Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Лубянка
Дълго време централа на руско-съветските държавни ОРГАНИ за сигурност. Намира се на улица Дзержински №2, в близост до ПЛОЩАД ДЗЕРЖИНСКИ (сега площад Лубянка). Сградата е станала синоним на терора на съветското разузнаване и контраразузнаване. Тя служи и за затвор (със спортна площадка на покрива), и като място за екзекуции.
Преди Октомврийската революция през 1917 г. в огромната сива каменна сграда са се помещавали застрахователните компании Котва и Русия. След революцията единствената съветска застрахователна компания, която поема функциите и на двете, а също и на други компании от царско време, е наречена Госстрах — Государственное страхование (Държавна застрахователна компания). В автобиографичната си книга „Нощите са най-дълги там“ („Nights Are the Longest There“, 1972) офицерът от НКВД А. И. Романов разказва, че ако се махне представката „гос“, тогава остава само „страх“. Хората се шегували, че ако в началото е бил Госстрах, сега е Госужас.
През затвора на Лубянка са минали безброй задържани. Думата „мазето“ често е била употребявана като заплаха към затворените, тъй като мазето се е използвало за екзекуции. Робърт Конкуест пише в книгата „Големият терор: чистките на Сталин през 30-те“ („The Great Terror: Staiin’s Purges of the Thirties“, 1968):
Килиите в Лубянка в действителност бяха нещо като приземие, разделено на стаички, които се отваряха към коридора. По-късно вече бе нещо обичайно осъдените, затворени с личните им дрехи в една от тези стаи, да бъдат принуждавани да остават само по долно бельо. Отвеждаха ги до лобното помещение, където ги застрелваха в основата на тила с автоматичен 8-патронен ТТ. Лекар подписваше смъртния акт — последния документ, който се поставяше в досието. Мушаменото покритие на пода се изнасяше, за да бъде почистено от жена, назначена специално за тази цел.
Централният вътрешен затвор в Лубянка се намира на шестия етаж на сградата. (Далеч по-голям е затворът Лефортово, където по време на разгара на Сталиновите чистки в края на 30-те години са били екзекутирани по 70 души на денонощие.)
Килиите в Лубянка могат да бъдат поддържани студени, много студени, горещи или много горещи. Ако поведението на затворника налага, светлините остават включени 24 часа в денонощието. Когато някой затворник се отвежда на разпит и случайно се срещне с друг, обръщат единия към стената, за да не се виждат в лице. Някои от стражите, които придружават затворници, обикновено щракат с пръсти и шумът предотвратява случайни срещи на затворници. Разпитите (обикновено придружавани с мъчения) се провеждат от обучени следователи, подпомагани от помощници, известни като „трошачи на кости“.
Кабинетът на председателя на НКВД или КГБ, както и на по-голямата част от ръководството, се намира на третия етаж. В същото здание е и МУЗЕЯТ, който през последните години се е разраснал значително. На специална почетна дъска са изписани имената и са поставени портретите на наградените с отличието Герой на Съветския съюз.
След Втората световна война комплексът Лубянка е разширен. За работна ръка са били използвани германски военнопленници.
Щабквартирата и някои управления на КГБ по-късно са преместени от Лубянка в съвременна сграда на друго място в Москва, където са свързани чрез компютърни и телексни мрежи. Главните служби са настанени в 31-етажната сграда на СИВ на Калинински проспект — един от централните булеварди в Москва. След разпадането на Съветския съюз избрани руснаци и чужденци имат възможност срещу 30 долара вход да разгледат част от помещенията на Лубянка.