Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (320)

Гарбо

Оперативен псевдоним на Хуан Пухол Гарсия — испанец, шпионирал за англичаните и завербуван от германците през Втората световна война. Един от най-ефективните ДВОЙНИ АГЕНТИ в историята на шпионажа.

Гарбо работи срещу германците поради ненавистта, която изпитва към испанския диктатор Франсиско Франко. Той вярва, че единствено победата на съюзниците във войната може да избави Испания от Франко. След като британското разузнаване отказва услугите му, Гарбо е приет от германския АБВЕР. Той тръгва от Мадрид през юли 1941 г. със задача в Англия, като носи материали на ТАЙНОПИС, списъци с въпроси, пари и адреси на КОНСПИРАТИВНИ КВАРТИРИ.

В действителност се установява в Лисабон, където отново се опитва да установи контакт с британското разузнаване, но безуспешно. Съобщава на германците, че е пристигнал във Великобритания, и през юли 1941 г. започва да пише доклади за британския военноморски и търговски флот, които изпраща на Абвера. Също така им съобщава, че е започнал да създава своя шпионска МРЕЖА във Великобритания.

През януари 1942 г. Гарбо, който все още е в Лисабон, най-сетне се среща с британски офицер разузнавач и отново предлага да работи за Великобритания като двоен агент. След кратко спречкване между британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) и Службата за сигурност (МИ–5) за това, кой да го контролира, през април 1942 г. Гарбо пристига в Англия и остава там до края на войната. Работи като двоен агент под контрола на КОМИСИЯ ДВАЙСЕТ. (Съпругата и по-малкият му син също пристигат с него в Англия.)

В Лондон Гарбо създава мрежа митически агенти (само на книга), за да повиши доверието си пред германците. Той съобщава на Абвера, че разполага с 14 агенти и 11 източника за информация на подходящи места. Назначава си и заместник, който е радиооператор, и няколко помощници, разпръснати из страната.

Един от въображаемите си агенти Гарбо нарича със съкращението „Wren“ (Рен) — от Women’s Royal Naval Service (Женска спомагателна служба към ВМС на Великобритания). Гарбо съобщава на немците, че Рен е изпратена в щабквартирата в Югоизточна Азия, която се намира в Цейлон, откъдето тя му предава информация за Абвера. Германците на свой ред изпращат неточна информация на японския военен АТАШЕ в БЕРЛИН, която е пренасочена към Токио.

Германците са особено впечатлени от докладите на Гарбо, повечето от които са изпратени по пощата на адресите, дадени от Абвера. Един от докладите, уж написан преди дебаркирането на англо-американските части в Северна Африка през ноември 1942 г., стига до германците след дебаркирането. Абверът отговаря, че „последните доклади са великолепни, но за съжаление пристигнаха късно, особено този за дебаркирането на англичани и янки в Африка“. Тези закъснения, по вина на пощенските служби, налагат да се създаде радиоконтакт с Гарбо.

Дейността на Гарбо принуждава германците неволно да разкрият няколко от истинските си агенти във Великобритания. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.) Те плащат на Гарбо за подвеждащата му дейност, като му изпращат тайно 340 000 долара, за да може да плати на агентите от мрежата си.

Германците го награждават и с Железен кръст (задочно) за информацията, която получават за ДЕНЯ Д — дебаркирането на съюзниците в Нормандия (6 юни 1944 г.). Британското правителство го прави член на Британската империя за същата подвеждаща информация, която той е изпратил на германците по контролираното от тях радио. Гарбо е британското кодово име, а германското е Руфус. По-късно той описва кариерата си на двоен агент в книгата „Гарбо“ („Garbo“, 1986).