Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (491)

Елис, Чарлс Хауърд (1895–1975)

Офицер от британската разузнавателна служба МИ–6, продавал информация и на германското, и на съветското разузнаване.

Елис е роден в Австралия и служи в Мидълския полк на британската армия през Първата световна война. Между двете войни учи в Оксфорд и в Сорбоната, а през 1924 г. постъпва в МИ–6. Под ПРИКРИТИЕТО на Министерството на външните работи в БЕРЛИН и Париж, като събира разузнавателна информация и е вербовчик и НАВОДЧИК.

През август 1940 г. заминава за Ню Йорк, вече като полковник, където заема длъжността заместник-ръководител на БРИТАНСКАТА КООРДИНАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ (БКС) под ръководството на УИЛЯМ СТИВЪНСЪН. Елис отново има дипломатическо прикритие като британски консул в Ню Йорк. Докато работи за БКС, той помага на УИЛЯМ ДОНОВАН за създаването на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ. През 1944 г. Елис се завръща в Лондон, в щабквартирата на МИ–6. Две години по-късно е изпратен в Югоизточна Азия и Далечния изток с база в Сингапур. През 1950 г. заминава за Австралия и участва в създаването на АВСТРАЛИЙСКАТА СЛУЖБА ЗА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАНЕ (АССР).

През 1951 г. се появява информация за някой си „капитан Елис“, който е предавал на АБВЕРА секретни материали за МИ–6, включително сведения, че британците са успели да се подвключат в телефонните линии между Йоахим фон Рибентроп — посланик в Лондон, и Адолф Хитлер в Берлин. Информация за загадъчния Елис е постъпвала и преди това, но британското разузнаване я е пропускало покрай ушите си благодарение на началника на съветския отдел в МИ–6 по това време ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Запознавайки се с информацията, Филби възкликва: „Кой е този Елис?“ и отбелязва в полето на доклада, че не е необходимо да се предприемат каквито и да е мероприятия във връзка с тази информация. (По това време Елис работи в кабинет, който е през няколко стаи от Филби.)

Възможността Елис да е ВНЕДРЕН АГЕНТ за германците, ако не и за руснаците, е проверена внимателно. Подозренията отпадат, когато през 1953 г. Елис заявява, че се оттегля от МИ–6. Наистина, до 60-годишнината и пенсионирането му остават още 2 години, но той изтъква като причина влошеното си здраве.

Елис отплава за Австралия, където веднага получава 2-годишен ангажимент към АССР. Но 2 месеца по-късно прекъсва договора си и се завръща във Великобритания скоро след като научава, че ВЛАДИМИР ПЕТРОВ — служител на КГБ в Канбера, се готви да се предаде на враговете на Съветския съюз. При пристигането си в Лондон Елис веднага се свързва с Филби и очевидно му е разказал за намеренията на Петров.

Междувременно в Службата за сигурност (МИ–5) започват да преглеждат всички материали, които подсказват, че Елис е чужд агент. (Във Вашингтон ФБР също извършва проверка на дейността на Елис.)

Елис започва работа на половин ден в МИ–6, за да увеличи пенсията си. Работата му е да преглежда архивите на МИ–6, като унищожава досиетата, които вече не представляват интерес!

Най-сетне следователите от МИ–5 стигат до заключението, че Елис е бил платен агент от Абвера още преди войната и че руснаците вероятно са го изнудвали, за да шпионира за тях. И наистина, Елис работи за руснаците от края на 20-те години.

През 1966 г. е взето решение да бъде разпитан и е поставен под НАБЛЮДЕНИЕ от СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на Скотланд ярд. Телефонът му се подслушва, за да бъдат предотвратени всички възможности за евентуалното му бягство. По време на разпитите Елис потвърждава, че през 20-те години е шпионирал за германците, а след това — и за руснаците.

Той отрича, че е работил директно за съветското разузнаване. Разпитват го в продължение на няколко седмици. За резултатите са информирани австралийците. Англичаните решават да не информират американците. Елис не е съден и открито не го наричат вражески шпионин. Той продължава да си живее както преди, получава държавна пенсия и умира от естествена смърт.