Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Леймиа

Оперативен псевдоним на Филип Тиро дьо Вожоли, френски РАЗУЗНАВАЧ, чието пътуване до Съединените щати е свързано с кризи и неприятни преживявания.

Дьо Вожоли използва кодовото си наименование и като заглавие на книгата си, публикувана през 1970 г. Това са мемоари на човек, наречен Леймиа. Той работи толкова дълго под това име, че собственото му Дьо Вожоли сякаш никога не е съществувало. Дьо Вожоли участва във френската Съпротива и на 19 години през 1940 г. успява да си проправи път през Испания до Алжир, където се намира филиал на движението Свободна Франция. Става член на алжирския клон на ЦБИО — разузнавателната служба, създадена от генерал Дьо Гол, който е в изгнание в Лондон. По-късно Дьо Вожоли служи във френската военна мисия в Индия.

След войната работи в различни следвоенни френски разузнавателни агенции — ГУПИ, ГУВС и СВДК. Бил е доверен помощник на Анри Рибиер — ръководител на СВДК. През април 1951 г. е изпратен във Вашингтон като резидент на СВДК.

Една от първите му операции, както пише в „Леймиа“, е по предложение на генерал УОЛТЪР БЕДЕЛ СМИТ — ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, който съобщава на Леймиа, че бившият американски посланик във Великобритания Джоузеф Кенеди е бил член на американския Консултативен комитет по разузнаване. Синът на Кенеди — Джон Ф. Кенеди, е кандидат за сенатор от Масачузетс, обяснява Смит на Дьо Вожоли и тъй като има много хора от френски произход в Масачузетс, „ще бъде от голяма полза за изборната кампания“, ако Франция награди посмъртно брата на Джон — Джоузеф, убит по време на бомбардировки през Втората световна война. Франция изпълнява това пожелание, но след като Кенеди печели изборите.

Дьо Вожоли е в Куба на 1 януари 1959 г., когато силите на Фидел Кастро превземат Хавана и провъзгласяват победата на революцията. Дьо Вожоли създава МРЕЖА в Куба, където антифренски настроените алжирци от Националния фронт за освобождение (НФО) се обучават в тънкостите на партизанската война. През март 1961 г. той отново се връща в Куба и открива, че Хавана е „превърната във военен лагер“. До Дьо Вожоли стигат слухове както там, така и във Вашингтон, че предстоящото американско нападение над Куба е неизбежно и че началото е през следващия месец в Залива на прасетата (вж. КУБА). Преди и след нападението вниманието на Кастро е насочено към хиляди заподозрени в саботаж и към редица американски АГЕНТИ. Според Дьо Вожоли мрежата му е оцеляла.

През юли 1962 г. той започва да получава доклади за присъствието на съветски кораби. Малко преди КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА през октомври 1962 г. той твърди, че е подсказал на ДЖОН МАККОУН — директор на Централното разузнаване, за наличието на ракети на острова.

Службата на Дьо Вожоли като човек на СВДК във Вашингтон е прекъсната ненадейно в резултат на обвинения, направени от АНАТОЛИЙ ГОЛИЦИН — офицер от КГБ, който през 1961 г. става изменник. Голицин — с кодовото наименование Мартел, дадено му от французите, твърди, че в СВДК е пълно със съветски ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ. Предателят от КГБ описва, в общи линии, съветска мрежа с кодовото име САПФИР и съобщава, че се е разпростряла до кабинета на самия президент Шарл дьо Гол.

Вбесеният Дьо Гол подозира заговор на ЦРУ срещу него самия. В отговор ЦРУ, загрижено от френското безразличие към разкритията на Голицин, подозира, че той е бил прав. ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО в ЦРУ и приятел на Дьо Вожоли, организира КОНСПИРАТИВНО ПРОНИКВАНЕ във френското посолство във Вашингтон.

Началниците на Дьо Вожоли в Париж го обвиняват в сътрудничество с Енгълтън. Той е загрижен, че съветските агенти в СВДК искат да го отстранят от кариерата поради опитите му да докаже, че Сапфир наистина съществува, и дори се страхува за живота си. През октомври 1963 г. подава оставка и избягва в Мексико.

През 1967 г. романът „Топаз“ („Topaz“) на американския писател Лиън Юрис е публикуван в момент, когато се твърди, че Дьо Вожоли има някаква връзка със Сапфир. Дьо Вожоли осъжда Юрис за създаването на герой, който по характер твърде много прилича на него.