Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (329)

* Германия

В средата на XIX в. Европейският континент кипи от бунтове и въстания. Карл Маркс вече е публикувал своя „Комунистически манифест“. Във Франция революционерите са отстранили „гражданина крал“ Луи-Филип от престола. Руският цар се страхува, че именно той ще бъде следващият със същата съдба. Германските провинции не желаят обединение. Прусия се подготвя за война срещу Австрия, за да обедини германските провинции и да ги превърне в най-значителната европейска военна сила. Ето защо тя трябва да разполага с мощна армия и отлични шпиони.

Прусия се заема с модерен шпионаж много по-рано от съперничките си на континента. По времето, когато е създаден първият постоянен Генерален щаб, тя има структура, която може да управлява и да поддържа и постоянна разузнавателна служба. Безкрайно дългото планиране на Генералния щаб е разкрило нуждата от съвременен тип ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ: не просто събирането на разузнавателна информация за бойното поле, но и за цялата страна — жп линиите и въоръжението, военните планове и развитието на оръжията.

Информацията за жп линиите на потенциалните врагове например може да даде и доказателства за вероятна мобилизация. Информацията за производството на оръжия може да се използва за преценка на броя на оръжията, които ще бъдат необходими за битките. Според преценката на Генералния щаб през 1816 г. Прусия трябва да разполага с „най-точните сведения за европейските държави по отношение на военните въпроси“.

Освен Генералния щаб Прусия развива и постоянна шпионска служба от цивилни лица. Основателят й ВИЛХЕЛМ ЩИБЕР започва кариерата си като АГЕНТ-ПРОВОКАТОР, който издирва радикали и социалисти, а по-късно става КУРАТОР на шпиони и ръководи най-широката шпионска МРЕЖА в Европа. (По време на една от мисиите си той заминава за Лондон, за да шпионира Маркс.) Докато Щибер организира своето Централно разузнавателно бюро и шпионира в Австрия, през 1866 г. граф Хелмут фон Молтке — ръководител на пруския Генерален щаб, се подготвя за война срещу Австрия. Той създава временно разузнавателно бюро за информация, което шпионира австрийските военни. Щибер организира и контраразузнавателен екип към пруската армия — Полева полиция за сигурност.

Основният агент на Молтке е барон АУГУСТ ШЛУГА — млад австриец от унгарски произход, осигурявал австрийските бойни планове. Шлуга, бивш офицер от австрийската армия, се представя за журналист във ВИЕНА, за да се добере до необходимата информация. Използвайки сведенията от военното и ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, осигурени от шпионите на Щибер, Молтке побеждава австрийците за 7 седмици и е напълно убеден в полезността на постоянното разузнавателно бюро. Следващата шпионска цел на Щибер е Франция, където вербува хиляди шпиони, включително проститутки. Използва СЕКС, за да може да изнудва набелязаните обекти и да събира тайни. Това е един от най-често прилаганите сценарии.

Премиерът на Прусия Ото фон Бисмарк въвлича Франция във война през 1870 г. Той използва ДЕЗИНФОРМАЦИЯ, за да убеди германците, че Франция застрашава пруския суверенитет, а французите — че крал Вилхелм Пруски е обидил френския посланик в Прусия. Бисмарк с право смята, че другите германски провинции ще се присъединят към Прусия, което ще доведе до обединяването на Германия с най-мощната армия в Европа. През Френско-пруската война (1870–1871) Молтке отново проявява гения си на стратег. Великолепните му постижения до голяма степен са подпомогнати от разузнавателните сведения, осигурени от Щибер. Тъй като генералите обикновено си вярват, че именно те печелят войните, в хрониката за успеха на Молтке признание за Щибер и шпионите му не е намерило място.

Първа световна война

Разузнавателното бюро на Молтке се превръща в Отдел b от III главно интендантство и както и другите подразделения на Генералния щаб е обозначено със съкращението — III b. Шлуга, агентът, осигурил на Молтке австрийския боен ред, става Агент 17 в Париж — един от многобройните градове в Европа, където III b има шпиони. Сред тях е и екзотичната танцьорка МАТА ХАРИ, обучена за шпионин в Германия и изпратена във Франция. Тя не разкрива никакви тайни и въпреки това е екзекутирана — славата й се дължи по-скоро на легендата, отколкото на фактите.

Щибер, ръководител на германските шпиони, запазва в тайна източниците и методите си дори и пред вишестоящите. В най-успешната си операция той получава копие от документ, който разкрива мобилизационните планове на Франция в навечерието на Първата световна война. С избухването на военните действия в Европа през 1914 г. започва нова, съвременна ера на шпионажа, ознаменувана преди всичко с появата на по-оперативно разузнаване на базата на прехващането на радиосъобщенията на противника.

Тъй като се очаква намесата на САЩ във войната, Германия действа смело и предприема изпреварващи мерки: към 1917 г. Отдел III b има в съюзническите страни, включително в Съединените щати, над 330 агенти, чиято основна мисия по-скоро е саботаж, а не шпионаж. В първите дни от войната германска радиостанция в Кьонигсберг, Източна Прусия, прехваща руски предавания. Руснаците предават в ПРАВ ТЕКСТ, тъй като радиото е толкова ново, че никой не се е досетил, че съобщението може да бъде прехванато. Германците успяват да сглобят руските планове и в резултат буквално помитат руската армия при Таненберг. Битката, твърди историкът на шпионажа ДЕЙВИД КАН в книгата си „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978), „тласна Русия за пръв път към разгром. Тя отвори очите на Германия за създаването на разузнаване, нещо, което никога не бе сериозно обмисляно“.

На Западния фронт британците, американците и французите навреме откриват какви са предимствата на умелото използване на радиото и полевите телефони и какви опасности се крият в небрежното отношение към тях. Като цяло немската радиопрехващателна служба има сериозен принос в победата над Русия. Нещата с дешифрирането при немците стоят по-зле, отколкото например при французите, но те компенсират това с друго: французите са пионери във въздушното разузнаване, но от неговите плодове (аероснимките и разчитането им) по-добре се възползват именно немците.

Имперският германски военноморски флот има разузнавателен отдел, който работи в областта на комуникациите. Около 24 прехващателни станции и ВИСОКОЧЕСТОТНИ ЛОКАТОРИ са изградени по крайбрежието. Военнополитическият отдел и Отделът за чуждестранните флотове анализират разузнавателните сведения. Отделът за армейско разузнаване има подотдел за чуждестранните армии, който анализира стратегията на съюзниците. Той предвижда с голяма точност съюзническата офанзива при Сома от лятото на 1916 г.

Разузнаването е от маловажно значение в тази война на изтощението, калните окопи, картечниците и отровния газ. Германската армия е разгромена, но Отдел III b доказва значимостта си и се запазва като постоянен армейски екип.

През април 1919 г. Ваймарската република — нестабилна нова демокрация, родена в хаоса на следвоенна Германия — изпраща делегация на следвоенната конференция във Версай, Франция, с убеждението, че Германия ще успее да постигне споразумение със съюзниците. До такова споразумение не се стига. На германците просто е връчено Версайското споразумение, което лишава Германия от над 45 200 кв. км. Освен това то закрива Генералния щаб и позволява съществуването на малка армия без разузнавателен отдел. Създаден е заместител на тайното разузнаване, известен под името Войскови отдел — част от общия таен възстановителен процес на германските военни служби.

Сериозно отчаяното общество е готово да приеме онези политици, които ще обещаят по-добър утрешен ден със или без демокрация. Адолф Хитлер, създател на Германската националсоциалистическа работническа партия, по-известна като нацистка партия, се представя за спасител и ликвидатор на комунистите.

Нацистката мощ и разузнаването й

Изборите през март 1933 г. е трябвало да покажат дали нацистите са укрепнали достатъчно, за да спечелят пълно парламентарно мнозинство в Райхстага. Германската комунистическа партия е втората по големина в Европа след компартията на Съветския съюз. На 27 февруари сградата на Райхстага избухва в пламъци. Херман Гьоринг, ръководител на нацистката политическа полиция и почти сигурно човекът, който стои зад умишления палеж, обвинява комунистите и съобщава, че пожарът е сигнал за началото на революция. Хитлер получава извънредна власт и забранява всички политически партии, с изключение на нацистката, слага край на Ваймарската република и провъзгласява Третия райх.

Още преди да дойде на власт, Хитлер е разчитал на разузнавателните служби да издирят и да унищожат враговете му. Най-ранната му организация е СА (щурмови отряд) — SA (Sturmabteilung), която е основана през 1920 г. и представлява шайки истински главорези, комплектувани от фашизирани улични хулигани. Щурмовите отряди охраняват партийните митинги, предизвикват побоища с комунистите и имат на свое разположение примитивен контраразузнавателен апарат.

Елитната лична охрана на Хитлер, наричана кратко СС (охранителен отряд) — SS (Schutzstaffel), през 1934 г. отнема лидерското място на СА. СС се разраства в политическа полицейска сила със своята разузнавателна служба СД (Служба за сигурност) — SD (Sicherheitsdienst). СС, ръководена от ХАЙНРИХ ХИМЛЕР, изпълнява функциите и на тайна полиция, и на терористична организация, която се занимава с концлагерите. По-късно тя отговаря за лагерите на смъртта и ескадроните на смъртта. Задачата на СД е да „открие враговете на концепцията на националсоциалистите“.

Втора световна война

Когато през септември 1939 г. силите на Хитлер нанасят светкавичен удар на Полша, Германия разполага със сложен разузнавателен апарат, част от който контролира цивилните, а друга функционира като традиционна военноразузнавателна служба.

СД под ръководството на РАЙНХАРД ХАЙДРИХ създава ГУИС (Главно управление за имперска сигурност). СД разполага с широка мрежа от информатори и агенти в цяла Германия и в окупираните страни в Европа. Организацията работи в близко сътрудничество със сеещата ужас тайна полиция на Химлер ГЕСТАПО — Тайна държавна полиция (Geheime Staatspolizei).

Хитлер е назначил Химлер за директор и на СС, и на националната полиция. Гестапо е политическото оръжие на цивилната полиция. По-късно като част от ОСР Гестапо се превръща в закон. Организацията има абсолютна власт над живота на хората, за които се смята, че действат срещу държавата. Жертвите се изпращат в концлагери, където се подлагат на мъчения или се избиват. Понякога, за да се афишира законност, обвиняемите са били изправяни пред контролирани от Гестапо народни съдилища, известни с издаването на безброй смъртни присъди.

Всичко това се върши под прякото командване на Хитлер. През 1938 г. той закрива Министерството на войната, провъзгласява се за главнокомандващ въоръжените сили и създава ГКВС (Главно командване на въоръжените сили) — OKW (Oberkommando der Wehrmacht), „военен състав, изцяло под мое командване“, както сам той казва. Военното разузнаване е задължение на АБВЕРА — вербува и контролира агенти и насочва действията на Шифровия отдел за прехващане на чуждестранни военни и граждански съобщения.

Две армейски разузнавателни организации докладват на ГКВС: ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ЗАПАД и ЧУЖДЕСТРАННИ АРМИИ — ИЗТОК. По време на войната срещу Съветския съюз Чуждестранни армии — Изток се ръководи от бригаден генерал РАЙНХАРД ГЕЛЕН. Той разработва широка продуктивна мрежа от агенти, които предават сведения за Съветския съюз. Външната икономическа информация се събира и се анализира от отдел на военновременното Министерство на икономиката и въоръжението, което по времето на Алберт Шпеер става Министерство на въоръжението и мунициите.

Вторият блицкриг на Германия — през май 1940 г., когато се провежда офанзивата срещу Белгия, Франция, Холандия и Люксембург, е предшестван от великолепна проява на ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Действията се провеждат въз основа на информация за Франция, събрана с помощта на въздушното разузнаване, на КРИПТОАНАЛИЗА и сведенията на агентите. Германската армия покорява Западна Европа за по-малко от месец. Според проучване на радиотехническото разузнаване за офанзивата безопасността на френските комуникации е била толкова несигурна, че „нито едно действие или преместване не е останало скрито за германците. Френските военновъздушни сили са най-небрежни при използването на радиото, а и земните станции издават безкрайно много тайни“. Германското разузнаване е толкова ефикасно, че някои историци твърдят, че то има решаваща роля за бързото прегазване на Франция.

Германия окупира част от Франция и създава пронацистки режим във Виши. В окупирана Франция Абверът, СД и Гестапо се разправят с френската Съпротива, която се контролира от ЦБИО — френската разузнавателна служба в изгнание, в Лондон. СД използва информатори и терор, а Гестапо води ожесточена война със Съпротивата. През февруари 1944 г., когато вицеадмирал ВИЛХЕЛМ КАНАРИС е свален от поста директор на Абвера, много от хората на Абвера във Франция са прехвърлени към СД.

Германците избиват 100 френски заложници за всеки германец, убит от френските нелегални бойци. Това са предимно партизани, известни под името маки. Германците са избили около 29 660 заложници, а други 40 000 французи загиват в затворите. Някои са изведени извън страната и изчезват безследно — убити или vernebelt (превърнати в мъгла) в съответствие с Декрета „Нощ и мъгла“ (Nacht und Nebel Erlass) на Хитлер от декември 1941 г. С него се отменят публичните екзекуции, за да се предотврати създаването на „мъченици“. Жертвите се отвеждат тайно в Германия, където „изчезват безследно“, без „да съществува каквато и да е информация за местонахождението или съдбата им“.

Дипломатическите кодове се променят редовно от криптоаналитиците в отдела, известен под името Перс Зет (Z) — отдел на външното министерство, който се занимава с личния състав и администрацията. Декодировчиците на Перс Зет (Z) разчитат някои от кодовете на Съединените щати, Великобритания, Франция, Япония, Италия и Испания, но не и на Съветския съюз.

Най-сензационното постижение на шпионаж в областта на комуникациите и прехващането е разгадаването на презокеанските телефонни разговори между президента Рузвелт и министър-председателя Уинстън Чърчил. (Вж. ФЕТЕРЛАЙН, КУРТ.)

След германското нападение над Съветския съюз през 1941 г. германските криптоаналитици разкриват турския дипломатически код и германските стратези научават индиректно за съветските планове, тъй като посланикът на неутрална Турция в Москва изпраща подробни доклади за всички получени сведения, представляващи интерес. С помощта на тези разчетени дипломатически сведения Германия научава за количествата и вида на американските военни доставки, които пристигат в Съветския съюз.

Усилията на германците в декодирането обаче са засенчени от успехите, постигнати от УЛТРА — американско-британската операция, която се провежда от ПАРК БЛЕЧЛИ. Там специалистите успяват да проникнат в германските ШИФРИ, като този успех е постоянен през цялата война. Прехванатите и разчетени от ЕНИГМА съобщения допринасят и за победата над Абвера, който се опитва да шпионира във Великобритания. Британската СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА превръща агентите на Абвера в ДВОЙНИ АГЕНТИ.

В преценката си за победата над Германия в книгата „Шпионите на Хитлер“ Кан пише: „Германия загуби разузнавателната война. При всеки един от стратегическите завои на Втората световна война разузнаването й се оказа безуспешно. Те подцениха Русия, претърпяха провал преди нападението над Северна Африка, очакваха дебаркирането вместо в Сицилия на Балканите, а най-големият им провал бе увереността, че дебаркирането в Нормандия е клопка.“

Шпиониране в двете Германии

След капитулацията на Германия съюзниците разделят страната на 4 окупационни зони — американска, британска, френска и съветска, всяка със свои разузнавателни и контраразузнавателни операции. Американците и британците продължават военновременните си операции, французите се държат също както по време на войната и предлагат малка част от наученото и постигнатото от тях. И трите сили работят срещу руснаците. От зоните на западните сили се създава Западна Германия. Руснаците слагат комунистическо правителство в своята зона, която се превръща в Източна Германия. БЕРЛИН е разделен на две. Западен Берлин, заобиколен от Източна Германия, се превръща в шпионския център на света.

Както в действителност, така и в романите по време на Студената война пропускателният пункт „Чарли“ се превръща в ключовото място за преминаване през Берлинската стена. Тя е издигната през август 1961 г. от Източна Германия, за да спре бягствата на гражданите към Запада. Берлинската стена е и границата между непрестанното съперничество на вражеските разузнавателни операции — на МДС (Министерство за държавна сигурност, известно като Щази) на Изток начело с обучения от руснаците МАРКУС ВОЛФ и на съгласуващите действията си германски, американски и британски разузнавателни служби на Запад. В Източна Германия, където населението е 18 млн., Щази разполага с 500 000 информатори, 85 000 агенти и досиета за 6 млн. от населението. Подобно нещо не съществува в Западна Германия. В Берлин, който несъмнено е шпионското гнездо и за двете Германии, през 60-те и 70-те години има повече шпиони, отколкото в който и да е друг град на света. (Вж. МДС.)

Присъствието на британското и на американското разузнаване в Западна Германия е толкова засилено, че дейността на западногерманските агенции е сравнително маловажна за Запада. Един от най-важните американско-британски шпионски проекти е БЕРЛИНСКИЯТ ТУНЕЛ — подземен път към съветско-източногерманските комуникации. Години наред Западът не разбира, че съветското КГБ е знаело за тунела дори преди да бъде прокопан.

По време на Студената война Западна Германия постепенно се превръща от победена сила в съюзник. Американците и англичаните разбират, че тя има нужда да разработи национална разузнавателна система, която да се противопостави на Щази. Генерал Гелен, бившият ръководител на Чуждестранни армии — Изток, е една от ключовите фигури в това начинание. Когато през 1945 г. Германия обявява капитулация, Гелен се запознава с високопоставен американски разузнавач от армията и предлага микрофилм на документацията, която е събрал за Съветския съюз, както и за шпионската си мрежа. Той е един от десетките нацисти, приети от Запада като подходящи обекти, които могат да бъдат използвани срещу Съветския съюз.

На теория Гелен и организацията му са „автономен апарат“ извън американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, но в действителност тясно са свързани с операциите на ЦРУ в Западна Германия. След основаването на Федерална република Германия през 1949 г. разузнавателната организация на Гелен прераства във федералната разузнавателна агенция БНД (BND — Bundesnachrichtendienst). Гелен остава неин директор до пенсионирането си през 1968 г. Американските и британските разузнавачи оказват помощ и при създаването на ФСЗК (Федерална служба за защита на конституцията) — контраразузнавателната агенция на Западна Германия.

Гелен успешно прониква в източногерманското правителство. Сред агентите му има и членове на кабинета. Но през Студената война в сблъсъците между шпионските организации Щази, изглежда, е победител. ХАЙНЦ ФЕЛФЕ, ръководител на контраразузнаването срещу руснаците по времето на Гелен например, през 1961 г. е арестуван по обвинение, че е шпионирал за руснаците в продължение на 10 години. Информацията е предоставена от източногермански ИЗМЕННИК. Подобни събития — разкрития за проникването на агенти на Щази в БНД и във ФЗСК — стават практика. Разобличени като съветски агенти са също ръководителят на западногерманските контраразузнавателни операции ОТО ДЖОН, както и ХАНС ЙОАХИМ ТИДГЕ, който е работил 19 години в западногерманското контраразузнаване и е бил директор на отдела за издирване на източногермански шпиони.

Най-голямото постижение на Щази е поставянето на шпионин в обкръжението на западногерманския канцлер Вили Брант. През 50-те години ГЮНТЕР ГИЙОМ — агент на Щази, се промъква в Западна Германия и се присъединява към Социалдемократическата партия, като си проправя път нагоре в партията и става личен съветник на Вили Брант. През 1974 г. е разкрит и Брант е принуден да подаде оставка. Между ареста на Гийом и 1979 г. Западна Германия съобщава за залавянето на повече от 100 души, за които се предполага, че са шпиони.

Оперативните работници на Щази често използват СЕКСА като оръжие в разузнавателната си дейност — снимат на видеокасети представители на Запада в компрометиращи ситуации, за да ги използват по-късно за изнудване. Друг начин за получаване на информация за сексуалните навици на противника са инсталираните от Щази микрофони в изповедалните в римокатолическите църкви. Щази изпраща красиви агенти — мъже, наричани ромеовци от западните разузнавателни служби — в Западна Германия и в НАТО, за да очароват секретарките на тези служби. Сред тях са секретарката на Министерството на отбраната и една германка на работа в главната квартира на НАТО в Брюксел. В периода от 60-те години до края на Студената война са арестувани още няколко секретарки. Последните секретарки шпиони са освободени и помилвани като част от размяната на шпиони през 1990 г.

Обединението

През март 1990 г. Източна Германия обявява, че прекратява външната си шпионска дейност и отзовава агентите си. Шпионският отдел на Щази е намален от 4000 на 250 служители, които трябва да наблюдават оттеглянето на агентите. Закриването на шпионския отдел е последната стъпка при разформироването на Щази. През октомври 1990 г. се извършва официалното обединение и веднага започва издирването на информация от архивите на Щази.

Разкритията, направени при отварянето на архивите, разбиват живота на мнозина: съпруги са били предадени от съпрузите си, студенти — от преподавателите си. Източногермански адвокат, смятан за борбен и смел защитник на човешките права, се оказва информатор. Един от министрите научава, че обхваналата го депресия се е дължала на наркотични вещества, които са му били предписани от лекаря по нареждане на Щази. Група бивши офицери и агенти на Щази създават Вътрешен комитет за повторно разглеждане и молят за снизхождение и смекчаващи вината обстоятелства по отношение на предателството им.

Маркус Волф — ръководител на Щази, се предава на властите и е осъден на 6 години затвор за измяна. Други, които са работили в Щази, са арестувани и предадени на правосъдието. Тогава през май 1995 г. Върховният апелационен съд на Германия взима решение, че източногерманците, които са работили само в страната си, не могат да бъдат съдени за измяна, тъй като не са предали страната си. Макар и да е образуван нов процес за Волф, наблюдателите смятат, че новото дело е имало характер на даване на обща амнистия и че Волф няма да бъде изпратен в затвора. Докато Германия празнува обединението си, БНД, както и другите шпионски агенции от времето на Студената война откриват ново поле за действие: икономическото разузнаване и КОМПЮТЪРНИЯ ШПИОНАЖ. Според критиците на БНД в Германия агенцията има за цел американските корпорации, където да се издирват тайни, за да се подпомогне германската индустрия.