Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1250)

Розенберг, Юлиус (1918–1953)

Американец, ключов член на международната МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ, който предава сведения за американския проект за атомна бомба на Съветския съюз. Съпругата му Етел е също член на кръга.

Деца на еврейски емигранти от Русия, Етел и Юлиус Розенберг са родени и израснали в Ню Йорк. Юлиус завършва Сити колидж в Ню Йорк като електроинженер. Етел, която има чудесен оперен глас, е завършила гимназия. Тя е 3 години по-възрастна от Юлиус.

Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания. След осъждането на британския физик КЛАУС ФУКС през 1949 г. вината им е потвърдена. Американо-британо-канадското разследване на Фукс е подпомогнато от СТРОГО СЕКРЕТНОТО разузнаване — прехванати шифровани копия на съобщения между съветски разузнавателни ОПЕРАТИВНИ РАБОТНИЦИ в Съединените щати и Москва. Проектът с кодовото наименование ВЕНОНА е толкова секретен, че нищо във връзка с него не е било възможно да бъде разкрито. Целта е била да не бъде компрометиран обменът на съобщения.

Доказателствата, предоставени от Фукс, а не толкова материалите, събрани от Венона, отвеждат ФБР до ХАРИ ГОЛД, който е бил КУРИЕР. На 22 май 1950 г. Голд е арестуван по обвинение в шпионаж. Той признава пред американските власти и разкрива ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС и МОРТЪН СОБЕЛ като шпиони в атомната лаборатория в Лос Аламос.

Грийнглас и съпругата му Рут — и двамата членове на американската комунистическа партия, посочват сестрата на Дейвид — Етел Розенберг, и съпруга й Юлиус Розенберг като шпиони. Собел и Юлиус Розенберг са били приятели.

Юлиус и Етел Розенберг, отляво е Мортън Собел.

Подобно на много американски комунисти по това време семейство Розенберг сляпо следва криволичещата линия на комунистическата партия, която настоява за американски неутралитет още в началото на Втората световна война и за американска помощ на руснаците, след като германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г. През 1940 г. Юлиус започва работа като цивилен в американския Радиотехнически корпус, но през 1945 г. е уволнен поради просъветските му идеи. Тогава той започва да води троен живот — като обикновен американец, предан партиен член и нелегален АГЕНТ за Съветския съюз. Той е ръководител на група от инженери, които през войната и след нея работят в заводи за производство на защитни средства и във военни бази, откъдето крадат каквото успеят.

ГАИК ОВАКИМЯН — РЕЗИДЕНТ на НКВД в Ню Йорк през 30-те години, вербува семейство Розенберг, а също и други шпиони. Овакимян е под ПРИКРИТИЕТО на АМТОРГ — съветска търговска организация, която в действителност провежда широкомащабна шпионска операция. Отначало семейство Розенберг не са в групата за събиране на атомни тайни. Те са привлечени в атомния кръг, когато Голд и Грийнглас, и двамата в отделни групи, започват работа заедно, с което нарушават правилата на ТЕХНИКАТА НА ШПИОНАЖА. Дейвид Грийнглас съобщава на ФБР, че скоро след като е назначен в Лос Аламос, Ню Мексико, през 1944 г., Етел и Юлиус са го убедили да шпионира за Съветския съюз.

Някои от американците, шпионирали за руснаците, се измъкват от страната след арестуването на Фукс и Голд. Сред тях са МОРИС КОЕН и съпругата му Лона, които са агенти под ръководството на РУДОЛФ АБЕЛ — по това време резидент в Ню Йорк.

През юни 1950 г. Розенберг си прави снимки за паспорт — за себе си и семейството си. Но вече е твърде късно. На 17 юли ФБР го арестува по обвинение в шпионаж, а на 11 август е задържана и Етел. Синовете им — Майкъл на 7 и Робърт на 3 години, са оставени на майката на Етел Розенберг.

През март 1951 г. семейство Розенберг заедно със Собел и Грийнглас се дадени под съд в Ню Йорк. Делото се гледа от съдията Ървинг Кауфман. Американското Министерство на правосъдието препоръчва Юлиус Розенберг да бъде екзекутиран, а на Етел да се дадат 30 години затвор. Кауфман свързва шпионските действия на семейство Розенберг с Корейската война, която е започнала само месец преди Юлиус Розенберг да бъде арестуван. Той заявява, че като помагат на руснаците да получат атомната бомба по-рано, отколкото те сами ще я създадат, двойката е тласнала напред събития, които водят до война и „несъмнено [са]… променили хода на историята в ущърб на нашата страна“. Той осъжда и двамата на смърт.

Присъдите шокират света. Симпатизанти, сред които има представители от либерали чак до хардлайнери комунисти, организират митинги, за да бъдат отменени присъдите. Но след повече от 20 апелации, подадени за повече от 2 години, на 19 юни 1953 г. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на електрическия стол в затвора Синг-Синг в Осининг, Ню Йорк. Етел е първата жена, екзекутирана в Съединените щати за федерално престъпление от времето, когато Мери Сурат е обесена през 1865 г. за ролята й в замисъла за убийството на президента Линкълн. Юлиус и Етел Розенберг са единствените американски предатели, екзекутирани в мирно време.

През следващите години съмненията относно вината на семейство Розенберг растат. Децата им, които са осиновени и приемат името на осиновителите си, като възрастни подемат своя кампания, твърдейки, че доказателства за невинността на родителите са били скрити. Но в последните години новопоявилите се доказателства само потвърждават вината на Розенберг.

Бившият съветски лидер Никита Хрушчов си спомня как съветският диктатор Йосиф Сталин е възхвалявал семейство Розенберг. „Бях част от обкръжението на Сталин, когато той спомена семейство Розенберг с топлота — пише Хрушчов. — Не мога да кажа със сигурност с какво точно са ни помогнали, но съм чувал и от Сталин, и от [Вячеслав М.] Молотов — тогава министър на външните работи, че семейство Розенберг са ни оказали значителна помощ за ускоряване създаването на наша атомна бомба.“

През 1995 г. АНС разсекретява съобщенията от Венона, като показва, че съветските разузнавачи, които са направлявали дейността на кръга атомни шпиони през 1944 г., са се обръщали към Юлиус Розенберг с КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ Антена и Либерал. В едно от съобщенията се отбелязва, че Етел Розенберг е знаела за „работата на съпруга си“ и въпреки че самата тя „не е работила“, е показвала преданост.