Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1638)

Филби, Харолд (Ким) (1912–1988)

Изключителен съветски шпионин, работил дълги години като ВНЕДРЕН АГЕНТ в британското разузнаване. Бъдещият ТРЕТИ член на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ се запознава с други двама — ГАЙ БЪРДЖИС и ДОНАЛД МАКЛИЙН — в Кеймбридж през 30-те години. (Вж. БЛЪНТ, АНТЪНИ; КЕЪРНКРОС, ДЖОН.)

Син е на Хари Сент-Джон Филби — изследовател и пътешественик авантюрист, който заминава за Индия като помощник на губернатора в Пенджаб и през 1910 г. се жени там. Кум е лейтенант Бърнард Монтгомъри, на когото е писано да стане един от най-прославените британски генерали през Втората световна война. (Самият Хари Филби като убеден фашист и потенциален враг на страната си е интерниран по време на войната.)

През Първата световна война, преди Ирак да стане отделна държава, тази древна земя все още е известна под името Месопотамия. Британското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ изпраща Сент-Джон Филби в Меспот, както я наричат британците, да настрои поданиците на краля на Саудитска Арабия Ибн Сауд срещу племената, които са привърженици на турците. Той се справя блестящо с поставената му задача и става доверено лице на краля. Смятат го за „почетен кореспондент“ (така наричат по това време привилегированите слоеве на английското общество, които работят за британското външно разузнаване МИ–6).

Първото дете на Сент-Джон Филби — Харолд Ейдриън Ръсел Филби, е родено в Индия. Получава прякора КИМ по името на героя в едноименния шпионски роман на Ръдиард Киплинг. Филби посещава училището в Уестминстър, в което някога е учил и баща му, а през 1929 г. постъпва в Тринити колидж (Св. Троица) към университета в Кеймбридж и изучава история. След завършването е възнамерявал да постъпи в гражданските служби. В Кеймбридж е вербуван от съветското разузнаване. „Поставиха ми задачата да проникна в КОНТРАШПИОНАЖА, колкото и време да отнеме, — пише по-късно Филби. — … Как, къде и кога станах сътрудник на съветските разузнавателни служби, е нещо, което засяга мен и другарите ми.“

Филби напуска Кеймбридж през 1933 г. и заминава за ВИЕНА, където на 24 февруари 1934 г. се жени за Алис (Лици) Фридман — комунистка, преследвана от австрийската полиция. След женитбата си тя получава британски паспорт. По това време Филби публично се представя за отявлен антикомунист и за привърженик на генерал Франсиско Франко. Но това не му пречи да си създаде немалко приятели сред комунистите и социалистите във Виена.

Ким Филби

След като известно време пише статии за либерално месечно издание, Филби продължава журналистическата си кариера като кореспондент на лондонския Таймс, отразяващ събитията в Гражданската война в Испания. Той работи в лагера на Франко и се утвърждава като убеден фашист. През 1939 г. напуска Испания и се разделя с Лици, тъй като си създава нов имидж — привърженик на десните — и не може да си позволи да има съпруга комунистка.

По думите на Филби след Испания той отново е вербуван за разузнавателна дейност — този път от МИ–6. Но според британските разузнавателни източници Филби сам подава молба да постъпи в МИ–6, подпомогнат от баща му, който лично ходатайства за него пред Си (кодово означение на директора на МИ–6, чиято фамилия обикновено е засекретена; в тези години начело на МИ–6 е СТЮЪРТ МИНГИС). Въпреки че е бил женен за комунистка, Филби е приет в МИ–6. През септември 1941 г. получава длъжност в отдел V (контраразузнавателно подразделение на МИ–6) — „сърцето на секретния свят“ по негово лично определение.

Поема иберийската секция към отдела и по време на войната работи в сътрудничество с УПРАВЛЕНИЕТО ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (УСО), което ръководи и групите на съпротивата, и партизанската дейност в окупираните от Германия страни. Сред агентите му са МАЛКЪМ МАГЕРИДЖ и ГРЕЪМ ГРИЙН. Отличната работа на Филби в ръководенето на операциите в Испания, Португалия, Северна Африка и Италия получава висока оценка. Енергичният и умен сътрудник е забелязан и от самия Мингис. Колегите на Филби вече предполагат, че един ден той ще бъде Си.

През октомври 1944 г. Филби е назначен за ръководител на ново подразделение — отдел IX. Пред отдела е поставена задачата да неутрализира опитите на комунистите да се внедрят в британските специални служби. По-късно Филби пише по този повод: „Без значение според чии стандарти, това бе огромна грешка.“ Филби започва работата си в отдела сам, в малка неугледна стая, но след 18 месеца превръща своя отдел в голямо подразделение, което заема цял етаж и в което се трудят над 30 души.

Първата реална опасност, надвиснала над Филби, е през август 1945 г., когато КОНСТАНТИН ВОЛКОВ — РАЗУЗНАВАЧ от НКВД, се кани да става ИЗМЕННИК. ПРИКРИТИЕТО на Волков е вицеконсул в съветското консулство в Истанбул. Той се свързва с колегата си, изпълняващ същата длъжност в британското консулство, и му предлага информация за съветските внедрени агенти в британските държавни структури. Волков съобщава, че двама са в Министерството на външните работи, а един е ръководител на контраразузнавателно подразделение в Лондон. Волков предупреждава, че нито за информацията му, нито за предложението му да премине на английска страна не бива да се съобщава в Лондон по телеграфа, тъй като руснаците са разчели британските дипломатически КОДОВЕ (което не е истина).

Твърденията на Волков за внедрените агенти са изпратени в Лондон с дипломатическа поща, а седмица по-късно са в МИ–6 и попадат на бюрото на Филби, който разбира, че той е единият от внедрените агенти, които Волков се готви да назове. „Стоях загледан в листата по-дълго от необходимото, за да събера мислите си“, пише по-късно Филби в мемоарите си „Моята тиха война“ („Му Silent War“, 1968). А по-нататък на изобретателния Филби му проработва и късметът: той е определен за специалния сътрудник, който трябва да се срещне с Волков в Истанбул. Но преди Филби да стигне до Истанбул, Волков изчезва безследно. По всяка вероятност Филби е съобщил на съветския си ръководител в Лондон и е разказал за предстоящото бягство на Волков, решавайки по този начин съдбата на неосъществения беглец.

Филби успява да се справи още по-добре със ситуацията през септември 1945 г., когато се появява ново предателство. ИГОР ГУЗЕНКО — шифров чиновник в съветското посолство в Отава, разкрива пред сътрудници на канадското разузнаване всичко, което знае. Докато разпитват Гузенко в Канада, офицерът от МИ–6, който присъства на разпитите, изпраща на Филби ежедневни доклади от разпитите, а той на свой ред ги препраща на руснаците. Въпреки че информацията на Гузенко води до разобличаването на полковник НИКОЛАЙ ЗАБОТИН, АЛЪН НЪН МЕЙ и др., Филби се спасява, без да бъде разкрит. През 1945 г. Филби е награден с Ордена на Британската империя за военновременната му разузнавателна работа. Орденът му е връчен лично от Мингис. Когато се връща от Бъкингамския дворец след награждаването, Филби отбелязва пред спътника си ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН от ЦРУ: „Това, от което се нуждае тази страна, е една значителна доза социализъм.“ По-късно Енгълтън си спомня тази забележка, която го е изумила.

През 1946 г. Филби се жени за Ейлин Фърс, с която се е запознал през 1940 г. Тя е работила в ПАРК БЛЕЧЛИ. Ейлин ражда 3 деца на Филби още преди да се оженят, а в момента на сключването на брака е бременна с четвъртото. (За да се ожени отново, Филби трябва да се разведе с Лици Фридман. По данни на МИ–5 по това време тя е в Източен Берлин, живее със съветски агент и самата тя шпионира за руснаците от Берлин. Миналото на Лици не оказва влияние върху това Филби да получи разрешение за достъп до секретни материали.)

В края на 1946 г. Филби е изпратен в Истанбул като ръководител на тамошното бюро на МИ–6. Ръководството искало той да придобие опит в оперативната работа. През двете години в Турция той изпраща няколко агенти в съветска Туркмения, където знае, че са обречени. Съветският му агентурист в Истанбул го запитва за разследване на ФБР, в което е замесено британското посолство във Вашингтон. Това е отглас от грандиозната операция с кодовото наименование ВЕНОНА по дешифриране на съветските шифрирани съобщения. Според някои документи, разчетени от американците, следва, че в британското посолство в САЩ действа съветски шпионин.

След Истанбул Филби е изпратен във Вашингтон като представител на МИ–6 в ЦРУ и ФБР. Длъжността е една от най-важните в британското разузнаване. Това, пише той по-късно, беше „ерата“ на шпиони като АЛДЖЪР ХИС, ДЖУДИТ КОПЛЪН, КЛАУС ФУКС, ХАРИ ГОЛД, ДЕЙВИД ГРИЙНГЛАС и „смелия“ ЮЛИУС [и Етел] РОЗЕНБЕРГ. Филби е и разузнавачът за свръзка с канадското разузнаване, което му дава възможност да следи разкритията на Гузенко.

Преди да замине за Вашингтон през 1949 г., Филби се среща със сър МОРИС ОЛДФИЙЛД, който изпълнява бившата работа на Филби като ръководител на отдел IX, и получава инструкции от него. Олдфийлд разказва на Филби за операция Венона и за разследването на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ.

Във Вашингтон Филби има безпрепятствен достъп до американските разузнавателни агенции (без ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ). Той става доверено лице на Енгълтън, който по това време е ръководител на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ към ЦРУ Двамата се срещат всяка седмица, за да си обменят тайни по време на обяд в ресторант Харви във Вашингтон (място, което вероятно случайно е любимо и на ЕДГАР ХУВЪР). „Близките ни връзки, сигурен съм, се дължаха на искрено приятелство и от двете страни, — пише по-късно Филби. — Разговорите ни се простираха по теми за целия свят… Кой печелеше повече от тази сложна игра, не мога да преценя. Но аз имах едно значително предимство. Знаех той какво върши за ЦРУ, и той знаеше какво аз върша за МИ–6. Но истинската причина за проявявания от мен интерес бе нещо, което нямаше как да разбере.“

В началото на кариерата си Енгълтън е служил в УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ (УСС) в Рим. Тогава се запознава с Теди Коулек, който провежда операции между Рим и Палестина в полза на бъдещото израелско разузнаване. През 1934 г. Коулек е бил във Виена, когато Филби се е оженил за Лици Фридман, и може дори да е присъствал на сватбата. Коулек, който по-късно става кмет на Ерусалим, заминава през 1949 г. за Вашингтон и е почти сигурно, че се е срещнал със стария си приятел Енгълтън. Години по-късно този факт буди съмнението, какво е казал Коулек на Енгълтън за комунистическите връзки на Филби през 30-те години. Вероятно на базата на тази информация Енгълтън се е замислил над възможността дали Филби не е ДВОЕН АГЕНТ. Според тази теория Енгълтън е използвал Филби, докато Филби е пресмятал как да се възползва от Енгълтън. Но специалистите в американското разузнаване от този период категорично отхвърлят подобна възможност.

С Филби като представител на британското разузнаване се среща и Мередит Гарднър — декодировчик в американското разузнаване. Гарднър играе ключова роля в успеха на операция Венона, като показва на Филби някои дешифрирани съветски документи и му казва, че предполагаемият агент се е окопал в Министерството на външните работи. Филби се досеща, че е надвиснала опасност над неговия приятел Доналд Маклийн, и предупреждава КГБ.

Филби изпраща телеграма до МИ–6 в Лондон и напомня, че двамата съветски изменници — Волков и ВАЛТЕР КРИВИЦКИ, са намекнали, че високопоставен служител на Министерството на външните работи (от добро семейство) е съветски агент още от 30-те години. Тази телеграма е своего рода доказателство, че Филби не работи за руснаците. Това напомняне със сигурност подклажда още повече подозренията към Маклийн, но Филби предупреждава Маклийн и му помага да избяга. Също така хладнокръвно е пресметнал, че след бягството на Маклийн органите по сигурността отново ще обърнат внимание на предупреждението му и ще бъдат уверени, че той не е сътрудничил на Маклийн.

Бърджис и Маклийн емигрират в Съветския съюз през май 1951 г. (Вж. МАКЛИЙН, ДОНАЛД.) Филби веднага е поставен под съмнение както от колегите му, така и от американското разузнаване. Той заравя камерата, триножника и други изобличаващи материали, които е използвал при копирането на документи, в едно пусто място във Вирджиния и вече се чувства „като новороден“, готов да посрещне кризата, от която, както е убеден, ще успее да се измъкне. Той знае, че британските и американските разузнавачи няма да предприемат нищо срещу него без съответната височайша заповед.

Енгълтън обаче подозира Филби и убеждава УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, да поиска отзоваването на Филби, тъй като присъствието му в ЦРУ вече не се приема добре. Хувър се съгласява със Смит, което рядко се случва. Филби се завръща в Лондон, а Ейлин, вече бременна с петото им дете, остава във Вашингтон.

В Лондон контраразузнаването прибира паспорта на Филби и го разпитва за приятелството му с Бърджис. Когато го питат за Маклийн, Филби казва, че не го познава (в действителност са се срещали само в Кеймбридж). Въпреки тези твърдения през юли е уволнен, получава 2000 лири обезщетение и са му обещани още 2000 лири на месечни вноски за следващите 3 години.

Паспортът е върнат на Филби. С помощта на Си (адмирал сър ХЮ СИНКЛЕР) той получава работа като кореспондент на Обзървър и Икономист в Близкия изток. Пренебрегнат е фактът, изнесен в пресата, че когато ВЛАДИМИР ПЕТРОВ (предал се на британското разузнаване) говори за бягството на Бърджис и Маклийн, е посочил Филби като „третия“ — определение, което ще бъде използвано години наред. На 25 октомври 1955 г. член на парламента пита министър-председателя Антъни Идън за ролята на Филби като „третия“. Министърът на външните работи Харолд Макмилан, който поема поста министър-председател след Идън, официално оневинява Филби в последвалия парламентарен дебат.

Филби е високоценен ИЗТОЧНИК за руснаците. Докато е във Вашингтон например, той информира руснаците за англо-американските опити да бъде свалено комунистическото правителство в Албания.

Когато Филби, привидно оневинен, е изпратен в Бейрут като кореспондент, работодателите му не са уведомени, че работата ще му служи като прикритие за ново назначение в МИ–6. Колкото и да е невероятно, той се завръща като агент, тъй като КГБ отново се свързва с него в Бейрут. (Според агентуриста му по-голямата част от докладите на Филби са ценни политически наблюдения, а не откъслечни разузнавателни сведения.) Когато Никълъс Елиът — стар негов приятел от МИ–6, е назначен за резидент в Бейрут, Филби става един от доверените му агенти!

В Бейрут Филби отново се среща с баща си. Съпругата на Филби и петте му деца остават в Англия, където на 11 декември 1957 г. Ейлин умира — имала е проблеми със сърцето, усложнени от туберкулоза. Филби има връзка с Елинор Бруър, която е съпруга на Сам Поуп Бруър — кореспондент на Ню Йорк таймс в Бейрут. Тя се развежда с Бруър и през януари 1959 г. се омъжва за Филби в Лондон, след което се завръща с него и децата му в Бейрут.

През декември 1961 г. примката отново се затяга около Филби. На Запад емигрира АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — сътрудник от КГБ. През лятото на 1962 г. ЦРУ го разпитва, след което следователите стигат до извода, че Филби е шпионин. През 1961 г. британският разузнавач ДЖОРДЖ БЛЕЙК е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз на 42 години затвор. Филби предполага, че подобна участ го очаква и него, ако се опита да се споразумее със съда.

В края на 1962 г. МИ–6 вече има достатъчно доказателства, за да го изобличи като шпионин и може би да го накара да направи признания. Никълъс Елиът по това време е в Лондон и изявява желание да изпълни мисията. При срещата през януари 1963 г. Елиът казва на Филби: „Предлагам ти изход, Ким. Няма да бъдеш разследван, ако сътрудничиш.“ На следващия ден Филби се връща със споразумение от 2 листа, написано на пишеща машина. За 3 дни Елиът записва още признания, след което се връща в Лондон, без да е сигурен дали Филби няма да се самоубие.

Но Филби избягва. Оперативните работници на КГБ в Бейрут успяват да го качат на съветски търговски кораб, който заминава за Одеса. Съветското правителство изчаква до 3 юли 1963 г. и едва тогава обявява, че той вече е гражданин на Съветския съюз и живее в Москва. По-късно Филби става първият носител на Ордена на Британската империя, награден и с орден Червено знаме. Той работи за КГБ и според някои съветски сведения играе значителна роля за издигането на ЮРИЙ АНДРОПОВ за председател на КГБ. В Москва пише мемоарите си „Моята тиха война“.

Елинор Филби заминава при съпруга си в Москва през септември 1963 г. През 1964 г., след завръщането си от посещение в Съединените щати, тя открива, че Филби е имал връзка с Мелинда Маклийн. През май 1965 г. Елинор се завръща в САЩ. Тя написва книгата „Шпионинът, когото обичах“ („The Spy I Loved“, 1968) малко преди смъртта си. Мелинда напуска Филби през 1966 г. и се завръща в Съединените щати. ДЖОРДЖ БЛЕЙК — приятел на Филби, също шпионин, го запознава с красивата рускиня Руфина Ивановна Пухова, която е около 20 години по-млада от него. През декември 1971 г. двамата сключват граждански брак.

През март 1988 г. в интервю за лондонския Сънди таймс Филби казва: „Въпреки че животът тук си има своите трудности, чувствам, че мястото ми е тук, и не бих искал да живея другаде. Това е моята страна и аз съм й служил повече от 50 години. Искам да бъда погребан тук.“ Два месеца по-късно, на 11 май, той умира от инфаркт. Погребан е във военното гробище Кунцево в Москва с почести на генерал от КГБ.

В романа „Синият списък“ („The Blue List“, 1989) британският писател на шпионска тематика НАЙДЖЪЛ УЕСТ разказва, че Филби в действителност е бил ТРОЕН АГЕНТ, работил за британците срещу съветските разузнавателни служби.

През 1990 г. съветското правителство издава ПОЩЕНСКА МАРКА с лика на Филби като част от серията герои на КГБ.