Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Оперативна група

Означение за ПРИКРИТИЕ на военноморски разузнавателни операции на САЩ, в които участват кораби и други военноморски части. В случая с Оперативна група 96 военноморският флот координира дейността на КОРАБИТЕ ЗА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ в Далечния изток в края на 60-те години под ръководството на командващия военноморските сили на САЩ в Япония. Оперативна група 96 (Task Force) е прехвърлена към шпионските кораби Бенър и ПУЕБЛО.

Но отнесен към военноморското разузнаване, терминът „оперативна група“ може да означава също конкретна организационна структура или служба. Началото на този смисъл на термина е поставено от УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ (УВР), което нарежда на своето разузнавателно подразделение — Група за осигуряване на военноморски операции (ГОВО) — да създаде „глобална организация за събиране на разузнавателна информация, законспирирайки много добре тази дейност под цивилно прикритие“.

Тъй като съществуването на ГОВО е всеизвестен факт, служителите от военноморското разузнаване търсят начин да осигурят индивидуално прикритие, така че, ако една операция се провали, да не се провали цялата ГОВО. Избраното прикритие е „оперативна група“ — стандартно военноморско наименование за оперативен екип.

„В случай че оригиналното означение на оперативната група — 157 — е компрометирано по някакъв начин, екипът просто ще бъде заменен с друг със следващ пореден номер. Оперативна група 157 няма за цел да замени означението ГОВО, което е оригиналното име на организацията… но името ГОВО просто избледня с времето“ — пише историкът на разузнаването ДЖЕФРИ РИЧЕЛСЪН.

Оперативна група 157

През 70-те години Оперативна група 157 (ОГ 157) — Task Force 157 (TF 157), участва в различни разузнавателни мисии, които варират от наблюдение на пристанища до осигуряване на СТРОГО СЕКРЕТНИ канали за комуникации, използвани при уреждането на тайното пътуване на съветника на президента Никсън по въпросите на националната сигурност Хенри А. Кисинджър в Китай. (Вж. УЕДЪР.)

В оперативната група работят по договор около 75 външни сътрудници, между които е и ЕДУИН УИЛСЪН — бивш офицер от ЦРУ, по-късно обвинен и съден за продажба на оръжие на Либия.

Официалното наименование на прикритието на Оперативната група е Командване на военноморските административни служби — щабна структура в състава на ВМС на САЩ, чието предназначение е да работи с личния състав на военноморските сили в отдалечените точки на планетата. Неофициалното прикритие на Оперативна група 157 е международната консултантска фирма Пиърс Морган асошийтс. Фирмата е в същата сграда в Александрия, Вирджиния, където се помещава и Командването на административните служби. ОГ 157 разполага с около 25 офиса в света и управлява най-малко 10 КОМПАНИИ ЗА ПРИКРИТИЕ в Съединените щати и други страни.

Екипът е толкова секретен, че и самото му съществуване не се знае от обществеността, както и фактът, че военноморският флот има програма за АГЕНТУРНО РАЗУЗНАВАНЕ (АГЕНТРАЗ). В свидетелските си показания пред Сенатската финансова комисия адмирал Д. Гедис — заместник-директор на военноморските операции за логистика, разкрива съществуването на АГЕНТРАЗ: „Военноморската програма за агентурно разузнаване разширява операциите си във важни райони.“ Той говори и за ОГ 157. Понякога ОГ набира чрез вестникарски обяви цивилни, които да работят като ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ, да водят агенти и да провеждат операции в офисите в чужбина. В Германия например те са имали връзки с пенсионирани ветерани от военноморския флот, които са можели да работят като агенти за прехващане на пощата между Източна и Западна Германия.

При една от операциите се налагало използването на шпионски кораб под ирански флаг. Уилсън купува траулер и го продава на Иран за 500 000 долара. Траулерът е трябвало да плава в близост до съветски кораби, да наблюдава и да записва електронните им сигнали. Но са съществували няколко такива ОБЕКТИ в Персийския залив, а и този траулер не е бил твърде подходящ.

Една от задачите на ОГ е да наблюдава пренасянето на ядрено оръжие от руснаците. Руските кораби се проверяват при „стеснения на пътя“, като Гибралтар и Босфора, от „цивилни“ яхти, на които обаче се намират военноморски техници с оборудване за улавяне на ядрени сигнали. (Вж. СЕРИЯ КЛАСТЪР.)

Екипът осигурява и данни за съветските оръжия по време на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия. ОГ 157 прехвърля агенти от Тайван до континентален Китай, където те инсталират електроннонаблюдателна апаратура. Тези операции са прекратени след историческото посещение на Никсън в Китай през 1972 г. Във Виетнам ОГ 157 осигурява подробна информация за пристанището Хайфон и оказва помощ на морската авиация на САЩ при минирането на пристанището от въздуха. През октомври 1973 г. оперативната група докладва, че е забелязала признаци за доставка на ядрено оръжие в Египет по време на войната му с Израел. Истина е, макар и да няма потвърждение на това съобщение.

По същото време започва разследване за финансовата дейност на ОГ 157, в хода на което са разкрити например сделки между сътрудници (Уилсън) и фирми доставчици на оборудване и снаряжение за оперативната група. Приблизително по това време (октомври 1974 г.) ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ става капитан I ранг БОБИ РЕЙ ИНМАН. Той има заповед от Пентагона да намали разходите за разузнаването и ОГ 157 е една от възможностите. След неуспешен опит ОГ 157 да премине към ЦРУ или РАЗУЗНАВАТЕЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА през юли 1976 г. групата е закрита от Инман, като прекратяването на дейността влиза в сила от 30 септември 1977 г.

„Оперативните работници получават заповед да унищожат всички данни за служители от военноморския флот… — твърди историкът Ричелсън — Те трябва да отричат, че оперативната група изобщо е съществувала.“

Съществуването на ОГ 157 става известно през 1977 г. Журналистът БОБ УДУЪРД от Вашингтон поуст, работейки над статия за Уилсън, се добира до данни за дейността й.

Оперативна група 168

След закриването на ОГ 157 всички нейни активи и операции се разпределят сред разузнавателните служби в РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ. Военноморският флот запазва част от дейността на ОГ 157, като я прехвърля към ОГ 168, занимаваща се с ТАКТИЧЕСКО и ТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ за командващите бойния флот. ОГ 168 се появява в състава на КОМАНДВАНЕТО НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ през 1969 г., за да се избегнат съкращенията в самото командване. През 1977 г. наследява от ОГ 157 подразделенията за научно-техническото разузнаване в Далечния изток и 2 подразделения в Мюнхен, които се занимават предимно с разпити на бегълци и изменници като източници на важна информация за морското разузнаване.

Вж. ГОЛДФИНГЪР.