на дейността на управлението на 1 януари 1847 г. Персоналът е пенсиониран. Направени са многобройни оплаквания за несправедливото отношение, проявено към семейство Боуд и семейство Тод. По-късно са им изплатени парични компенсации.

Вж. УОЛИС, ДЖОН; УИЛКИНС, ДЖОН; УИЛС, ЕДУАРД.