Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Уинтърботъм, Фредерик

Офицер от военновъздушните сили на Великобритания, който отговаря за разпространението на разузнавателните сведения от УЛТРА сред съюзническото командване през Втората световна война. Книгата му „Тайната на Ултра“ („The Ultra Secret“, 1974) е едно от най-ранните свидетелства за огромния успех на съюзниците в декодирането. Въпреки че 2 по-ранни книги разкриват тайната на Ултра, творбата на Уинтърботъм става популярна по цял свят (вж. ЕНИГМА).

В началото на Първата световна война той е младши офицер в Кралската глостърска хусарска доброволческа кавалерия. През 1916 г. успява да постъпи на военновъздушна служба и през април 1917 г. участва в битка над Франция. На 13 юли 1917 г. е свален и прекарва следващите 18 месеца като военнопленник.

След войната учи право в колежа Крайст чърч в Оксфорд. Заема се с фермерство и пътешествия. Когато се завръща във Великобритания през декември 1929 г., Уинтърботъм става представител на ВВС в МИ–6. Често пътува до Германия от 1934 до 1938 г., за да наблюдава действията на германските военновъздушни сили. През 1934 г. се среща лично с Адолф Хитлер и с други видни нацисти, а също и с висши офицери от бързо разрастващото се Луфтвафе. (През 1938 г. германците научават, че Уинтърботъм работи за МИ–6, и той е предупреден повече да не се връща в Германия.)

В началото на 1939 г. Уинтърботъм създава екип по НАУЧНО РАЗУЗНАВАНЕ в своя отдел в МИ–6. Основната задача на екипа е да наблюдава новите германски оръжия и развитието на електрониката. Това, а също и фактът, че офицерите са в сградата на ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, го подтикват да се заеме с декодиране.

През август 1939 г. британските декодировчици са преместени в ПАРК БЛЕЧЛИ. Месец след това се местят и някои отдели на МИ–6, а заедно с тях и екипът на Уинтърботъм.

През лятото на 1940 г., когато британските декодировчици в Парк Блечли започват да дешифрират германските радиосъобщения, Уинтърботъм поема отговорността по разпространяването на тези строго секретни дешифровки. Той добре съзнава необходимостта от прехвърлянето на материалите от Ултра до военните щабове и полевото командване. В съответствие с тази необходимост разработва схема за ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ за работа с разузнавателните сведения от Ултра и с щабквартирите на главните полеви командири. Според схемата ще бъдат използвани специални радиочестоти и практически невъзможните за декодиране ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА при работата с материалите от Ултра. Уинтърботъм въвежда правила, които защитават тайната на Ултра от германците и от света 20 години след завършването на войната.

След войната се пенсионира със звание полковник от авиацията. Получава „скромно“ отличие за службата си. Освен „Тайната на Ултра“ той написва „Нацистката връзка“ („The Nazi Connection“, 1978), в която разказва подробно за дейността си в Германия през 30-те години.