Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (332)

Герхардсен, Верна (1912–1970)

Съпруга на норвежкия министър-председател, набелязана от съветското разузнаване за вербуване с цел проникване сред висшите кръгове на властта. Направен е опит да бъде въвлечена в сексуална връзка с офицер от КГБ.

Съпругът на Верна — Ейнар Герхардсен, с изключение на кратко прекъсване, е министър-председател на Норвегия от 1945 до 1965 г. Той е 15 години по-възрастен от съпругата си. Когато Германия напада Норвегия през 1940 г., той е кмет на Осло. Остатъка от войната прекарва в концлагер, а след излизането си от там става лидер на страната. Умира през 1987 г.

В началото на 50-те години Верна Герхардсен е член на леви младежки групи, които осъществяват контакти с пионерските организации в Съветския съюз. През 1954 г., докато е на екскурзия в Съветския съюз с младежка делегация, тя отсяда в хотел Интурист в Ереван, столицата на съветска Армения. Евгений Беляков — млад офицер от КГБ, назначен да не се отделя от делегацията, отсяда в „допълнителна стая“ — обикновена хотелска стая, снабдена с уреди за запис и снимки, където е трябвало да прелъсти Верна.

Историята излиза на бял свят през 1993 г. благодарение на Богдан Дубенски — пенсиониран висш офицер от КГБ, който разказва за случилото се в интервю за лондонския Таймс. Той казва, че младият офицер от КГБ след това е назначен в посолството в Осло, за да продължи връзката. „Тя никога не е била изнудвана“ — казва Дубенски, като говори внимателно за използването на СЕКСА от КГБ. Беляков й казва, че двамата са били снимани, докато са били заедно в хотела, но твърди, че не е знаел, че ръководителите му са направили всичко това.

Според Дубенски Верна предава информация на КГБ за позицията на Норвегия по въпросите на ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ и СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ, както и за членовете на норвежкия парламент. „Въз основа на тази информация набелязвахме следващите цели, които да бъдат вербувани от КГБ“ — спомня си Дубенски, който по това време е резидент в посолството в Осло. Аферата приключва след 3 години, когато в пияно състояние Беляков бие съпругата си и се налага да бъде отзован в Съветския съюз поради заплаха от „обществен скандал“.