Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Дар, Аврам

Израелски РАЗУЗНАВАЧ, създал разузнавателна МРЕЖА в Египет, която се проваля напълно.

Роден е в Палестина. Работи в Европа след Втората световна война и оказва помощ на евреи да се завърнат в бъдещата държава Израел. През 1948–1949 г., по време на Арабско-Израелската война, е офицер в Палмах (подразделение за диверсии в нелегалната еврейска армия Хагана) и работи в арабските страни. За кратко напуска армията, но отново постъпва в нея след 1951 г. Назначен е в АМАН — израелското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ.

През май 1951 г. влиза в Египет с британски паспорт на името на Джон Дарлинг. Създава нелегална мрежа, въпреки че, както отбелязват Йън Блек и Бени Морис в книгата „Израелската тайна война“ („Israel’s Secret War“, 1991), „… Целта на тази мрежа — за еврейска самозащита, за помощ на нелегалната имиграция, за шпионаж или за антиегипетски саботаж — отначало не е ясна… за Дар и младите евреи [в мрежата]“. Повечето от АГЕНТИТЕ на Дар са без опит. Той напуска Египет. Членовете на мрежата заминават за Израел (през Франция). Много от тях преминат кратък курс на обучение по тайни комуникации, шпионаж и саботаж. Недостатък в организацията на мрежата е, че всеки един от членовете знае кои са другите участници.

Към края на 1953 г. обучените агенти се завръщат в Египет. Те разполагат с експлозиви и вече имат набелязани цели за саботаж. През 1954 г. в Египет е изпратен Аври Ел Ад, за да поеме командването на мрежата. КОДОВАТА ДУМА, с която трябва да бъде активирана мрежата — операция Сузана, — е предадена от Тел Авив през юни. Тогава военните поемат управлението. Израелците смятат, че саботажите ще дискредитират военното правителство на Египет. От юли мрежата започва да взривява бомби в Кайро и Александрия. Целите са библиотеки, американският информационен център, пощи и кина, а не военни обекти, както някои от служителите на Аман са се надявали. Един от членовете на мрежата е заловен при опит да постави бомба в киносалон. Той разкрива и останалите. Всички са арестувани. Съдебният процес започва на 11 декември 1954 г. Един от членовете на мрежата е пребит до смърт на разпит, а друг се самоубива по време на процеса. Двама са осъдени на смърт и са екзекутирани, четирима получават присъди от 7 години до доживотен затвор, а двама се оправдани.

Дар продължава да работи в Аман. По време на израелско-британско-френската кампания срещу Египет през октомври 1956 г. Дар, един майор и двама други оперативни работници от Аман са назначени в МОСАД. Те заминават с френски самолет за Порт Саид, за да се срещнат с представители на френското разузнаване и да участват в операция Тушиа (на иврит означава мъдрост). На 11 ноември Дар и други двама, облечени във френски униформи и представящи се за еврейски войници от Френския чуждестранен легион, осъществяват контакт с еврейската общност в Порт Саид. С помощта на французи те уреждат на 17 и 18 ноември прехвърлянето на една трета от общността — 65 души — в Израел с кораб.

През 1957 г. Дар се оттегля от армията в знак на протест срещу израелското правителство за това, че не е разменило заловените и осъдени членове на мрежата му срещу 6000 египетски войници, пленени през октомври и ноември 1956 г. Израелците не са знаели, че сред египетските пленници е бил и генерал Мохамед Дигви — управител на Газа, който през 1955 г. е председателствал съда, наложил смъртно наказание на двама от мрежата в Кайро. (Четиримата от мрежата на Дар са освободени през 1967 г. по личното настояване на МЕИР АМИТ — ръководител на Мосад, пред президента Гамал Абдел Насър.)