Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1458)

Сутър, Глен (1957–1989)

Сержант от ВМС на САЩ, шпионирал за Съветския съюз. Сутър е военноморски фотограф с достъп до СТРОГО СЕКРЕТНИ материали, а според руснаците — до „най-зорко пазените и ценни документи, разкриващи плановете за военноморски операции в случай на ядрена война…“. Сутър постъпва във военноморския флот през 1976 г. По негови признания започва да работи за руснаците през 1980 г. Той предлага сам услугите си на съветското посолство в Рим. През 1982 г. съпругата му, родена в Италия, с която не се разбират, споделя с агент от ВОЕННОМОРСКАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА, че има съмнения, че съпругът й е съветски шпионин. Агентите от ВВС приемат сведенията като желание за отмъщение на една озлобена жена със семейни проблеми.

Активната служба на Сутър във военноморския флот завършва през 1982 г. Като офицер от запаса една неделя в месеца работи в службата за връзки с обществеността към авиационната база в Норфък. Там посещава университета Олд Доминиън, където изучава руски език. През 1983 г. СЛЕДСТВЕНАТА СЛУЖБА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА започва рутинна проверка на Сутър, за да може да разшири достъпа му до строго секретни материали. През декември 1984 г., малко след като е получил новия си достъп до секретни материали, той започва работа във ФЛОТСКИЯ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР (Евроатлантически). Там получава достъп до СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАЩА СПЕЦИАЛНА ЗАЩИТА, а също до данни от фоторазузнаването и комуникациите. През 1985 г. е арестуван военноморският радист ДЖОН УОКЪР, женен за бившата съпруга на Сутър. Тя отново повдига въпроса за съмненията си към Сутър. Служителите на ВСС решават, че след като Сутър е цивилен, разследването трябва да се проведе от ФБР. ФБР в Норфък, организирало ареста на Уокър, не обръща внимание на доклада за Сутър цели 8 месеца.

На 21 май 1986 г. двама агенти на ФБР разпитват Сутър дали има някакъв контакт с вражеска разузнавателна служба. Той отговаря, че няма. На 9 юни отлита за Рим. На 17 юли съветският вестник Известия пише, че той е в Москва и му е дадено политическо убежище. Два дни по-късно Сутър се появява по съветската телевизия и заявява, че е взел решение да промени живота си. Не признава, че е бил шпионин. На 27 юни 1989 г. вестник Красная звезда съобщава, че е починал Михаил Орлов — 32-годишен съветски разузнавач. В некролога Орлов е възхвален като „радетел за по-добро бъдеще на цялото човечество“. Там е включено и другото му име: Глен Майкъл Сутър. Използването на руското име на Сутър кара западните разузнавателни кръгове да предполагат, че той е бил предвиден за тази дейност от дълги години — съветски гражданин, който се е представял за американец. Някои специалисти твърдят, че руснаците понякога подбират деца за бъдещи шпиони в САЩ — възпитават ги в база на КГБ, която представлява симулатор на американско общество. Но ВЛАДИМИР КРЮЧКОВ — председател на КГБ, казва по време на пресконференция в Москва, че Сутър е американец, вербуван, докато е бил във военноморския флот. Крючков съобщава също, че Сутър се е самоубил, тъй като „нервната му система не е могла да се справи с напрежението“ на двойствения живот. Твърди се, че е поискал да бъде погребан като майор от КГБ. Церемонията, проведена с пълни военни почести, е извършена в Новокунцевското гробище край Москва. Там е погребан и ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ. Сутър оставя съпруга рускиня и 18-месечна дъщеря.