Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spy Book: the encyclopedia of espionage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа

Американска, първо издание

Редактор: Райчо Радулов

Коректор: Юлия Шопова

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Виктор Паунов, 2001 г.

ИК „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954–528–213–4

История

  1. — Добавяне

Служба за радиотехническо разузнаване (СРР)

Организационно-структурна единица в американската армия, създадена на 24 април 1930 г., за да обедини отделните криптологични подразделения и да ги предаде на подчинение на Свързочния корпус. СРР отговаря за създаването на армейски КОДОВЕ и ШИФРИ, както и за дешифрирането на комуникациите на потенциалните врагове. Преди това тези функции са били изпълнявани от УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, което е на подчинение на военното министерство: тайната криптоложка служба е създадена от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ и е финансирана от Държавния департамент. Дейността на тази служба е прекратена през 1929 г. от тогавашния държавен секретар Хенри Стимсън, който е известен с изказването: „Джентълмените не четат пощата си.“ Първият ръководител на СРР е УИЛЯМ ФРИДМАН, който създава малък, но изключително добър екип от четирима млади криптоаналитици и един чиновник. През 1935 г. СРР се оглавява от армейски офицер, но Фридман продължава да бъде движещата сила на службата.

Освен с чисто практическа дейност СРР се занимава и с публикуването на няколко важни научни съобщения и с разработването на машинни шифри за повишаване сигурността на армейските комуникации. Голямото постижение на СРР преди Втората световна война е разчитането на машинния шифър, използван от японското външно министерство — т.нар. шифър ПЪРПЪЛ. Без да имат подръка нито ключове, нито необходимите чертежи, хората на Фридман, работейки съвместно с ВМС на САЩ, успяват да създадат аналог на тази машина и да разчетат японските комуникации по-бързо от очакваното. Разузнавателните данни, извлечени от такива съобщения, получават общото название МЕДЖИК.

С началото на войната рязко се увеличава щатът на СРР. По време на японското нападение над Пърл Харбър службата има 45 армейски офицери, 177 сержанти и войници и 109 цивилни — общо 331 души. Повечето от войниците и сержантите са в станциите по прехващане и криптоанализ в районите на бойните действия, а останалите — във вашингтонската щабквартира.

През юни 1942 г. СРР, която непрекъснато се увеличава, се премества от столичния комплекс от времето на Първата световна война в АРЛИНГТЪН ХОЛ, Вирджиния. Същия месец личният състав на ВТОРИ СВЪРЗОЧЕН БАТАЛЬОН на армията, бойно подразделение на СРР, започва работа във Винт Хил Фармс в Уорънтън, Вирджиния. Там е централната прехващателна станция, която „захранва“ с материали Арлингтън хол. (Преди войната армията има 7 радиопрехващателни станции, а след началото на войната са създадени още 10.)

От 1942 г. СРР многократно е преименувано: Управление на разузнавателните връзки, Управление по сигурността на връзките, Отдел по сигурността на връзките, Служба за сигурността на връзките, а от 1 юли 1943 г. до 14 септември 1945 г. е Агенция за радиотехническа сигурност (АРС).

През юни 1942 г. на службата е поръчано еднолично да разработи чуждестранните дипломатически канали за връзка (дотогава СРР е извършвала това съвместно с ВМС).

Независимо че СРР постига блестящи успехи в разкриването на шифри от типа Пърпъл, в работата с армейските кодове на противника се появяват много трудности, тъй като в японската армия не се използват шифрови машини, а е и имало практика за допълнително кодиране. Чак през април 1943 г. на СРР се удава да проникне в японската армейска шифрова система. Първите разузнавателни сведения са получени едва през юни 1943 г., а редовното разчитане на японските армейски кодове започва едва през 1944 г.

Подобни трудности има и при работата над германските военни канали за връзка, над които по това време работят и британците в ПАРК БЛЕЧЛИ. В официалното и отлично издание „Американското армейско радиотехническо разузнаване през Втората световна война“ („US Army Signals Intelligence in World War II“, 1993) под редакцията на Джеймс Гилбърт и Джон Финегън се подчертава, че липсата на взаимодействие по вина на англичаните, което „те обясняват със съображения за сигурност и пестене на сили, започва да дразни все повече, когато се изяснява, че те (англичаните) са изразили готовност за обмен на ценна информация в областта на радиовръзките с ВМС на САЩ с цел повишаване на ефективността в борбата с германските подводници“.

Последвалите успехи на американската армия в дешифрирането на японските армейски кодове принуждават англичаните да преразгледат предишното си отношение и в края на краищата се осъществява тясно сътрудничество между СРР и Парк Блечли. В рамките на сключения договор между армията и ВМС на САЩ се приема английската терминология и материалите от разузнаването в областта на комуникациите получават общото название УЛТРА.

Освен армейските станции по радиопрехващането, пръснати по целия театър на бойните действия, СРР контролира и аналогичните подразделения на армейската авиация, създадени към различните формирования през 1944 г.

Впрочем проблемите, както и преди, не са малко. В споменатото издание на Гилбърт и Финегън във връзка с това се казва:

Подразделенията на тактическото и стратегическото разузнаване в армията все още действат несъгласувано. Подразделенията за тактическо разузнаване преминават подготовка в Сухопътните войски, а не в АСВ (Агенция за сигурност на връзките) и се подчиняват на командващите армейските и авиационните съединения по места, а не на АСВ. И това „разделение на властта“ по никакъв начин не помага за водене на разузнаване в областта на комуникациите, което безспорно трябва да бъде единен координиран процес.

Като цяло взаимодействието между армията и ВМС е доста слабо независимо от общите им предвоенни успехи в областта на дешифрирането на материалите от Пърпъл и съвместното учредяване на Обединения координационен комитет на армията и ВМС по разузнаване на комуникациите през 1944 г.

Най-сетне, в края на войната новият ръководител на армейското разузнаване — генерал-майор КЛЕЙТЪН БИСЪЛ, постига по-добро сътрудничество с военноморския флот. По негово нареждане на 15 септември 1945 г., 13 дни след края на войната, е създадена АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА, за да контролира „цялостното радиотехническо разузнаване и базите, екипите и кадрите“, както и да функционира директно под ръководството на ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ (Г–2).

През войната СРР се увеличава 30 пъти. На 14 август 1945 г. там работят 792 офицери, 2704 редници и сержанти, 1214 редници и сержанти жени и 5661 цивилни — общо 10 371 души. Повечето от тях са в Арлингтън хол. Освен това има и 17 000 души армейски персонал, който се занимава с радиотехническото разузнаване на фронтовете и с други важни командвания. Това разрастване сериозно се усложнява от глупави постановления, от някои положения в армейския устав, а също и от декрета на военното министерство, съгласно който след 31 януари 1942 г. във Вашингтон не може да има офицер под 28 години независимо от опита, който може да е безкрайно ценен за разузнавателната дейност!

СРР има 17 радиопрехващателни станции през войната. Освен това съществуват стотици подвижни армейски прехващателни станции към армейските части на бойното поле.

 

СТАНЦИИ, СЪЗДАДЕНИ ПРЕДИ ВОЙНАТА:

Корозал, в района на Панамския канал.

Форт Ханкок, Ню Джърси.

Форт Хънт, Вирджиния.

Форт Маккинли, край Манила, Филипините.

Форт Сам Хюстън, Тексас.

Форт Скот, гарнизонен на Сан Франциско, Калифорния.

Форт Шафтър, Хавай.

 

СТАНЦИИ, СЪЗДАДЕНИ ПРЕЗ ВОЙНАТА:

Амчитка, Алеутски острови.

Асмара, Еритрея.

Белмор, Лонг Айлънд.

Феърбанкс, Аляска.

Гуам.

Индиън крийк, Маями Бийч, Флорида.

Ню Делхи, Индия.

Петалума, Калифорния.

Тарзана, Калифорния.

Уорънтън, Вирджиния.

 

Всички станции използват суперсигурни кодове за изпращане на прехванатите съобщения във вашингтонската щабквартира, а по-късно — в Арлингтън хол.

Вражеските съобщения от Филипините, прехващани от Втора свързочна рота през 1941 г., се предават също на подразделения на ВМС на Корегидор — станция КАСТ, — където имат машина Пърпъл за дешифриране на японските дипломатически кодове. Обработените материали след това постъпват към двама командващи на Филипините: генерал Дъглас Макартър и адмирал Томас Харт. В края на декември 1941 г. Форт Маккинли е загубен във връзка с отстъплението на американските войски, но прехващането на съобщения продължава още известно време на Корегидор. И накрая личният състав е евакуиран. (На 6 май 1942 г. Корегидор пада.)

В средата на 1944 г., след като изоставеният остров Гуам отново е превзет от американската армия (на него дебаркира морската пехота), тук отново се връща гуамската станция за радиопрехващане. Станциите в Белмор и Тарзана, отначало под ръководството на УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, са предадени на подчинение на СРР и са използвани за проследяване на американските радиоканали с оглед на тяхната сигурност.

Армията не само осъществява самостоятелно радиопрехващане, но и получава немалко материали от базата на ВМС в Бейнбридж Айлънд, Вашингтон, и Бар Харбър, Мейн.

На 15 септември 1945 г. СРР получава ново име — АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ В АРМИЯТА (АСА), а през 1977 г. се слива с ПОДРАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ (Г–2). Новата служба получава наименованието КОМАНДВАНЕ НА АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ И СИГУРНОСТ (КАРС).

Вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ.