Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spy Book: the encyclopedia of espionage, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
Американска, първо издание
Редактор: Райчо Радулов
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
ИК „Труд“, 2001 г.
ISBN: 954–528–213–4
История
- — Добавяне
Мир
Съветска обитаема орбитална станция, използвана за научни изследвания, а също и за военни цели, включително за РАЗУЗНАВАНЕ. Мир е изведена в орбита на 19 февруари 1986 г. след първата в света космическа станция от серията САЛЮТ. На 15 март космически кораб се скачва успешно с Мир, двама космонавти се прехвърлят в станцията и остават в нея 125 дни.
Мир е космически комплекс, пригоден за живот, където се провеждат научни експерименти и други дейности в специалните модули, свързани с него. Доклад на американското Министерство на отбраната „Съветското космическо предизвикателство“ (1987) предвижда, че „станцията Мир ще бъде използвана за военни експерименти. Много от тях ще извършват визуални наблюдения — камери, радари, спектрометри и мултиспектрални електрооптични сензори — уреди, които могат да поддържат освен всичко друго антиспътникови и балистични ракетни отбранителни системи“.
В сравнение със Салют 7 последната космическа станция от серията Салют, изведена в орбита през 1982 г., Мир има 6 депа за скачване с космически кораби за разлика от двете депа на първите станции. Соларните и енергийните системи са подсилени, компютърните възможности са по-големи, а членовете на екипажа имат отделни „кабини“. Соларните панели на Мир осигуряват мощност почти 10 киловата за домакински цели и проучвателни проекти.
Мир редовно се снабдява с техника и хранителни продукти от космически кораби, а екипажите се сменят периодично. Станцията само веднъж е била без обитатели — през април 1989 г. Съветските специалисти обясняват този факт с технически проблем, свързан с новите модули, които се подготвят, за да се монтират на космическата станция.
Руснаците извеждат в Космоса и японски журналист, а по-късно — и френски астронавти, които прекарват известно време на борда на Мир. Американският астронавт Норман Тагард, също излетял с руски космически кораб, прекарва 115 дни на Мир през 1995 г. Той е първият американец, летял в руски космически кораб и поставил рекорд за дълъг престой на американец в Космоса.
През ноември 1995 г. американската космическа совалка Атлантис се скачва с Мир за 3 дни — инсталирано е специално устройство за скачване. На 28 март 1996 г. Атлантис се скачва отново с Мир и астронавтът Шенън Лусид извършва първото орбитално прехвърляне, преминавайки в руската космическа станция, където остава 5 месеца. (Атлантис се връща на Земята на 31 март — това е първият случай, в който американска совалка се завръща с по-малоброен екипаж, отколкото при изстрелването.)
Екипажите на Мир отбелязват няколко рекорда за престой в Космоса. На 27 декември 1991 г. космонавтът Юрий Романенко се връща на Земята след прекарани 326 дни в Космоса.
Базовата космическа станция Мир тежи малко повече от 22 т и е пусната в орбита 333–356 км над Земята. По-късно към базовата станция са прибавени допълнителни модули и устройства за скачване. Например постоянното окачващо устройство, инсталирано от Атлантис през ноември 1995 г., тежи 4,5 т. (По време на това скачване американският кораб прехвърля на Мир 460 л прясна вода, 470 кг техника и храна и връща на Земята 370 кг оборудване.)