Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Пърпъл

Американска шифрова машина, използвана за дешифриране на японските дипломатически кодове. Работи на същия принцип както японската 97-шики О-бун Инджики, т.е. ПИШЕЩА МАШИНА С БУКВЕНА КЛАВИАТУРА 97 (номерът идва от годината на производство — японската година 2597 [1937]). Японската машина е коренно различна от германската ЕНИГМА и други електрически кодиращи машини, тъй като вместо дискове за установка на ШИФРОКЛЮЧА в 6 степени е имало 25 превключвателя. Енигма и другите кодиращи машини са на принципа на ротори — дискове. Японската машина е създадена от капитан Рисабуро Ито от военноморския флот и се използва за пръв път в Токио през февруари 1939 г. (Преди това Ито е превел книгата на ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ „Американската Черна стая“ („The American Black Chamber“, 1931) на японски език). До декември 1941 г. пишещата машина с буквена клавиатура 97 се използва от японското външно министерство, военноморското разузнаване и една трета от посолствата.

Американската Пърпъл до голяма степен е резултат от усилията на водещия декодировчик УИЛЯМ ФРИДМАН. Той, колегите му от армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, особено Франк Роулет, и военноморските специалисти създават първата машина Пърпъл през 1940 г. във военноморския център във Вашингтон след повече от 1 година упорита работа. Първото цялостно японско съобщение е дешифрирано през есента на следващата година. (Фридман нарича кадрите си „магьосници“ и вероятно от това обръщение произлиза терминът МЕДЖИК, използван за разузнавателните сведения, получени от Пърпъл.)

Контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — високопоставен сътрудник на американските разузнавателни служби в Тихоокеанския флот, по-късно пише в книгата си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985): „През втората седмица на септември [1940] временно премахнатите ключове от шифър Пърпъл бяха възстановени и онова гнезденце от жужащи и скърцащи връзки, положени в импровизирана черна дървена кутия, най-сетне възнаградиха месеците упорит труд, като изкараха първите разкодирани съобщения на секретната токийска дипломатическа поща.“

До декември 1941 г. в Съединените щати са създадени 8 машини Пърпъл. Две са използвани от радиоразузнавателната служба във военното министерство; две — в разузнавателната служба на военноморското министерство във Вашингтон; един апарат работи на военноморската станция КАСТ на Филипините. Останалите три са изпратени на британските декодировчици в ПАРК БЛЕЧЛИ. Първата е изпратена във Великобритания през пролетта на 1941 г. на борда на бойния кораб Кинг Джордж V заедно с четирима американци, които да работят с британските декодировчици. (Една от 3-те машини, изпратени във Великобритания, очевидно е трябвало да бъде за разузнаването на американската военноморска щабквартира в Пърл Харбър.)

Освен машината Пърпъл и декодировчиците от армията и военноморския флот трябва да определят и ключа, който японците променят ежедневно. Този ключ не просто „се възстановява“ периодично, но и се развива система от „предвидени ключове“, а старите могат да се използват след определени манипулации.

Във Вашингтон армията и военноморският флот си сътрудничат в криптоложките усилия и постижения. Армията обработва съобщенията на четните дни, а военноморският флот — на нечетните, като си обменят всички резултати. (По-късно военноморският флот поема нечетните месеци, а армията — четните.)

Този съчетан процес по прехващане и криптология осигурява около 7000 дешифрирани дипломатически съобщения през 6-те месеца преди японската атака над ПЪРЛ ХАРБЪР на 7 декември 1941 г. Това означава средно по 300 съобщения на ден. Най-важните се предават на малка група висши служители във Вашингтон: президента Рузвелт, държавния секретар, министъра на войната, министъра на мореплаването, началник-щаба на армията, ръководителя на военноморските операции и няколко висши РАЗУЗНАВАЧИ от всяка служба. Изписват се 14 копия от всяко дешифрирано съобщение — 12 за разпространение (които подлежат на връщане, след като се прочетат) и 2 за армейския и военноморския архив.

На Филипините радиопрехващанията, направени във Форт Маккинли (близо до Манила), се изпращат във Вашингтон и на флотския екип по дешифриране на остров Корегидор. Прехванатите съобщения се предават на двама висши американски командващи на Филипините — генерал Дъглас Макартър и адмирал Томас Харт.

Не е известно да съществуват модели на оригиналната пишеща машина с буквена клавиатура. Запазени са само груби чертежи. След разгрома японците унищожават всички налични машини освен по-късно намерените в японското посолство в БЕРЛИН части, заровени от служители (вж. ОШИМА, ХИРОШИ).

Пърпъл е името, дадено от американския военноморски флот, на японската шифрова машина с буквена клавиатура. По-ранен код е бил с наименование „червен“ поради цвета на корицата на книгата, използвана от военноморския флот. (Вж. ЧЕРВЕНА КНИГА.)

Вж. ФАБИАН, РУДОЛФ; САФОРД, ЛОУРЪНС.