Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (197)

Блънт, Антъни (1907–1983)

Четвъртият член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Първите двама са ГАЙ БЪРДЖИС и ДОНАЛД МАКЛИЙН. ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ често е наричан „третият“.

Син на английски свещеник, Блънт отначало учи математика и философия в Кеймбридж, а след това — история на изкуството. Редактира литературното списание Венчър. Той кани Бърджис в тайното общество Апостолите в Кеймбридж, в което повечето членове крият 2 тайни: привърженици са на марксизма и са хомосексуалисти. Той твърди, че именно Бърджис го е вербувал за шпионин, но истината е загубена сред множеството мъгляви твърдения на КГБ.

По време на Втората световна война Блънт работи в МИ–5. Всяка седмица представлява агенцията на заседанията на военновременния Комитет на обединеното разузнаване. Сигурно никога няма да стане ясно до каква степен Блънт е работил за руснаците. Някои от действията му обаче са описани и от английски, и от съветски автори.

През войната държи под наблюдение посолствата на неутралните страни в Лондон и през неговите ръце преминава дипломатическата им поща. Той е имал възможност да получава фотокопия от документите. Всичко, което научава за отношението на неутралните страни към войната, предава на съветските си АГЕНТУРИСТИ. Информацията съдържа оценката им за английските военни усилия и действия, разузнавателни сведения от техни източници. Блънт е предал имената на всички офицери в МИ–5, от които се е интересувало съветското разузнаване. Според Том Дрибърг, АГЕНТ на МИ–5, успял да проникне в комунистическата партия на Великобритания, още в началото на Втората световна война Блънт го изгонил от нея, тъй като имало съвсем реална опасност Дрибърг да узнае за комунистическото проникване в МИ–5.

Няколко месеца Блънт отговаря за Службата за наблюдение, която държи под око чуждестранните агенти и заподозрените в шпионаж. Той дава на всеки от подчинените си индивидуална седмична задача и е в течение на всички подробности. Анализира техниката на наблюдение, препоръчителните промени и предава информацията на руснаците. В резултат съветските агенти успяват да избегнат английските наблюдатели и преследвачи. През ноември 1945 г. Блънт престава да работи в МИ–5, но изпълнява отделни задачи.

Дълги години Блънт е световноизвестен експерт в областта на изкуството. Сър Антъни Блънт е уредник на картините на кралицата и професор по история на изкуството към Лондонския университет. Негов приятел казва, че той е „англичанин до мозъка на костите си“. Той е заместник-директор на института Кортоу и преподава история на изкуството в Оксфорд, Кеймбридж и в други университети. През 1956 г. получава титлата сър. През 1963 г. прекарва няколко месеца в САЩ като лектор по време на летния семестър в Пенсилванския държавен университет.

След като Маклийн и Бърджис бягат от Англия (вж. МАКЛИЙН, ДОНАЛД), ЮРИЙ МОДИН, съветски агентурист, съветва Блънт да направи същото. Според Модин Блънт отказва под предлог, че „условията на живот“ в Москва не му харесват. Блънт съзнава, че към него ще има подозрения, но: „Смятам, че нямат преки улики. Ще се справя.“

През 1960 г. съветски РЕЗИДЕНТИ, потърсили политическо убежище на Запад, дават сигнали за шпионско присъствие в английските разузнавателни служби. АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН, високопоставен офицер от КГБ, казва на следователите в ЦРУ, че група английски шпиони, известни под името Петорката, са били вербувани през 30-те години. Всичко, което знаел за тях, било, че един е с кодовото име Стенли и че работи за КГБ в Близкия изток. Тази информация насочва към Филби, който по това време е кореспондент на Обзървър в Бейрут. Предполага се, че двама от другите са Бърджис и Маклийн, които са избягали в Съветския съюз през 1951 г. Смята се, че Блънт, който по това време е заподозрян като вражески агент, е четвъртият. Търсенето на „петия“ не престава.

От дълго време Блънт е заподозрян в шпионство и най-сетне е изобличен от американеца МАЙКЪЛ СТРЕЙТ, който през 1963 г. признава пред ФБР, че Блънт го е вербувал за руснаците през 30-те години в Кеймбридж.

Блънт е разпитван многократно от служителите на МИ–5 Артър Мартин и ПИТЪР РАЙТ, който в „Ловец на шпиони“ („Spycatcher“, 1987) пише за подозренията си, че Блънт им дава само ДЕЗИНФОРМАЦИЯ или откъслечни неща, които руснаците са му казали да издава. Докато се занимава със случая „Блънт“, Райт се среща с частния секретар на кралица Елизабет, който му казва, че ако Блънт спомене за „посещение в Германия в края на войната“ от името на крал Джордж VI, Райт не бива да задава други въпроси. Каквато и да е била мисията, Райт никога не разбира подробности за нея. В продължение на 6 години Райт се среща с Блънт почти всеки месец и постепенно разбира дребни неща за него. „Блънт — пише той — бе един от най-елегантните, очарователни и образовани хора, които съм срещал. Говореше 5 езика, а систематичността и задълбочеността на знанията му бяха впечатляващи.“

След като обещават на Блънт, че няма да бъде подведен под съд, през 1964 г. той прави признания сам. Казва, че е вербувал други, включително ДЖОН КЕЪРНКРОС, който е работил в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, а също и в МИ–6. Чак през 1979 г. шпионската дейност на Блънт официално е потвърдена в изказване на Маргарет Тачър пред парламента. Той призна, казва Тачър, че „е бил вербуван и е работил, за да открива нови таланти за руското разузнаване преди войната, когато е бил преподавател в Кеймбридж…“ Титлата сър му е отнета, колежът Тринити (Св. Троица) анулира званието му и е изключен от Британската академия на науките.

Отхвърлен от класата, на която е служил и която е предал, Блънт живее самотно и откъснато от всички до смъртта си през март 1983 г.

Сър Антъни Блънт