Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (622)

Килиън-младши, Джеймс

Учен, оказал огромно влияние върху американското разузнаване, СПЪТНИЦИ и програми за стратегически оръжия. Когато описва ролята си като научен съветник на президента Айзенхауер, Килиън пише: „Само когато Джеферсън си е бил сам научен съветник, а Ваневър Буш е съветвал Франклин Рузвелт през Втората световна война, науката е била толкова влиятелна в правителствените среди, колкото по време на втория мандат на Айзенхауер.“

Президентът Труман назначава Килиън за член на Научния консултативен съвет към Бюрото за мобилизация през 1951 г. През пролетта на 1954 г. Килиън е президент на Масачузетския технологичен институт. Година след като вече е в Белия дом, президентът Айзенхауер се обръща към него да създаде и да оглави комисия, която да разгледа потенциалните възможности на стратегическите ракети с голям радиус на действие. Съветският съюз е в процес на създаване на междуконтинентални ракети и опасността от внезапно нападение с такова оръжие тревожи американските политически и военни ръководители.

В състава на комисията, разбира се, наречена Килиън, влизат 50 видни учени и инженери от академии и лаборатории, които работят в няколко подкомисии. Те се занимават с различни проблеми, свързани със стратегическите ракети, стратегическата защита и технологии в СТРАТЕГИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. На 14 февруари 1955 г. комисията представя доклад „Посрещане на заплахата от внезапно нападение“. Препоръчва се да се ускори развитието на американските стратегически ракети, като се обърне специално внимание на военноморските ракети, изстрелвани от бази отвъд океана, а също и от кораби (или подводници). Същественото е, че докладът поставя основите за създаването на самолет U–2 и спътникови програми за осигуряване на разузнавателен материал от стратегическите ОБЕКТИ в Съветския съюз.

Подкомисията по разузнаване, ръководена от изобретателя на фотокамерите Полароид Едуин Ланд, заявява в доклада:

Ние трябва да открием начини за увеличаване сигурността на фактите, на които се основават разузнавателните ни преценки, да осигурим по-добро стратегическо предупреждение, да минимизираме ненадейността на нападението и да намалим опасността от прекомерно преувеличаване на заплахата. За постигане на тези цели препоръчваме приемането на програма в разузнаването, която да използва най-новите постижения в науката и технологиите.

Частта за разузнаването в този доклад се смята за толкова важна, че президентът Айзенхауер забранява дори СЪВЕТЪТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ да бъде запознат с нея, за да не изтече информация. В няколко лични срещи между Айзенхауер, Килиън и Ланд се обсъждат различни системи за ВЪЗДУШНО РАЗУЗНАВАНЕ, които да осигурят фактологични разузнавателни сведения за развитието на съветските стратегически оръжия както при бомбардировачите, така и при ракетите.

Президентът Айзенхауер се вслушва в препоръките на Комисията Килиън, ускорява националната програма за стратегическите ракети (включително ракети за морско базиране Поларис) и провежда предложените мерки за стратегическо разузнаване. Килиън успява да убеди Айзенхауер, че програмата за стратегическо разузнаване (самолетът U–2 и спътниците) трябва да се контролират от ЦРУ, а не от военните. Според Килиън, когато се обсъжда програмата U–2, Айзенхауер „определя, че тя трябва да бъде изпълнена по нетрадиционен начин, така че да не се превърне в част от бюрократичната система на Държавния департамент или да бъде въвлечена в съперничеството на другите служби“. Генерал Къртис Лъмей, ръководител на Стратегическото въздушно командване, което се нуждае от данни за съветските цели, настоява да получи контрол над системите за спътниково разузнаване.

През 1956 г. Айзенхауер създава ПРЕЗИДЕНТСКИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ПО ВЪНШНО РАЗУЗНАВАНЕ (отначало наречен Президентски съвет за консултации за работата на външното разузнаване) и назначава Килиън за първия му председател, който остава на този пост до 1963 г.

След като руснаците пускат в орбита около Земята първия изкуствен спътник на 4 октомври 1957 г., Килиън е назначен за научен съветник на президента Айзенхауер и получава задачата да организира и да председателства Президентския научно-консултативен комитет. Мемоарите на Килиън Спутник, учени и Айзенхауер (Sputnik, Scientists, and Eisenhower) са публикувани през 1977 г.