Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Турция

Външното разузнаване на Република Турция MILLI ISTIHBARAT TESKILATI (Мили истихбарат тешкилятъ) — Национална разузнавателна организация, е създадено на 6 януари 1927 г. Щабквартирата му се намира в квартал Йенимахале, Анкара.

Първата системна и организирана разузнавателна структура в Турция е основана в последните години на Османската империя. Необходимостта от информация за плановете и намеренията на съседни държави и различни антитурски движения, базирани в Близкия изток, и проследяването на дейността им налагат образуването на единен център. На 5 август 1914 г. Енвер Паша създава TESKILATI MANSUSA (Тешкилятъ мансуса) — Специална служба. Това е първата турска тайна служба и първо ядро на разузнавателната дейност на Турция. Специалната служба е създадена за външно разузнаване и през Първата световна война осъществява важни военни и невоенни задачи. На 30 октомври 1918 г. Турция излиза от войната и това слага край на Специалната служба. Голяма част от служителите й преминават на страната на Ататюрк и създават нова разузнавателна част, наречена KARAKOL CEMIYETI (Каракол джемийети) — Полицейска служба. На 16 март 1920 г. Истанбул е окупиран от английски войски и Полицейската служба прекратява дейността си. Делото й е продължено от различни разузнавателни групи, между които FELAH (Фелях) — Спасение, действала до края на 1922 г. Измежду разузнавателните организации от онова време заслужава да се отбележи и създадената на 18 юли 1920 г. от управлението на Генералния щаб на армията ASKERI POLIS TESKILATI (Аскери полис тешкилятъ) — Организация на военната полиция, чиято дейност е преустановена на 19 март 1921 г.

След създаването на Република Турция събирането на разузнавателна информация се извършва от отделни звена към Главното управление на Генералния щаб на армията. През 1926 г. под ръководството на Ататюрк се полагат основите на съвременна разузнавателна организация, възприела опита на развитите държави. Използван е известният специалист по въпросите на разузнаването полковник Николай — поляк по произход. Със заповед от 6 януари 1927 г. на началника на Генералния щаб маршал Февзи Чакмак се създава първата в историята на турската република разузнавателна организация MILLI EMNIYET HIZMETI (МЕХ) — Служба за национална сигурност, с централа в Анкара и поделения в Истанбул, Измир, Адана, Диарбекир и Карс. Тя е оглавена от Шукрю Али Йогел — име символ за служителите на специалните служби. Той заема поста до 31 юли 1941 г. До 1965 г. с няколко малки промени Службата за национална сигурност извършва разузнавателна дейност с кадри на Министерството на вътрешните работи, които наброяват 4000 души. По предложение на министър-председателя Исмет Иньоню с цел да се концентрират на едно място всички въпроси и дейности, свързани с държавната политика по националната сигурност, Великото национално събрание на Турция (ВНСТ) приема на 22 юли 1965 г. закон 644, с който Службата за национална сигурност се преобразува в Национална разузнавателна организация.

Днес статутът и задачите на разузнавателните служби се уреждат с влезлия в сила на 1 януари 1984 г. Закон 2937, съгласно който се провеждат разузнавателна и контраразузнавателна дейност в чужбина и чрез 7-те районни управления в Анкара, Истанбул, Одрин, Измир, Адана, Диарбекир и Карс — тя предоставя разузнавателна информация на министър-председателя, президента, началника на Генералния щаб и на генералния секретар на Съвета за национална сигурност, а така също своето мнение и предложения за вземане на решения по различни обсъждани въпроси, отнасящи се до осигуряване на координация с оглед на формирането, постановяването и прилагането на политиката за национална сигурност на държавата. В новите условия приоритетите на МИТ търпят сериозно преориентиране. Сменена е концепцията за действие. Освен върху регионалните интереси акцентите се поставят върху наркотрафика, прането на пари, транснационалната престъпност и международния тероризъм. Заплахата на кюрдските сепаратисти от ПКК, чиято дейност излезе извън географските граници на Турция, промени разузнавателната стратегия и начин на мислене. От състояние на пасивна отбрана МИТ е принудена да разшири полето си на действие и да премине към настъпателни действия.

МИТ се ръководи от съветник, чиято длъжност отговаря на длъжността директор или началник в другите разузнавателни служби в Европа и САЩ. Назначава се по предложение на министър-председателя, кандидатурата му се обсъжда в Съвета за национална сигурност и се утвърждава от президента. Съветникът е лично отговорен пред министър-председателя. Поради тази причина премиерът е този, който дава разрешение за разследване на престъпление, за което се твърди, че е извършено от служители на МИТ при изпълнение на служебните им задачи. Останалият персонал на службата се назначава от съветника. Тези назначения не се обявяват в Държавен вестник.

Предшествениците на сегашния ръководител на МИТ Шенкал Атасагун, заел поста на 11 февруари 1998 г., са били действащи офицери от армията със звание бригаден или армейски генерал или адмирал. До влизането в сила на Закон 2937 за кадри са се привличали действащи или пенсионирани военни, за които се е смятало, че може да им се има доверие, и за които е имало досиета още от най-ранна възраст. След 1984 г. броят на назначените в МИТ цивилни служители с хуманитарно образование започва бързо да расте.

Средствата за дейността на МИТ са включени в бюджета на министър-председателя, но не са дадени като отделни раздели в закона, а са записани общо и решение за тях се взема след обсъждане в съответните комисии на законодателния орган. В случай че те се окажат недостатъчни, Министерството на финансите ги допълва с предимство. МИТ има предимство и при вноса на всякакви видове материали, които са му необходими. Организацията е освободена от данъци, такси и мита.

Йерархията на МИТ включва 3 общи структури (управления): Ревизионна комисия, Канцелария Обща координация и Юрисконсулт. Следват 3-те хоризонтални управленски структури на помощник-съветниците (заместник-директорите): заместник по информацията (на когото са подчинени дирекциите за информация, психологическа война, електронно и техническо разузнаване, компютърни системи), заместник по операциите (Управление за операциите и Управление за регионите, задгранични представителства) и заместник по административните въпроси (Управление за кадрите и за административните дела, учебен център, секретариат по отбрана).

Ръководителят на МИТ Шенкал Атасагун е роден през 1941 г. в гр. Карс, Североизточна Турция, близо до границата с Армения. Завършил е лицея Галатасарай и политически науки в университета в Гренобъл, Франция. Владее френски и английски език. Женен. Офицер от запаса. Постъпва на работа в МИТ през 1967 г. Заема различни длъжности в Управлението за информация и Управлението за операции. Специалист е по въпросите на контраразузнаването. Бил е помощник-директор на поделението в област Истанбул, има 2 мандата в резидентурата в Брюксел, Белгия, заемал е ръководна длъжност в поделението в област Анкара. През 1977 г. заминава на работа в резидентурата в Лондон, Великобритания, а през 1995 г. оглавява управлението за операции.

 

РЪКОВОДИТЕЛИ НА ТУРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ:

14.07.1965 — 02.03.1966: Авни Кантан.

02.03.1966 — 27.03.1971: Фаут Догу.

02.08.1971 — 25.07.1973: Нуретин Ерсин.

26.07.1973 — 27.02.1974; 26.09.1974 — 24.11.1974; 19.11.1979 — 07.09.1981: Бюлент Тюркер.

28.02.1974 — 26.09.1974: Бахатин Йозюлкер.

25.11.1974 — 13.07.1978: Хамза Гюргюч.

13.07.1978 — 19.11.1979: Аднан Ерсьоз.

07.09.1981 — 14.08.1986: Бурханетин Бигалъ.

05.09.1986 — 29.08.1988: Хайри Юндюл.

29.08.1988 — 27.08.1992: Теоман Коман.

09.11.1992 — 11.02.1998: Сьонмез Кьоксал.