Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (196)

Блумберг, Бенямин

Ръководител на строго секретната разузнавателна агенция, създадена за защита и охрана на израелските опити за създаване на ядрено оръжие. Блумберг създава нова служба през 1957 г. — Управление за специални проучвания. По-късно то е преименувано Lishka le Kishrei Mada (Бюро за научни връзки), известно под секретното име ЛАКАМ — съкращение на пълното название на иврит.

Живял в кибуц — селскостопанска комуна, Блумберг става член на Хагана — нелегална еврейска армия, която действа преди създаването на самостоятелната държава Израел на 14 май 1948 г. Сражава се във Войната за независимост през 1948–1949 г. Влиза в редовете на ШИН БЕТ — службата за контраразузнаване в новообразуваната държава. Назначен е за директор на сигурността в Министерството на отбраната, като отговаря и за конструкторските бюра и фабрики, където се произвежда оръжие.

В средата на 50-те години Франция оказва помощ на Израел при строежа на първия атомен реактор. Отделът на Блумберг получава задачата да осигури безопасността на строго секретното устройство в Димона в пустинята Негев. В средата на 60-те години Шарл дьо Гол прекратява френската помощ за израелската ядрена програма. Блумберг обаче търси и намира ядрен материал от други източници. Първата му придобивка е 21 т тежка вода от Норвегия. Впоследствие получава и уран — незаконно — от Съединените щати. Американската комисия по атомна енергия съобщава, че 175 кг обогатен уран липсва от фирма, с която Блумберг е сключил сделка. Сътрудници на Блумберг заедно с агенти от МОСАД отмъкват 200 т (!) ураниев оксид от кораб, който не пристига в нито едно пристанище (вж. ПЛАМБЕТ).

Блумберг разширява дейността на службата и насочва вниманието й към чужди технологии и оборудване, предимно в областта на оръжейната промишленост. Но успехът му предизвиква и критика срещу него. В книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) Дан Равив и Йоси Мелман пишат:

Сред малцината израелци, които знаеха за съществуването на ЛАКАМ, имаше и такива, които се оплакваха, че Блумберг е твърде пристрастен към приятелите си, като им възлага задачи, които да ги направят богати. Чуваха се и неприятните слухове, че шефът на Лакам се облагодетелства, въпреки че малцина проявяваха съмнение в аскетизма и скромния му начин на живот.

След победата на дясната партия Ликуд и встъпването на Менахем Бегин в длъжност през май 1977 г. опасността Блумберг да бъде уволнен се увеличава поради принадлежността му към Партията на труда. Подложен е на по-строг контрол, но успява да се задържи. Ариел Шарон, министър на отбраната в кабинета на Бегин, решава, че Блумберг трябва да си отиде поради нестихващата критика и намеците за взети подкупи. В действителност Шарон иска да сложи свой човек на това отговорно място. През 1981 г. на мястото на Блумберг е назначен РАФАЕЛ ЕЙТАН.