Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (708)

Кремер, Карл-Хайнц (1914-?)

Германски военновъздушен АТАШЕ в Швеция по време на Втората световна война. Той разпространява сред британските разузнавателни служби слуха, че в Англия работи важна шпионска МРЕЖА.

През 1939 г. Кремер следва в университета в Хамбург. Изтеглен е в германските военновъздушни сили с ранг специалист лейтенант и е назначен в разузнавателната база на Абвера в Хамбург. Той отговаря за АГЕНТИТЕ и операциите им в Холандия и Белгия, Унгария и Турция. Кремер успява да се добере до ценна информация от Швеция, която се отнася до производството на британски самолети, както и до информация за заводите. През октомври 1942 г. той е изпратен в Стокхолм.

След пристигането си в Стокхолм Кремер назначава слугиня, която е антинацистка и не може да търпи съпругата на Кремер — Ева. Питър Фолк — офицер от британското разузнаване МИ–6 в Стокхолм, се свързва със слугинята чрез общ приятел. Тя започва да предава клюки за семейството, а също и книжните отпадъци от кошчето за боклук. По указание на Фолк тя взема отпечатък от ключалката на бюрото на Кремер и с изготвения дубликат започва да предава на британците копия от многобройни разузнавателни документи на Кремер. Тъй като по-голямата част от комуникациите между германското посолство в Стокхолм и БЕРЛИН са сухоземни, прехванатите от британската УЛТРА съобщения, предавани по германското радио, вече не са необходими.

Работата на слугинята е жизненоважна за британците. Документите, които тя набавя, помагат на МИ–6 да уточни няколко германски разузнавателни източника. След това настъпва истински шок: германските източници с КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ Хектор и Джоузефин предават важни материали от Великобритания, включително подробности за тайни телеграми между президента Рузвелт и министър-председателя Уинстън Чърчил. В началото на Втората световна война британската Служба за сигурност (МИ–5) е заловила и ПРЕВЕРБУВАЛА всички германски агенти. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.)

В книгата „МИ–6: Операции на британската Секретна разузнавателна служба 1909–1945“ („MI6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945“, 1983) НАЙДЖЪЛ УЕСТ пише:

… Възможността широка мрежа на Абвера да работи в Лондон изпълни МИ–5 [британската Служба за сигурност] с ужас. В много от операциите на двойните агенти се разчиташе, че няма други агенти на свобода. Няколко от важните стратегически планове за подвеждане щяха да бъдат застрашени, в случай че германците извършеха двойна проверка на получената информация. Информацията на Кремер изглеждаше автентична и в някои случаи можеше да изложи на риск значителни операции.

МИ–5 поставя задачата да работи по случая на един от най-добрите си специалисти — АНТЪНИ БЛЪНТ, който, без британците да знаят, е един от основните съветски шпиони. Независимо от това Блънт се справя добре. Той успява да идентифицира Хектор като полковник граф Йохан Оксеншерна — шведския военноморски аташе в Лондон, и Уилям Странг — дребен служител в Министерството на външните работи.

Странг е подложен на „болезнен разпит“, пише Уест. Оксеншерна получава т.нар. от МИ–5 БАРИЙ — внимателно подбрана информация, която намира отражение в докладите на Кремеровите агенти Хектор и Джоузефин. Оксеншерна е обявен за персона нон грата от британското правителство, а мрежата Хектор — Джоузефин прекратява дейността си.

При последвалото шведско разследване се установява, че Оксеншерна е изпращал докладите си на шведския щаб по отбраната, а не на Кремер, който бил вербувал една секретарка в щаба. Тя е вземала материали на Оксеншерна, някои на базата на разговори със Странг, и ги е предавала на Кремер. МИ–5 поднася извиненията си на Странг.

По време на разпит след войната, проведен от МИ–5, Кремер потвърждава истинския източник на докладите си за Берлин.