Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Гузенко, Игор (1919–1982)

ШИФРОВ чиновник в съветското посолство в Отава, Канада, избягал на Запад и предоставил информация на специалните служби за дейността на съветското външно разузнаване от това време. Основно внимание руснаците отделят на информацията по създаването на атомната бомба. (Вж. МРЕЖА АТОМНИ ШПИОНИ.)

Гузенко завършва Московската инженерна академия и Московския институт по архитектура. През 1941 г. е изпратен в школа за ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ в Москва, след което е назначен в ГРУ. Воюва през Втората световна война. През лятото на 1943 г. е изпратен в Отава като шифров чиновник в съветското посолство. Заминава със самолет. Съпругата му, бременна с първото им дете, получава разрешение да замине за Канада с кораб.

Той изпълнява успешно задълженията си в Канада. И на двамата допада животът на Запад. През септември 1944 г. той получава неочаквана заповед да се завърне в Съветския съюз. По-късно това се отлага, но семейството решава да не се върне в родината.

На 6 септември 1945 г. със съпругата си Светлана, отново бременна, и сина им Гузенко се опитва да получи убежище за семейството си, обръщайки се към канадското правителство. Отначало канадските власти им отказват. Приютява ги техен съсед, сержант в канадските военновъздушни сили. Най-сетне правителството разбира, че Гузенко може да бъде от значение и че в момента е в опасност, и му дава исканото убежище.

Разкритията на Гузенко и документите, които е взел със себе си, разкриват наличието на значителен съветски шпионски кръг в Канада. Те водят до разобличаването на полковник НИКОЛАЙ ЗАБОТИН, РЕЗИДЕНТА на ГРУ в Отава, и на атомния учен АЛЪН НЪН МЕЙ, а също и на други шпиони, свързани с атомните тайни. Мей и още деветима, включени в атомния шпионаж в Канада, са хвърлени в затвора. Гузенко споменава и АЛДЖЪР ХИС, служител в Държавния департамент, като съветски шпионин, но представените доказателства са неубедителни. Канадските власти осигуряват на Гузенко и семейството му дом на тайно място и променят самоличността им. Понякога той се появява по канадската телевизия, за да говори за съветския шпионаж, но винаги с черна качулка на главата. По-късно издава книга за измяната си със заглавие „Това бе моят избор“ („This Was My Choice“, 1948). По нея е създаден филмът „Желязната завеса“. Гузенко продължава да живее в Канада и се занимава с писане на романи.