Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1862)

Хърватска република

С указ на хърватския президент от 21 март 1993 г. започват създаването и развитието на Националната служба за сигурност (НСС) и на разузнавателна общност. Моделът се основава на опита на западните страни, по-специално на американското разузнаване, а сърцевината на системата са 2 граждански и 2 военни служби.

Националната служба за сигурност е върховен държавен орган, който привежда в съответствие, ръководи и наблюдава работата на органите на държавната администрация, чиято дейност е свързана с националната сигурност. Според закона, регламентиращ дейността й, тя изпълнява следните задачи: 1) координира работата на министерствата, занимаващи се с националната сигурност; 2) ръководи и наблюдава работата на разузнавателните и контраразузнавателните служби; 3) изследва, свързва и анализира разузнавателните данни и доклади, необходими за изпълнение на конституционните задължения на президента и правителството; 4) осигурява контраразузнавателната защита и безопасност на президента, парламента, правителството и сградите, в които те се помещават.

Начело на НСС стои директор, който се назначава и се освобождава от президента. По негова препоръка президентът назначава и освобождава директорите на отделните служби. Директорът отговаря пред президента за работата на НСС и отделните й служби.

Създаден е Съвместен комитет за национална сигурност (СКНС), който ръководи и координира работата на министерствата с НСС по задачи, свързани с националната сигурност. Директорът на НСС председателства заседанията на СКНС, в които участват заместник-директорът на НСС, директорът на Хърватската разузнавателна служба (ХРС) и министри. В работата му участват също съветниците на президента по националната сигурност и по вътрешната политика.

Надзорът върху дейността на НСС се осъществява от Камарата на представителите на парламента чрез Комисията по вътрешна политика и национална сигурност. Хърватската разузнавателна служба е централната служба на НСС и единствената външно разузнавателна служба в страната. Тя извършва следната дейност: 1) събира разузнавателни данни от национален интерес извън страната; 2) изследва, комбинира, анализира и предоставя разузнавателни данни и доклади на президента, директора на НСС, министър-председателя, както и на други министерства; 3) работи с чуждестранни разузнавателни служби; 4) ръководи и организира работата на разузнавателните служби на страната; 5) на територията на страната има право да работи само в сътрудничество с други разузнавателни служби.

ХРС се ръководи от директор, който отговаря за работата й и за изпълнението на възложените от президента, директора на НСС и СКНС задачи. Той организира работата на разузнавателните служби и на службите за сигурност. Директорът представя и представлява разузнаването и ХРС на срещи с представители на чуждестранни разузнавателни служби. Той свиква и председателства Координационния комитет на разузнаването, който отговаря за изпълнението на поставените от СКНС задачи и се състои от заместник-директора на ХРС, заместник-министъра по вътрешна политика (директор на Службата за защита на конституционния ред), заместник-министъра по сигурността на отбраната, началника на Разузнавателната служба за сигурност, началника на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията, началника на Отдела за международно военно сътрудничество в Министерството на отбраната.

Хърватската разузнавателна общност се състои от 4 бюра, които със специални средства и методи събират в и извън страната данни, представляващи интерес за националната сигурност. Освен ХРС това са Службата за защита на конституционния ред на Министерството за вътрешна политика, Разузнавателната служба за сигурност, Дирекцията за разузнаване и Контролната и надзорна служба.

Службата за защита на конституционния ред на Министерството за вътрешна политика изпълнява контраразузнавателни задачи на цялата територия на страната и се занимава с въпроси, свързани с тероризма и организираната престъпност на територията на страната.

Разузнавателната служба за сигурност събира информация, имаща отношение към контраразузнавателната защита на въоръжените сили и Министерството на отбраната. Няма пълномощия над цивилни хърватски граждани, с изключение на военновременни операции. Изпълнява контраразузнавателна дейност и отговаря за защитата на сигурността на военното производство независимо от статуса на участниците в него. Дирекцията за разузнаване събира разузнавателни сведения, предназначени за ползване от армията. Няма право да създава мрежи от агенти и да осъществява операции извън страната, с изключение на военновременно положение. Извън страната може да осъществява единствено обмен на разузнавателни сведения по официални канали с военни органи, с които Хърватската република си сътрудничи.

Контролната и надзорна служба наблюдава конституционното съответствие и законосъобразността на работата на разузнавателните служби. Тя следи, събира и анализира данни за работата на служителите на разузнавателните служби, както и на служби и отделни подразделения на НСС. Наблюдението се извършва чрез пряк контакт, чрез разследване или като резултат от поискан специален надзор.

По-специално място заемат 2 от службите на НСС: Управлението за сигурност и Хърватската национална сигнална служба (ХНСС) на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията.

Управлението за сигурност координира, надзирава и ръководи работата на всички служби, изпълняващи задачи, свързани със сигурността и защитата на лица и сгради, включително президента, парламента и правителството. Директорът на управлението председателства Висшия комитет за сигурност, чиито членове са заместник-директорът на управлението, заместник-директорът по контраразузнаване на ХРС, съответният заместник на министъра за вътрешна политика, съответният заместник на министъра на отбраната, главният адютант на президента, командващият Първи гвардейски корпус, директорът на държавния протокол.

Хърватската национална сигнална служба на Дирекцията за разузнаване в Генералния щаб на армията координира, ръководи и контролира електронното наблюдение на всички видове комуникации извън границите на страната, както и диверсионно-терористичните комуникации.

Първият директор на ХРС (и заместник-директор на НСС) от 1993 до 1998 г. и няколко месеца през 1999 г. е професор доктор Мирослав Туджман, роден на 25 май 1946 г. в Белград, специалист по информатика, син на първия хърватски президент Франьо Туджман.