Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (710)

Кривицки, Валтер

Първият висш съветски РАЗУЗНАВАЧ, който преминава на страната на Запада.

Полски евреин, роден под името Гинсберг, Кривицки започва кариерата си в ГРУ — съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. В Германия през 1923 г. той се опитва да вдигне комунистически бунт, след което работи в Генералния щаб на Червената армия и в щабквартирата на ГРУ в Москва. През 1934 г. е прехвърлен в НКВД. Службата му и в ГРУ, и в НКВД включва външноразузнавателна дейност.

Като РЕЗИДЕНТ на НКВД в Холандия отговаря за съветското военно разузнаване в Западна Европа. През септември 1937 г. му е наредено да се завърне в Москва. В страха си да не стане жертва на Сталиновите чистки Кривицки решава да премине на противниковата страна. Той заминава за Париж и иска убежище във френското Министерство на вътрешните работи. Заедно с жена си и 4-годишния си син успява да пристигне в Съединените щати жив и здрав независимо от двата опита от страна на съветски АГЕНТИ да го убият, за да не предприема тази стъпка, докато е все още във Франция.

Разкритията на Кривицки са особено ценни за американците, британците и французите. През 1939 г. той посещава Великобритания, където разкритията му водят до арестуването на ДЖОН КИНГ. Той насочва вниманието и към друг съветски шпионин във Великобритания — „млад английски журналист“ на лондонски вестник, който е отразявал събитията на Гражданската война в Испания. Въпреки че по това време не е идентифициран, въпросният журналист е ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ.

НАЙДЖЪЛ УЕСТ пише в книгата си „МИ–5: Операции на британската Служба за сигурност 1909–1945“ („MI5: British Security Service Operations 1909–1945“, 1981) следното: „Истинската ценност на информацията на Кривицки се състоеше в способността и желанието му да посочи кадри на НКВД, които работят под дипломатическо прикритие във Великобритания, и дори някои от източниците им.“ Кривицки разкрива, че 61 съветски агенти работят във Великобритания, въпреки че той самият не може да ги посочи поименно. Трима, казва той, работят в Министерството на външните работи, а трима са в британските разузнавателни служби. Кривицки идентифицира Джон Кинг, но като работещ в секретариата на кабинета.

Кривицки пише и статии (включително една за Сатърди ивнинг поуст през 1939 г.), в които излага на показ съветския шпионаж. През 1939 г. свидетелства пред Конгресната комисия за антиамериканска дейност. Автобиографичната му книга „В тайните служби на Сталин“ („In Stalin’s Secret Service“) е публикувана същата година. Английското заглавие е „Аз бях един от агентите на Сталин“ („I Was Stalin’s Agent“).

На 9 февруари 1941 г., неделя, Кривицки се регистрира в стая 524 на хотел Белвю на Капитолийския хълм във Вашингтон, окръг Колумбия. Той плаща 2,50 долара за една нощ. На следващата сутрин камериерката го открива прострелян в слепоочието. Стаята е била заключена, а вътре е имало 3 писма, които сочели самоубийство. Столичната полиция определя случая като самоубийство, но очевидно Кривицки е бил застрелян от съветски агент. Съветското му КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ е Грол.