Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1380)

Смерш

Съветска военна служба за сигурност и контраразузнаване, създадена по идея на Йосиф Сталин. Самият той й дава съкратеното название, образувано от популярния лозунг в СССР през Втората световна война „Смърт на шпионите“.

Задачата на Смерш е да открива предатели, дезертьори, да разстрелва отстъпващите без заповед войници и офицери, да проверява избягалите от германски плен. Юрисдикцията й се разпростира не само върху армията, флота и военновъздушните сили, но и над воинските части и образувания на НКВД. Смерш има цяла мрежа от информатори във въоръжените сили. Освен това тя помага на партизаните, действащи в тила на германците.

Преди създаването на Смерш контраразузнавателната дейност сред армията се изпълнява от специални отдели на НКВД. Смерш е създадена през 1941 г. от ЛАВРЕНТИЙ БЕРИЯ като съставна част на НКВД. Първият началник на Смерш е комисарят на Държавна сигурност капитан III ранг Василий Василиевич Чернишов.

От 14 април 1943 до 16 март 1946 г. Смерш функционира като самостоятелно ведомство, подчинено пряко на Държавния комитет за отбрана, чийто председател е Сталин. През този период на независимост от НКВД тя се ръководи от заместника на Берия, негово протеже — генерал-полковник В. С. АБАКУМОВ, първи заместник-комисар на Държавна сигурност. В тези години военноморското подразделение на Смерш се оглавява от Пьотър Андреевич Гладков (1943–1946). Впрочем общото ръководство се осъществява от Абакумов. Чернишов, получил звание генерал-полковник, остава заместник-началник на Смерш до 1946 г., след което става заместник-министър на току-що образуваното МГБ.

ГЛАВНИ УПРАВЛЕНИЯ НА СМЕРШ:

Първо управление: Представителства на Смерш във всички части и съединения на Червената армия до батальон и рота. Представителите на Смерш провеждат наблюдение над офицерите и войниците и ръководят мрежата от информатори.

Второ управление: Провеждане на операции (включително помощ за партизаните и осъществяване на военнополицейски функции), осъществяване на връзка с НКВД и НКГБ, специални части за охрана на щабовете и висшите командири (обикновено до рота в армията и до батальон на фронта).

Трето управление: Получаване, запазване и разпространяване на разузнавателната информация.

Четвърто управление: Разследвания и разпити на военнослужещи (или цивилни от зоната на бойните действия), заподозрени в антисъветска дейност.

Пето управление: Военни „тройки“ от сътрудниците на Смерш за съд над заподозрените.

Личният състав на Смерш се избира сред опитни сътрудници. Специалните отдели и НКВД по този начин спазват професионалната приемственост в работата с откриването и неутрализирането на шпиони. Всички сътрудници на Смерш от висшите офицери до секретарките машинописки са имали офицерско звание.

Представители на Смерш е имало във въоръжените сили на всички равнища — от най-висшите до най-нисшите. Бившият сътрудник на Смерш с псевдоним А. И. Романов пише в автобиографичната си книга „Нощите там са най-дълги“ („Nights Are Longest There“, 1972), че дори маршалът на Съветския съюз Георгий Жуков, който, трябва да признаем, е най-крупният военачалник от Червената армия по това време, „като висш командир бе обкръжен от всички страни с генерали чекисти… Колкото по-високо звание и власт има даден човек, толкова по-голямо е опекунството над него от органите на държавна сигурност.“ Началник на Смерш при Жуков е бил генерал-лейтенант А. И. Вадис. Сред хилядите жертви на Смерш по време на и непосредствено след войната е офицерът от артилерията писателят Александър Солженицин.

В края на войната отрядите на Смерш влизат на територията на Германия след настъпващите части на съветската армия. Пред тях е поставена задачата да открият и да арестуват дейците на нацистката партия и Третия райх. В началото на май 1945 г. подполковник Иван Клименко — командир на поделение на Смерш към 79-и стрелкови корпус (Трета ударна армия), влиза в градината, където е подземната щабквартира на Хитлер. По спомените на редник Иван Чураков той открива там овъглените тела на Адолф и Ева Хитлер, както и на Йозеф и Магда Гьобелс и на 6-те им деца. Служители на Смерш се залавят с разпити и разследване (включително аутопсиите), за да се установи дали наистина това са останките на Хитлер, а не на някой негов двойник.

В книгата на Александър Солженицин „Архипелаг Гулаг“ („The Gulag Archipelago“, 1973) има редове, отнасящи се до Смерш:

… Ти, обикновеният лейтенант, си представител на Смерш в армията. Но солидният полковник, командир на воинска част, скача веднага щом влезеш в стаята, опитва се да те хвали, да сервилничи с тебе. Той даже не може да пийне по чашка заедно със своите началници от щаба, без да те покани да се присъединиш към тях… А това, че ти имаш само 2 мънички звездички на пагона, нищо не значи. Даже е забавно. Твоите звездички външно не се отличават от звездичките на другите офицери, но имат съвсем друга тежест и значение… В твоя власт е целият личен състав на тази част, военен взвод или военен окръг. И твоята власт е неизмеримо по-голяма от властта на командира, директора или секретаря на местната партийна организация.

През 1946 г. функциите на Смерш преминават в току-що образуваното МГБ. Смерш се превръща в Трето главно управление (контраразузнаване).

Писателят ЯН ФЛЕМИНГ, служил някога в британското разузнаване, по-късно въвежда в романите си за ДЖЕЙМС БОНД организация с точно това име — Смерш, в която са „лошите момчета“.

Вж. ГРУ.